Пипи и Куко

 

 

Това са Пипи и Куко. Лятото ги срещам ги всеки ден в градинката пред блока. Почукват бодро с бастунчетата и вечно нещо си мърморят един на друг. Тя е накипрена закръглена бабка с пъргава походка. Той - все още строен и висок добре запазен старец с млад дух в старото тяло. Пият си кафенцето сутрин, четат пресата, хапват по някоя джанка от дървото над пейката и после се скриват нанякъде. Само в неделя маршрутът им е по-различен. Тогава ходят до бай Стамат в Слатина дето прави най-хубавите мекици в квартала. Не е близо бай Стамат, цели 367 почуквания с бастунчето, лично съм ги броила, но мекичките са толкова вкусни, че си заслужават разходката. Иначе Пипи и Куко хич не са фенове на дългите разходки, но там, между миризмата на пържено олио и пудра захар се събират всички набори. Такава раздумка се заформя, че току виж останали там до вечерта. Ми то докато всеки покаже на телефона снимките на внучето яхнало кенгуру, на внучката под ония палми на какъв беше оня остров с дългото име, докато качите снимки от сбирката у фейса, кой си забравил очилата, кой паролата за скайпа…. То не е лесна тази работа. После като се приключи със снимките, мекичките и се обсъди кой е умрел и какви цигански камъчета са избрали щерката и сина му на гроба както и последната мода в евро-погребенията е станало почти тъмно и иде реч за връщане. Компания по пътя им прави тяхна стара познайница – баба Калинка. Тя е една бойна бабка, дето още заглежда младите хубави мъже, с които се разминава ( разбирай всичко под 65 години и над 30) Като се отплесне баба Калинка на тема спомени….еееех като бехме млади помните ли дека крадохме ония слънчогледи за вашата сватба. Все едно беше вчера дет рипахме из нивата щот горския ни гонеше с пушката. То аз рипах най-малко де, че беше убав пустия му горски ма па не ме стигна тоз човек. Та поръчката беше за цветя по вазите, ма ние ги брахме с по два метра стъбла, да има. Да бяхме ги зяпали по-добре, че бая бурен изкоренихме покрай слънчогледите… От тогава спрях да ям семки, че ми писнаха тия слънчогледи. И жълтите рокли намразих покрай вашата сватба, но то и без друго сега съм са сбръчкала кат крокодилска кожа и в жълто много се навивам на очи… Тъй ги редеше баба ти Калинка и пуфтеше нагоре по слатинския баир. Хубави спомени са това. И още много такива случки си припомнят нашите приятели докато се прибират към къщи. А аз ги гледам отдалече – хванати под ръка да се крепят един на друг в лятната жега и им се радвам на любовта, която ги държи заедно. Дай боже всекиму такава любов – 50-60 години под ръка с любимия …


 

Предизвикателства/Challenges:  

КФП 179 - Летен романс

Simon Says Stamp Blog Challenge: Anything goes