вторник, 2 април 2013 г.

За сродните души


 Вярвате ли в сродните души? Случвало ли ви се е да срещнете някого и след 5 минути разговор да си кажете - имам чувството, че съм те познавал цял живот? А случвало ли ви се е "познавате" някой без дори да знаете как изглежда? Да четете мислите му от екрана на компютъра и да му отговаряте на глас или пък да се усмихвате широко на на имейла в два посреднощ? И тук не става дума за Любовта с главно Л. Това е друга тема.
Става дума за сродните души, такива каквито ги разбирам аз. Такива, с които споделяте общи мисли, чувства и емоции през времето и пространството. Можеш цял живот да не срещнеш такава душа, а може и да налетиш на нея в асансьора, на опашката в магазина за тухли или пък в блог-пространството. 
Аз имах късмет напоследък. Не съм стигала скоро до магазина за тухли, но пък се забърках в една Авантюра. Не любовна разбира се, а по-лошо - в приятелска такава. От нея отърване няма. Онази хитруша шМито, дето я е измислила така ги навъртя нещата, че да ме подстрекава да измислям поводи да се включвам. Стигнах до там, че снощи рисувах! картина. Не, не е първо-априлска шега. Знаете и друг път съм споделяла, че аз съм роден бояджия, не художник. Сигурно затова рисувах каруцата със затворени очи. Имах проблеми с това коя линия накъде да кривна за да прилича на каруца, а не на паралелепипед. Но все пак да споделя заради кой се нагърбих с тази непосилна задача.
Тя е Гери и това е нейната Градина на слънцето. Не я познавам, знам за нея само това, което сама е споделила в блога си. Открих я покрай картичките, но тя далеч надмина очакванията ми. Всеки път като я чета ми мирише на пръст, росна трева и дъхави цветя. Затварям очи и се пренасям мислено с нея в това нейно село Тюркмен ( сина ми го търси на картата наскоро), страдам за доматите, съседа, мишките... Броя пакетчетата семена и пренареждам градината, мечтая за сини цветя и тазгодишна реколта чери домати...Поливам наум лехите и се чудя защо не купих лилавите аспержи и кой ще ми яде компотите тази година.
И си мечтая за каруцата на дядо напълнена с цветя. Не ме тревожат прищявките на времето, дъжда, който ще я съсипе, буболечките които ще изгризат дървото - аз си я представям в мислите си именно там, подпряна до ябълката и пълна с цветя.
Гери не знае коя съм. Аз съм просто една от многото читателки на нейния блог. Но тя е уникално дете, жена и Човек. Иска ми се някога и моите деца да приличат на нея  - целеустремени, уверени в собствените си мечти, летящи в облаците и все пак здраво стъпили на земята!


Предизвикателства/Challenges:  

7 коментара:

  1. За чудесата, които се случват два часа след Пепеляшкиното време
    Какво да ти кажа, мила Кати, добре - може да си "бояджия", ама взимаш скъпо и прескъпо на квадратен милиметър - било милион усмивки, порция откровен смях или дълбока въздишка. А Avocett и каруца пълна с цветя - безценно съкровище. Авантюрите са хубаво нещо, когато има с кого да ги споделиш. Благодаря ти :)ххх

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасни са и картината, и есето ти на тема сродни души. Имам сходни виждания по темата и съм от щастливките, които са срещнали не малко съмишленици.

    ОтговорИзтриване
  3. Ееех,толкова хубаво си го написала и нарисувала не може по-добре!

    ОтговорИзтриване
  4. Ти СИ художник, мила Кати! Аз много усезаемо усетих емоцията, която си нарисувала - и с четка, и с думи...

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно си се изразила и на листа, и върху екрана!:)

    ОтговорИзтриване
  6. Beautiful project! All the flowers are so gorgeous. Thank you for sharing with us at Simon Says Stamp and Show!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...