Колаж

 

Поглеждаш снимката, почесваш се там дет не те сърби и си викаш - леле колко боклучета е събрала тази... Поглеждаш втори път и се чудиш въобще може ли да ти хареса подобен "колаж". Моля те, погледни и трети път.
Виж балона на цветенца в дясно - той разказва история за свобода, пътешествия, вятър който свири в косите ти...Картичката и тя - леко остаряла, поомачкана от времето, но скъп спомен. Виж червените сърца, които проблясват тук там и ти нашепват за обичан човек.... Цветята подсказват, че човека е жена, а дискретния намек по средата говори за жена от семейството. 

Още ли го гледаш? 

Има и други закачки в него - виж птичето, което се гони с часовника. Опитва се да изпревари времето и да надбяга годините. Вярвам успява да го прави от толкова отдавна...

Мъничка калинка е долетяла от горска поляна за да покаже пътя към щастието. А той, пътя е там - навътре в сърцата ни. 

Надписите са два - и двата са ми много любими. Единия се явява дори нещо като девиз: Всеки ден по нещо ново! Другия е: Човек е щастлив само  когато е на точното си място.

ТЯ е на точното си място вече 74 години - между приятелките и любящото семейство. Там където дъщерите и внучката я гледат с обожание и силна любов, така както трябва да се гледа една страхотна майка и баба. За нея е този колаж, който направих  влагайки наученото за нея от приятелката ми - нейна дъщеря. Надявам се поне мъничко да съм допринесла за щастието и на двете им в празничния ден.
А дали ти харесва колажа? Не е задължително. Има какво да се желае от него, но пък ме водеха  емоции, не мисъл за композиция и цветови съчетания.

Предизвикателства/Challenges:  

Simon Says - Transport