понеделник, 27 май 2013 г.

Посветено на книжните червеи

 
Добър вечер от Родопa планина и село Огняново. Тази седмица съм отпуска и ! забележете не съм си взела нито една хартийка за картички (е, нося боички и скицник, както и 6-7 вида прежди и куки, но нищо за картички). За ваше удоволствие или неудоволствие преди да тръгна направих за половин свободен ден 16 картички, така че ще има да ви спамя и от тук.
За днес бях приготвила други картички и история, но попаднах през махаленския събор наречен фейсбук на страхотен разказ на Георги Бърдаров, посветен именно на Родопите и хората тук. Затова избрах картичка, посветена на книгите, на страстта към четенето и писането. Четенето, това е една болест, която прихванах като бях на 8-9 години - спомням си как търчах всяка седмица към градската библиотека за да си вземам купчини с книги. За кратко време изчетох всичко в детската библиотека и се прехвърлих на тази за възрастни. Поглъщах книгите като наркотик - без особен подбор на автори, теми и истории. Преценявах ги по това дали ме пренасят в друг свят и друго измерение, литературните им качества зависеха от това, колко време ми трябваше да дигна глава от книгата и да се сетя къде съм и коя съм. Мама ми се караше, че нищо не запомням от толкова много текстове, но не беше права. Важни са думите, те са тези които си намират местенце нейде из дълбоките етажерки на мозъка ми. 
После минах период, в който четях с маркер в ръка - само учебници и "полезна литература", която се стремях да усвоя и запомня. Бях стигнала до там, че и в книгите, които четях за отмора подчертавах най-важните моменти - в случай че някой ме изпита след това.
Сега съм умерен читател. Уви, чета предимно в електронен вид, на телефона. Пак обичам със същата страст хартиените книги, и се възнаграждавам с по някоя такава когато много съм слушала, но телефона ми е винаги под ръка и чета във всяка свободна минута - в автобуса на път за работа, в обедната почивка ( разбира се ако не правя картички), най-често в колата докато ме возят на някъде. ( днес дочетох "Брулени хълмове" по пътя за насам). 
Сега  най-важното е да предам любовта към думите на сина  и дъщеря ми. Мисля Марти вече е трайно заразен от тази чудна болест - и в момента нервничи с един  " Никола" под ръка ( по-точно "Щуротиите на малкия Никола"). Остава да видим дали ще му е толкова интересно да си чете сам.  Напускам ви. Ако ви е скучно - отворете и вие някоя книга.

Предизвикателства/Challenges:  
КФП 170 - Буквите

 Less Is More - Humor -  ( I love books)

5 коментара:

  1. Аз мислех, че докато си почиваш - ние също ще почиваме! ;)
    Но... ти си се подготвила, и не мога да разбера как за половин ден направи 16 картички?!? :)))
    Много е хубаво това с четенето и книгите! Аз обаче не мога да чета от друго, освен от познатата стара книга! Браво на теб, че успяваш! А картичката е много забавна и сладка! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Нещо сходно съм преживяла и аз в детството си и си навлякох големи и трайни проблеми с очите, но това никога не ме спря да се пренасям почти всеки ден в чудните светове на словото! Картичката ти много ме усмихна и впечатли, заради умението ти да сътвориш от нищо - нещо с много фантазия и мисъл. Отново ти благодаря за участието в предизвикателството ми при Картичкофуриите! Гуш!

    ОтговорИзтриване
  3. lovely card
    thanks for joining us this week
    Jen xx
    "Less Is More"

    ОтговорИзтриване
  4. Cute card!
    I'm sorry I'm so late visiting but I've been in a rather chilly Italy for the last week on a choir tour!
    Thanks so much
    Chrissie
    "Less is More"

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...