Люлека ми замириса


Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
        Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
        Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
        Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
        Люлека ми замириса.
/Иван Вазов/


Поредната картичка от салфетка. Направена тайно и набегом. Тайно, защото в петък вечер тържествено обещах да не правя картички цяла седмица. Издържах! .....до понеделник.
Дори снимах тайно :) на лампа след като всички заспаха. Срам и резил, пристрастила съм се.
Снимах и едно уроче, но ще ви го пусна малко по-късно в Картишока.
 



Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. ами освен аз тайно да ти благодаря,че участва в предизвикателството на Картичкофурии :):):) Започнеш ли веднъж с това, няма спиране - обсебващо е и навика е голяма работа :) Продължавай с тайните работи - добре ти се получават :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!