Репортаж

Тук кореспондент Атанасова, вчера завърнала се от Първа Картичкофурийска Среща – едно събитие, очаквано с нетърпение и трепет от цяла творяща България. Ето моя репортаж, съвсем накратко.

Първо, искам да се  извиня за липсата на снимков материал , но аз като деен участник в срещата намирах за крайно досадно да гледам хората през окото на обектива, така че го метнах на рамо и забравих да снимам. Все пак имаше доста блясък от чужди светкавици, което ме навежда на мисълта, че снимки и компромати ще има предостатъчно.

Второ, искам да подчертая супер важната роля на двете ни дейни феи, Мариянка и Деси, които бяха помислили за всичко. Организацията беше на много високо ниво, имахме си баджове, плакати, тефтери в които да се запишат паметни думи, разменяха се визитки и тн.  

 Часът е 10:40. Моя милост , награбила едно дете под мишница и влачеща друго след себе си влетява в хотела и задъхано пита на рецепция – къде са картичкофуриите? От там една стресирана женица безмълвно ми посочва с ръка някаква зала. Продължавам тичешком, оглеждайки се за други мацки с блеснали очички. Все пак трябва да се разпознаем някак си, нали? Залата се оказва препълнена, първите места около масите отдавна са заети, в единия край забелязвам купчина красиви кошнички с яйца, както и две много добре изглеждащи пити. Оказва се, че старозагорки са изключително гостоприемни – посрещнаха ни по стар български обичай с вкусна ( ама ужасно вкусна) питка и с малки подаръчета. Страшно приятна изненада!

Сръчно ми подават бадж за да си напиша името и по-важното: ника, с който съм известна в пространството. Има защо, повярвайте ми. Повечето от нас живеем във виртуалното пространство по една или друга причина. Затова се получава следната весела картинка – става симпатична жена, казва си името – Калина, на което залата мълчи, след което добавя – известна като Калисто и се чува шумно възхитено шушукане : „ааааа да, знам я, страхотни картички, ооо много готини неща прави, ооо това ли е Кали” и тн.  В този дух протича и останалото представяне на присъстващите фурии. Някои са по-популярни, други по-скромни, трети още нямат блог и фейсбук профил, но общото е едно – всички творят и се кефят на готини неща. 

 

След официалното откриване на събитието пластовете се размесват, оформят се големи и малки групички, разменят се АТС-тки, започва зяпане по щандовете на магазинчетата, които са дошли на крака да ни изкушават с нови материали. Магазин Наборсата ни зарадва с нови броеве на любимо списание, попълват се анкети, както и дебела красива зелена тетрадка – картичкофурийски лексикон. 
Започват първите работилнички, демонстрации, всеки иска да пипне и помирише по нещо интересно. Лудницата е пълна, шумотевицата голяма, но пък всички са нахилени до ушите. Хотела бави настаняването  ни, по коридорите търчат деца, размятат се багажи, но въпреки всичко няма нерви, няма викове, няма истерии.

 

 

 

 

 

13:00 Тук аз за малко напуснах залата, наложи се да измисля обяда и спането на хлапетата. Разходихме се из Стара Загора, хапнахме до пръсване и с нови сили се завърнах в залата.

 Там Меги показваше квилинг чудесии, Ем цапаше ръцете на хората с дистрес, после се появиха печати, шевна машина… научих разни забавни неща като това как може да си направиш собствен дизайн салфетка и после с лак за паркет да облепиш някоя грозна хартиена кутия с нея…. как да шиеш красиво и сполучливо върху картичките и разни други хитринки.

Меги раздаде от нейните красиви хартии, които нямам търпение да направя на картичка.

 

Горе долу по това време опитахме с Деси да извадим някои от материалите, които носех, но не стигнахме до правенето на картички. Въобще за тези два дни не успях да направя ни една картичка.

Вечерта  се събрахме в същата зала за обща вечеря. Да си призная, очаквах повече от тази вечеря, но… може би вината беше в мен, защото се наложи да си тръгна сравнително рано и да приспя децата. Фактор се оказа и това, че не бяхме в ресторанта, където през това време  течеше сватба, а разделени в двете конферентни зали.

На следващия ден по време на закуската вече смело се разпознавахме в ресторанта и нямаше нужда да заничаме  има ли човека табелка, демек от наште ли е или от сватбарите.

След закуска продължихме  с демонстрациите и работилничките, вече в по-тесен състав защото някои от хората вече се готвеха да тръгват. Аз уж се явявах участник в работилничката на Ем за топъл ембосинг, но в действителност надавах и едно ухо за това какво се случва на съседната маса и притичвах като ставаше супер интересно там. 

 

И как да не тичам – та Кали изнесе персонален урок на Ади за снимането на картички ( или поне опита да го направи персонален, но аз се сложих там да слушам и питам).

После се наизвадиха едни красоти – мацките които носеха различни материали за размяна, все пак решиха да не си ги връщат обратно ( и аз носех, но така и не ги извадих) та тичах отново да заграбя и оттам по нещичко….

После на заден фон вървяха сбогувания с готини хора, пак ходих да се включвам… но успоредно успях да тествам една две нови техники, които Ем ни показа  но вие си ме знаете, аз съм мултифункционален човек по принцип.

 

Накрая ще завърша този кратък репортаж с цитат от разговора ми с Деси, която каза:

„Ми то аз имам чувството, че това не беше първата ни среща, а просто поредната такава. Все едно до вчера сме били заедно, разделили сме се за малко и днес пак се виждаме….”

Това наистина най-точно описа първата среща на всички фурии – среща между стари приятелки!

пс. Искам само да ви покажа картината, която висеше над спалнята ни в хотела. Без коментар.

А ето ги и моите две слънчогледчета, които стоически издържаха цялото това приключение: