За старата любов нека вдигнем пълни чаши.

Той и тя. Заедно. И така вече 60 години. Еееех. А дано и ние така.

Историята на тази картичка е колкото кратка, толкова и дълга. Поръчаха ми я една късна вечер за следващата сутрин. Поводът - 60 годишнина от сватба. Нямах време и идеи, но как да откажеш. Както ми заяви и самата поръчителка - може да нямаш друг шанс да правиш картичка по такъв повод. Така че навих часовника за 6 сутринта и запретнах ръкави.

Заложих на сигурно - печата на Mo Manning - love ви е известен.Той ми изникна в главата като се замислих какво искам да изразява моята картичка. Не исках торти, чаши, халки и други безлични символи на брака. Исках да покажа нея - интимната им любов, съкровенна и свята и само тяхна си. Затова ги отделих от света и ги сложих в рамка. Който иска да надникне през прозореца нека се почувства като воайор. Да им се радваме отдалече, те имат нещо за което ние можем само да си мечтаем.

Мислех да не ви показвам картичката, защото не успях да я снимам преди да я дам и разполагам само с лоши телефонни снимки. Но пък после си промених решението - искам и вие да се докоснете до тези двама "млади" влюбени и да въздъхнете дълбоко и вие с мен - ееееееех дано!

Предизвикателства/Challenges:

Картичкофурийско предизвикателство 216 - Крафт Фактори вдъхновение - мацките да преценят подхожда ли. Като цяло рамката е синя, акцентите са в кафяво - една любима и на мен комбинация, но има и друг цвят - оранжево. Ако решат, да я изтрият.

Word Art Wednesday Challenge #129 - ANYTHING GOES

Make My Monday - Distress It! (everything is with distress inks and markers)

Vintage Stamping Challenge #19 - Anything Goes