Имало едно време.... една история с балон. Ето я и нея:
Пътуват четирима счетоводители в един голф. Не, не е пернишки голфа, а кореняк Софиянец. Пътуват си те, полу-заспали в прекрасна слънчева събота сутрин. Уви, не отиват на море. Още по-малко ги блазни близката планина с прохладните дебели сенки, дъхави полянки вмирисани на скара и бира (да си го кажем направо, Витоша е градския парк на софиянци). Тяхната цел в този безумно ранен за събота час е Полето. При това равното такова - засято с царевица и рапица, тук там нашарено с цветни петна от цъфнали макове и лилав бурен и един сив офис нелепо кацнал насред всичката тази прелест.
Да престанем да го увъртаме и да си го кажем направо - те са тръгнали на работа. Защо ли? Отговора е защото 11 е много близко до 14. Колегите им ще ни разберат - колцина от тях не тръпнат в изнемога около тази светла дата 14-ти всеки месец? ДДС-то - да поясня за по-щастливата половина от читателите, които са далече от цифри и сметки).
Та, каквито и да са тъжните причини, факт е че героите на нашата история пътуват за да поработят в хубавия съботен ден. И както си дремят в колата изведнъж виждат цветно петно в полето.
Голямо, шарено, синьо, почти нереално петно, което има наглостта да се мести - летейки!
Балон, един от онези, големите, истинските, с малки човечета вътре, които приветливо ти махат отгоре докато ти долу злобно кривиш врат и им завиждаш нескрито. Балонът тъкмо се приземява в полето, а какво мислите правят нашите счетоводители?
А) Отминават по-бързо, че лудостта може да е за заразна
Б) Пресмятат наум какви са разходите за гориво на балона и дали са признати по ЗДДС
В) Спират колата и тръгват през полето, крещейки като малки деца от кеф.
Всеки отговор е възможен, но в нашия случай е В). Или поне трима от четиримата вече са до колене в тревата край пътя. Не им трябва много време да вземат решение - днешния работен ден ще започне с летене с балон над равното поле. Затварят очи и предвкусват удоволствието да се рееш свободно над полето, изпразнил от главата си всякаква сметка, цифра, дори мисъл. Какво, че колегите ги чакат да отключат офиса, че шефа ще им се кара, че работата се трупа, че няма как да се върнат, че колата е зарязана насред пътя... това са дреболии, маловажни детайли в общата картина, а това което приковава погледа е БАЛОНА, негово величество Балона, който ги очаква.
Налага се да уредят някои прозаични подробности като да съберат една сума от 200 лв , но те с хладокръвие и общи портмонета се справят (в тоз вид превозни средства кредитните карти хич не са на почит). И след финансовия въпрос вече няма пречки да протегнат ръка и да сграбчат детската си мечта - да полетят!!!
Налага се да уредят някои прозаични подробности като да съберат една сума от 200 лв , но те с хладокръвие и общи портмонета се справят (в тоз вид превозни средства кредитните карти хич не са на почит). И след финансовия въпрос вече няма пречки да протегнат ръка и да сграбчат детската си мечта - да полетят!!!
Няма пречки ли казах?
А къде забравихме злата вещица? Нали това е приказна история, редно е да има и отрицателен герой? В нашия случай това е четвъртия счетоводител, когото ние услужливо оставихме да чака в колата. Тя ( нали е вещица), вбесена от детинските изпълнения на останалите трима и далеч от всякакви летателни напъни (освен на метла), строява набързо колегите си. Припомня им сурово за задълженията, поетите ангажименти, хока ги за загубеното в "глупости" време... След тази яростна тирада нашите герои угасват като свещичка духната от вятъра. Изброените аргументи са железни, те капитулират един по един и като стадо овце тръгват кротко подир пъдаря си. Мъката им е безгранична, по детски нацупват устенца и едва сдържат сълзите си. Балона отлита...... но какво от това, нарежда тяхната мъчителка, те са сериозни хора, отговорни, не им отиват такива детински изпълнения - спонтанни емоции в събота сутрин. Щом искат да летят с балон, нека да го направят както си му е реда - да проучат фирмите, да изберат най-евтината, да се обадят да си запазят час, да чуят инструктаж по безопасност, да вземат предвид прогнозата за времето, да приготвят храна и вода и най-важното - да изберат почивен ден, пък после да си летят...
