За приятелка

Нощ е. Лежа в леглото с температура и зверски гърлобол, явно в резултат на любвеобилните целувки, които получих тези дни от болната Евичка. Не си намирам място и ставам. Часът е два след полунощ...Правя си чай, вземам два бързи нурофена и чакам да ми спадне температурата. Някак си не върви да гледам в една точка докато стане това. Като един истински крафтър, започвам.....познайте какво. Кой каза картичка?

Неееее не познахте. За това ми трябва свежа глава за да измисли нещо интересно. Аз реших да довърша няколко покани. Там поне е лесна работа - дизайна е фиксиран, само чиста проба физически труд без много мисъл. Докарах ги до 10, свалих температурата и се върнах обратно в леглото да си доспя. Днес кретам на работа, но в главата ми се върти еретичната мисъл довечера да сглобя нещо различно. Прави ми се.

п.с. А картичката, която ви показвам беше правена за приятелка, вървеше подарък с печат на слънчогледи ( този от картичката), но я забравих и не я подарих. Сигурна съм, че скоро в БГ-крафт пространството ще се появи по-сполучлива картичка със същия красив слънчоглед.