С за сватба, С за слънчогледи!

Това се очертава една безкрайно дълга публикация, с много снимки и фръцкане. Но пък ще сложи точка на слънчогледовата страст, която ви показвах в последните два месеца. 

Това тук са поканите за родителите. Получиха ги само няколко дни преди сватбата, но какво да се прави - те поне бяха информирани от самото начало за часа и мястото на събитието. 

В тях присъстват любимите слънчогледи, канелата която беше част от символите на сватбата, сърца и старо злато като за ценни гости. Ще ги включа в тазседмичното предизвикателство при Фуриите.

Следващото което също беше правено последната седмица са табелките за маса. Тях вече ги направих наистина семпли, но пък отново със слънчогледи.

Следва сватбената книга. Купих кафява тетрадка с бели странички и я украсих в стила на сватбата. 

 

Тук според хората лишени от въображение се четяло СОТ :) но кой както го вижда. Може пък СоТ да отговаря за любовта на двамата млади и да ги пази от злите очи и езици.

Имаме си слънчогледи и сърца на страничките отвътре и едно бурканче за разделител.

Този слънчоглед украси врата на шаферката. Направих още десетина по-малки за останалите мадами от компанията. 

Поглед към нещата, които вече съм ви показвала - 65 броя покани, заедно с кафявите украсени пликове,  покана за кумовете под формата на стъклен буркан, украса за чаши, шампанско и свещи,  кутията за пари ( която правих два пъти, защото се реши, че първата е малка), подаръчета за всички гости (130 броя) и бутониерите за официалните гости (само 13 броя).

Ето ги бутониерите.

 

Свещите...

и чашите!

А това вече са кадри от  мястото на събитието и най-важните за мен гости. Тези двамата имаха по няколко тоалета. Първите бяха жълти, разбира се за да отиват на слънчогледите.

После смениха гамата и се премениха в розово-лилаво.

Мама, както беше споменала вместо в къса жълта рокля се оказа в дълга синя.

Всичко останало обаче беше издържано в цветовете на сватбата. Булката и младоженеца бяха много стилни.

Със следващата  снимка не се гордея, тя е правена някъде към 4 сутринта, умората вече яко ми личи :) но пък държах да спомена, че все пак се премених в жълто! Макар че слънчогледа на врата ми е доста мъничък...

Бяхме се подготвили семейно с каски на слънчогледи, защото родата на младоженеца си пада по гърмежите. Имаше страхотна заря така че каските влязоха в употреба.

И за финал, да ви покажа как изглеждаха букетите на гостите... не се ви учудвам, нали?

 

Това е. Много емоции, много слънчогледи, много нещо. Сега като пътуваме и гледам ширналите се поляни със слънчовци чак ми става леко тъжно, че дойде края. Но пък всеки край е едно ново начало. Вече имам задачка да обмислям зелена сватба с детелини.

Предизвикателства/Challenges:  

КФП 78 - Без дизайнерски хартии ( поканите за родителите)