Буркан с кафе.

Денят започна като всеки друг. 

"Мамоооо дай мляко. Пишка ми се." 

и това разбира се в 7 сутринта. Опа, минали сме на съботно време - часът всъщност е 8.

След малко потегляме да ходим при бабите, естествено багаж още няма приготвен, децата се размотават гладни по пижами.. и аз като една добра майка какво викате правя? Естествено че картички, какво друго. Присетих се, че зет ми имаше вчера рожден ден, а си няма милия картичка. Пък и мама се обади с поръчка за картичка за рожден ден при това като за младо момиче, по-така. Питам я мама - колко младо момиче, а тя ми вика - ми колкото теб е някъде. Как после да не я обичаш и да не седнеш да правиш бонбонесто-розова картичка с пера!!! едновременно с мъжката такава, издържана в кафяво и синьо. А зад гърба ми викове, крясъци, изнервен татко, който не възприема добре желанието на Ева-принцеса да си вземе поне 10 рокли, две чанти (при това най-големите), дезодоранта, три чифта сандали, мечето, гланца за устни.. споменах ли, че Ева е на 2 години и седем месеца? 

А казах ли, че отиваме при бабите само за един ден?

През това време брат и  - разумен и голям си строи лего къщата. Умно е детето - знае че две картички са поне 2 часа, при това дори не знам как искам да изглеждат. 

Ей с такава идилична картинка почнахме сутринта.

Само за сведение - тръгнахме в 10:30. И то щот губихме време да избираме подарък за зетя, който да е в тон с картичката. 

После денят продължи спокойно и мирно, по кръчми разходки и жега. Накрая се приземихме на село и заседнах на двора да правя компания на мухите. Пък то доста ги имаше, чак взех да се чудя да не са заровили свекитата нещо под джанката. Умряло нещо. Но ме увериха, че било нормално, просто съм отвикнала

Стана дума за картичките ми разбира се. Похвалих се, че този път не влача торба материали. Само бях прескочила набързо през Идеята и се върнах с няколко листа хартии, нови печати и новите мини-дистрес мастилца. Както и с няколко цвята акрилни боички и други дреболии.  Но иначе дори не си носех силиконовия пистолет. Единствено акварелни моливи и водни четки да се науча да работя с тях (не се научих). Но пък имах пълна торба с картички - всичките направени през последния месец, че да ги покажа на мама. 

Признавам, обичам някой да ахка и охка при вида на шаренийките, които правя. 

Пием значи кафето с мама и свеки на двора, лафим си, а онова ситното жълто дяволче Ева вилнее наоколо и замисля бели. Докато проумея какво точно е измислила, тя се пресяга през масата за купата с домашни ягоди и въпреки че аз гневно крящях нееее, тя обърна цялата чаша кафе в чантата с картичките... представете си картинката и физиономията ми.

За върлите детски защитници, ще кажа че дори не я докоснах с пръст. То щото бях посиняла от яд и мъка. Толкова часове нощен труд отиде по дяволите само с една чашка кафе. Ревах като магаре. После се заех да поправям щетите - с лепило капчица, домакинска гъба, влажни кърпи и памук. Дет се вика открих нови техники. И изхвърлих голяма част от картичките за мое огромно съжаление. Останаха само снимки на една от тях. Показвам ви я, защото е опит за изчистена картичка. Опитът беше последван от три други подобни, но за тях или добро или нишо. И оше нешо остана - изводът: Винаги носи материали със себе си!

Бурканът, както маргаритките и надписа - всички са печати правени от Мигито за мен. Много им се радвам, особено на буркана и в скоро време ще го направя и в друг вариант. 

Предизвикателства/Challenges:  

CMC#47 "CAS (Clean and Simple)"/ "Изчистена картичка"
CASology 96, Flower.