А къде забравихме злата вещица? Нали това е приказна история, редно е да има и отрицателен герой? В нашия случай това е четвъртия счетоводител, когото ние услужливо оставихме да чака в колата. Тя ( нали е вещица), вбесена от детинските изпълнения на останалите трима и далеч от всякакви летателни напъни (освен на метла), строява набързо колегите си. Припомня им сурово за задълженията, поетите ангажименти, хока ги за загубеното в "глупости" време... След тази яростна тирада нашите герои угасват като свещичка духната от вятъра. Изброените аргументи са железни, те капитулират един по един и като стадо овце тръгват кротко подир пъдаря си. Мъката им е безгранична, по детски нацупват устенца и едва сдържат сълзите си. Балона отлита...... но какво от това, нарежда тяхната мъчителка, те са сериозни хора, отговорни, не им отиват такива детински изпълнения - спонтанни емоции в събота сутрин. Щом искат да летят с балон, нека да го направят както си му е реда - да проучат фирмите, да изберат най-евтината, да се обадят да си запазят час, да чуят инструктаж по безопасност, да вземат предвид прогнозата за времето, да приготвят храна и вода и най-важното - да изберат почивен ден, пък после да си летят...
"Балони под път и над път" - какво сте седнали сега да ми ревете толкоз за този?
/реплика на злата вещица, счети No 4/
"Да бе - балони под път и над път, направо като градски транспорт са станали" - отговаря тихичко в колата счети No 2.
Тази история е истинска. Разказаха ми я четиримата колеги от офиса. Всеки с неговата си версия. Аз пък утеших тримата с горните три тематични картички. Написах им подходящо пожелание: да не оставят никому възможност да спира мечтите им.
Желая го и на вас. Приятен полет!
КФП 170 - Буквите ( последната картичка, заради надписа)
Ех, тиии..... Направо се видях как търча през поляната, покосявайки трева и макове. Задъхана, с развята коса, влажен поглед ,разтуптяно сърце и нахилена до уши. И като стигнах до момента с вещицата и единственото нещо, което се отрони от устата ми бе "Их, бе значиии..."- като в един виц, но той няма значение в момента. Страхотен разказ отново. Просто няма какво повече да кажа. Целувки и БрАвО! :)
ОтговорИзтриванеЗабравих да кажа - и трите картички са супер, но номер 2 е моята :*
ИзтриванеСтрахотна история! Впечатли ме, умили ме, изживях я, и за първи път се ядосах на мъжкото съсловие, че не са пратили Нея по дяволите! Детския порив винаги трябва да се задоволява, когато и да дойде, защото как иначе ще се чувстваш жив? Картичките ти отново са прелестни, но и на мен втората ми е фаворит! Благодаря ти, че отново ме накара да се усмихна и участва в моето предизвикателство при Картикофуриите!Гуш!
ОтговорИзтриванеВчера ти казах, но и днес ще се намъкна. Картичките са безкрайно съдържателни и разказващи чудната ти нова приказка и без думи. Мога само да пожеалая на всички ни никога да не се налага нашите балони да ни чакат... Браво, Кат :)ххх
ОтговорИзтриванеСигурна съм, че ако ти беше в тази кола, злата вещица щеше да свърши като баба Яга.
ОтговорИзтриванеКати, няма ли да издадеш книга с разкази? Че и илюстрации ще си има - картичките ти също разказват. Отново те прочетох на един дъх ;)
ОтговорИзтриванеGreat colors and texture! Thanks for joining us for the Simon Says Stamp Challenge!
ОтговорИзтриванеИлюстрация по оня прекрасен наш едноименен филм!И ми се тича по полето,дори и без да открия моя балон...!!Втората,с връвчицата е моят фаворит!:)))
ОтговорИзтриванеМного мило от твоя страна, да ги успокоиш с по една страхотна и тематична картичка! Всяко зло за добро - казват хората! И са прави! Все пак това си е житейски урок отвсякъде!
ОтговорИзтриванеBeautiful cards with the hot air balloon image! They're all fabulous! Thanks for joining us this week at the Crazy Challenge!
ОтговорИзтриванеMei
CCH DT
Love to Create DT
Creative Card Crew DT
Anyone for Anya DT