петък, 2 август 2013 г.

Пипи и Куко

 
 

Това са Пипи и Куко. Лятото ги срещам ги всеки ден в градинката пред блока. Почукват бодро с бастунчетата и вечно нещо си мърморят един на друг. Тя е накипрена закръглена бабка с пъргава походка. Той - все още строен и висок добре запазен старец с млад дух в старото тяло. Пият си кафенцето сутрин, четат пресата, хапват по някоя джанка от дървото над пейката и после се скриват нанякъде. Само в неделя маршрутът им е по-различен. Тогава ходят до бай Стамат в Слатина дето прави най-хубавите мекици в квартала. Не е близо бай Стамат, цели 367 почуквания с бастунчето, лично съм ги броила, но мекичките са толкова вкусни, че си заслужават разходката. Иначе Пипи и Куко хич не са фенове на дългите разходки, но там, между миризмата на пържено олио и пудра захар се събират всички набори. Такава раздумка се заформя, че току виж останали там до вечерта. Ми то докато всеки покаже на телефона снимките на внучето яхнало кенгуру, на внучката под ония палми на какъв беше оня остров с дългото име, докато качите снимки от сбирката у фейса, кой си забравил очилата, кой паролата за скайпа…. То не е лесна тази работа. После като се приключи със снимките, мекичките и се обсъди кой е умрел и какви цигански камъчета са избрали щерката и сина му на гроба както и последната мода в евро-погребенията е станало почти тъмно и иде реч за връщане. Компания по пътя им прави тяхна стара познайница – баба Калинка. Тя е една бойна бабка, дето още заглежда младите хубави мъже, с които се разминава ( разбирай всичко под 65 години и над 30) Като се отплесне баба Калинка на тема спомени….еееех като бехме млади помните ли дека крадохме ония слънчогледи за вашата сватба. Все едно беше вчера дет рипахме из нивата щот горския ни гонеше с пушката. То аз рипах най-малко де, че беше убав пустия му горски ма па не ме стигна тоз човек. Та поръчката беше за цветя по вазите, ма ние ги брахме с по два метра стъбла, да има. Да бяхме ги зяпали по-добре, че бая бурен изкоренихме покрай слънчогледите… От тогава спрях да ям семки, че ми писнаха тия слънчогледи. И жълтите рокли намразих покрай вашата сватба, но то и без друго сега съм са сбръчкала кат крокодилска кожа и в жълто много се навивам на очи… Тъй ги редеше баба ти Калинка и пуфтеше нагоре по слатинския баир. Хубави спомени са това. И още много такива случки си припомнят нашите приятели докато се прибират към къщи. А аз ги гледам отдалече – хванати под ръка да се крепят един на друг в лятната жега и им се радвам на любовта, която ги държи заедно. Дай боже всекиму такава любов – 50-60 години под ръка с любимия …


 


Предизвикателства/Challenges:  

9 коментара:

  1. Дай, Боже! Много хубава картичка и много увлекателна история.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за забавната и весела история.Много ме развесели и картичката ти ,Кати;)))Наистина дай Боже всеки му такива старини.Поздрави. Мира

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. радвам се Мира, че съм те усмихнала :)

      Изтриване
  3. Е, картичката к класика в жанра, а за историята мога да кажа убедено, че имаш таланта на Чудомир...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Страхотен комплимент, Веси, накара ме да се изчервя направо. Благодаря.

      Изтриване
  4. Отново увлекателно разказана история, подкрепена със също толкова прекрасна и богата картичка!Благодаря за удоволствието, Кати!

    ОтговорИзтриване
  5. Разкошнице, казах ти го вече, но и пак - велкиколепен творец си. Независимо дали рисуваш с четки или думи, дали би ни разказала за полето или за градската тоалетна, все ще успееш да повлечеш цялата ни тумба там, където искаш. Картичката се е получила страхотно, такава една ала тебе си, свежа, усмихната и винаги забавна. С обич и възхищение :)ххх

    ОтговорИзтриване
  6. This image just makes me laugh! Love your coloring and the great embellishments. Thanks for playing along with the Anything Goes challenge over at the Simon Says Stamp Wednesday Challenge Blog this week!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...