Вярвате ли в сродните души? Случвало ли ви се е да срещнете някого и след 5 минути разговор да си кажете - имам чувството, че съм те познавал цял живот? А случвало ли ви се е "познавате" някой без дори да знаете как изглежда? Да четете мислите му от екрана на компютъра и да му отговаряте на глас или пък да се усмихвате широко на на имейла в два посреднощ? И тук не става дума за Любовта с главно Л. Това е друга тема.
Става дума за сродните души, такива каквито ги разбирам аз. Такива, с които споделяте общи мисли, чувства и емоции през времето и пространството. Можеш цял живот да не срещнеш такава душа, а може и да налетиш на нея в асансьора, на опашката в магазина за тухли или пък в блог-пространството.
Аз имах късмет напоследък. Не съм стигала скоро до магазина за тухли, но пък се забърках в една Авантюра. Не любовна разбира се, а по-лошо - в приятелска такава. От нея отърване няма. Онази хитруша шМито, дето я е измислила така ги навъртя нещата, че да ме подстрекава да измислям поводи да се включвам. Стигнах до там, че снощи рисувах! картина. Не, не е първо-априлска шега. Знаете и друг път съм споделяла, че аз съм роден бояджия, не художник. Сигурно затова рисувах каруцата със затворени очи. Имах проблеми с това коя линия накъде да кривна за да прилича на каруца, а не на паралелепипед. Но все пак да споделя заради кой се нагърбих с тази непосилна задача.
Тя е Гери и това е нейната Градина на слънцето. Не я познавам, знам за нея само това, което сама е споделила в блога си. Открих я покрай картичките, но тя далеч надмина очакванията ми. Всеки път като я чета ми мирише на пръст, росна трева и дъхави цветя. Затварям очи и се пренасям мислено с нея в това нейно село Тюркмен ( сина ми го търси на картата наскоро), страдам за доматите, съседа, мишките... Броя пакетчетата семена и пренареждам градината, мечтая за сини цветя и тазгодишна реколта чери домати...Поливам наум лехите и се чудя защо не купих лилавите аспержи и кой ще ми яде компотите тази година.
И си мечтая за каруцата на дядо напълнена с цветя. Не ме тревожат прищявките на времето, дъжда, който ще я съсипе, буболечките които ще изгризат дървото - аз си я представям в мислите си именно там, подпряна до ябълката и пълна с цветя.
Гери не знае коя съм. Аз съм просто една от многото читателки на нейния блог. Но тя е уникално дете, жена и Човек. Иска ми се някога и моите деца да приличат на нея - целеустремени, уверени в собствените си мечти, летящи в облаците и все пак здраво стъпили на земята!
За чудесата, които се случват два часа след Пепеляшкиното време
ОтговорИзтриванеКакво да ти кажа, мила Кати, добре - може да си "бояджия", ама взимаш скъпо и прескъпо на квадратен милиметър - било милион усмивки, порция откровен смях или дълбока въздишка. А Avocett и каруца пълна с цветя - безценно съкровище. Авантюрите са хубаво нещо, когато има с кого да ги споделиш. Благодаря ти :)ххх
Прекрасни са и картината, и есето ти на тема сродни души. Имам сходни виждания по темата и съм от щастливките, които са срещнали не малко съмишленици.
ОтговорИзтриванеЕеех,толкова хубаво си го написала и нарисувала не може по-добре!
ОтговорИзтриванеТи СИ художник, мила Кати! Аз много усезаемо усетих емоцията, която си нарисувала - и с четка, и с думи...
ОтговорИзтриванеПрекрасно си се изразила и на листа, и върху екрана!:)
ОтговорИзтриванеBeautiful project! All the flowers are so gorgeous. Thank you for sharing with us at Simon Says Stamp and Show!
ОтговорИзтриване