Тази АТС картичка ми стана особено любима. Може би защото е в предпочитания напоследък от мен лилав цвят...или пък защото момичетo (познайте кой е илюстратора) ми напомня за мен самата - вечно тичаща нанякъде.Макар че моята цел все по-рядко са разпродажбите, освен ако не са на детски дрехи или крафтърски материали....
Дори и в свободното си време рядко ми остава време да се шматкам безметежно нанякъде без да гледам часовника и да се надпреварвам с времето. Това е нещо, което признавам си ми тежи. Ето, излязохме днес в обедна почивка и видях насред полето красив щъркел. Идеше ми да помоля шефа да спре колата и да ме остави в блатото за да му се порадвам...уви невъзможна молба...зърнах го само за кратък миг, а беше толкова красив! Сетих се веднага какво ми каза моето дете тези дни:
"Мамо, ти си късметлийка, че можеш по цял ден да гледаш полето. Толкова неща се случват там" . А аз се опитах да му обясня, че полето си е същото всеки ден, не е като да му се случват куп интересни неща. Тогава той пламенно ми заговори. "Как, та можеш да видиш дали ще порасне слънчоглед или рапица. Можеш да чакаш дали щъркелите ще се появят за да ядат червейчета в браздите на трактора. Дори и самия трактор виждаш! А аз... по цял ден гледам една жълта ограда." ( визираше тази на детската градина). Стана ми много мъчно от тия чудовищно верни думи, които звучаха толкова "екзистенциално" в устата на пет годишно дете...
А вие? Късметлии ли сте вие с гледка в полето или срещу вас е зинала чудовищната паст на някое бетонно чудовище? Дали се разнасяте като народна песен или тичате като женицата от картичката по-долу?
Какъв провокатор си само, Кати. Така чевръсто успяваш да се промъкнеш в съзнанието ми и да преподредиш някои неща, които, уж, ми се струваха съвсем наредени. Преди околко осем години в късна пролет зет ми (натурален италианец, рим-лянин в частност)дойде за първи път в София. И едни от пъврите му думи, които ми рече бяха - "Завиждам ти, че живееш и работиш в толкова зелен град". Ха, сега де - така ли го виждах аз този нашия сивичък, прашничък, посчупеничък град, пък бил той и столица? Истината след скорошните ми случки, но и преди това е, че се опитвам да гледам и да виждам, да се заслушвам по-често и да чувам, да разнообразявам сивото с цветни петна - красива лейди или господин, малко пухкаво трогателно ревящо или смеещо се заразително, възрастна двойка хванати за ръка като на първа среща, та, ако щеш кактуса и орхидеята в офиса, които колежката със сетни сили се опитва да посъживи. Вярно е, че не винаги успявам. Става ми тъжно и на мен - понякога - и полето си е просто поле. Винаги обаче, рано или късно, нещо някъде прошумулява.И ето, разбирам, че все пак това пред мен не е просто натюр морт, ами истинско живо нещо, което единствено има нужда да спреш и да му дадеш маалко повечко внимание, за да ти разкаже било история за щъркела, за трактора или за зеленото :).
ОтговорИзтриванеНяма по-големи мъдреци от децата. Щастлива си, че чуваш своето. А серията от АТС, която ни показваш на епизоди, определено ме вълнува и я следя с интерес.
Хубав ден от сърце и много щъркели :)ххх
Ех, Шми, вълнуваш ме до сълзи, както винаги. Да, и аз съм от тези, които търсят цветното във всяка ситуация. И да, щастлива съм безумно с децата си и малкото уви мигове, които имам с тях. Гледам да ги слушам с душата си освен с ушите си.... Желая повече такива мигове и за себе си, и за теб, и за всеки родител!
ИзтриванеА за щъркелите - чакам да си дойдат всички в Равно поле и ще направя една съботна фото-екскурзия до там с децата. После очаквай сериозен фото репортаж за да усетиш и ти емоцията от тези красиви дългокраки приятели.
Great cards. I love the ruffle at the bottom of the first one
ОтговорИзтриванеThank you for joining us at Simon Says Challenge this week
Hugs
Jo x
Вълнуващ разказ, както винаги! И аз като Марти благородно ти завиждам, че виждаш полето по цял ден! Понякога толкова ми писва от неспирната шумотевица и забързаност на града, хората сякаш не се и опитват да погледнат какво има около тях! А дори и в сивотата на града и в мръсотията, човек може да открие красивото. Вчера се любувах на прекрасна гледка от прозореца си - една шарена птичка беше кацнала на дървото срещу нас. Това е доста рядко срещана гледка напоследък...не знам къде са, но птиците вече не се роят тук...та, тази птичка, уж казват, че сама пролет не прави, но на мен ми стана толкова хубаво и леко на душата, виждах само нея и си представях как чурулика! Забравих да всичко сиво и за тегостта на ежедневието, лишено от приятелски смях и компания! И се сетих, че всичко е в ума на човек. Когато нещо толкова дребно ме извади от мрачните мисли(които неминуемо от време на време ме обземат), пролетта трайно се настанява у мен и се изпълвам с вдъхновение, радост и слънчево настроение! Твоите разкази ми действат по същия начин. Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеРадвам се да го чуя, Тони! Повече птички и цветни петна из квартала си пожелавам и за двете ни.
Изтриване