За боядисването на яйцата - преди и сега.

Цял ден днес  боядисвам яйца. И мисля. И пак боядисвам при това с променлив успех. Изводите от цялата работа са следните:

За традициите и това което бяха

В моето възпитание определено липсва религиозния смисъл на Великден. Кой кога е възкръснал, защо се ходи на църква и тн. са неща, които Мартин (сина ми) ми разясни с няколко думи едва миналата година. Но в детските ми спомени Великден мирише на вкусни козунаци с много орехи и локум, оцветени в розово и кафяво по средата, каквито не съм яла от години. Освен това е свързан със събиране на красиви листенца в градината на баба, които да използваме за шаблони при боядисването на яйцата, стари чорапогащници, в които да опаковаме яйцата за да не мърдат листенцата, свещички за да си пишем "буквичките" и буркани с гореща вода в които всички се надпреварваме да топим  яйцата. Това бяха най-важните моменти, неизменни като агнешкото и зелената салата у съседите. И цъфналия  люляк в ъгъла на двора. 

Опитвах се да запазя тези усещания почти до наши дни. Нещо повече - исках да ги предам и на децата си. Нали затова са традициите, да минават през поколенията непроменени и вечни.

Промените

Козунаците са по 2 лв и ги има под път. Вярно, не са със орехи или локум, не миришат като едно време, даже яйца нямат в тях, само разни Е-та.  Баба им вече не меси, счита го за загуба на време. Толкова за миризмата на прясно опечен козунак вкъщи. Може би е време аз да започна, но за целта трябва да се задържим вкъщи вместо да обикаляме роднинските къщи.

 Боите за яйца вече не изискват задължителните буркани с гореща вода. Те са модерни, под формата на течни писалки и потапянето им в чашка вода стига. Друг е въпроса, че ние - разкъсвани между стария и новия начин на боядисване се лутаме изгубени и ефекта на боите остава недооценен. Някак си забравяме да прочетем дългите указания и пропускаме важни моменти, като търкането със сребърен варак или пък предварителното залепване на стикерите. 

Освен това сме свикнали, че трябва да се работи бързо, да не изстине водата и яйцата, а сегашните технологии изискват прецизност и търпение. Невъзможна комбинация.

Резултатът

Кухня с размери 2 на 3. Вътре мама, баба, леля, три деца на възраст между 2 и 7 години, а като за капак и любопитна комшийка, боядисала рано призори собствените си яйца и дошла да гледа чуждия сеир. Бои - поне 7 вида, да има. Никой не е наясно за разликите между всички тях. Децата пищят, сложили огромни найлонови ръкавици на ръцете си, че искат да боядисват, но като им сложиш горещото яйце в шепички и те го пускат бързо на плочките. За първите 5 минути сме минус 4 яйца. Намесвам се с викове и строявам всички до стената. Те пък солидарни ревват в един глас. Бабата мърмори отзад, че водата в бурканите изстива. Кви буркани - нали имахме "модерни бои"? Разпределям яйцата между всички участници в процеса и тенджерата се изпразва. Заемам се да правя с декупаж счупените яйца, бавно и спокойно както подобава на трениран крафтър. Около мен писъци, крясъци, съвети и бъркотия. Важното е, че боядисаните яйца се увеличават, нищо че преобладават само сините и тук там някое зелено. Все пак щерката е въоръжена с цял тон стикери и смело лепи където свари ту ябълка, т черешка, а по средата за симетрия по едно кръстче. Така де, нали традицията е такава.

Накрая каталясала сядам да се порадвам на 3-те яйца, които успях да сътворя. Отговарят на високите ми изисквания. Останалите вече са се отегчили и са се изнесли от кухнята, оставяйки бъркотията на мен. Звъни ми телефона - свекърва ми пита да слага ли яйцата да се варят или да ме изчака да дойда. Тръгвам, чакат ме още 60 броя - при това от свободни кокошки.

п.с От тази партида станаха малко повече от 3 :)

Предизвикателства/Challenges:  

"Simon Wednesday" - "Animal Antics"