За трите чужбински вещици...

Тази картичка е вдъхновена от любимата ми книга на Тери Пратчет, която препрочетох днес за не знам кой път. Ама много е яка, както и цялата поредица за баба Вихронрав и леля Ог. Прочетох и "Маскарад" вчера, и тя ме забавляваше достатъчно, за да ме откъсне от всякакви хартии и боички.

За картичката няма какво да ви обяснявам толкоз. Фонът е с водни боички, малко кръв-червено за драматизъм, и тук там олющено лилаво от сблъска му с една морска сол. Драсканици с тебешир и химикал, и почти три черни шапки на вещици. Както се досещате ( по липсата на форма и вид) аз съм ги рисувала сама. Добавих и черното цвете за разкош и вещерски асоциации и явно имах успех, защото като я показах на милото той каза - ааа досетих се - нарисувала си шапката и гащите на баба Яга... Ще я покажа ( срам не срам) на няколко места, а за компенсация ще приложа и любимите си цитати от книгата:

КФП 139 - Нарисувай ми картичка

CCH # 130 Handmade flowers

Craft Your Passion #132 - Which Witch Is Which?

Crazy 4 Challenges #159 - Orange, Black, Purple 

— Айн крилатхен — промърмори Леля.
    — Какво пък значи това? — попита Маграт.
    — Значи прилеп на чужд език.
                                    *****
    — Отваряйте! — викна тя.
    — Не, не, не се говори така — намеси се Маграт. Провря се странично и почука на вратата. — Извинете! Бона изпаднаале сеньорини.
    — Бона к’во?
    — Така трябва да се каже — обясни Маграт. — Всяка странноприемница трябва да отвори врати за бона изпаднаале сеньорини и да им даде подкрепления.
    — Така ли? — попита Леля с интерес. — Това звучи като нещо, дето си струва да го знае човек.
    Вратата остана затворена.
    — Дайте аз да пробвам — избута ги Леля. — Знам няколко чужди лафа.
    Тя тресна вратата.
    — Отворе ву, чук-чук, бърже, адски чевръсто — изрече тя.                                  *****
 Гутен ден, голем брато, майне домакине! Троа бири пер нас, порке е мор, сил ну зле.
    — Защо пък силну зле? — попита Баба.
    — На чужд език това е моля — заяви Леля.
    — Обзалагам се, че не е така — възрази Баба. — Ти просто си го нагласяш, както ти дойде наум.
                                  *****
 Гързон? Мучо вино затри те, краци яж.
    Съдържателят, който не разбра нито дума, но беше добродушен човек и определено не заслужаваше да го наричат гързон, се усмихна на Леля. Той би се усмихвал на всеки с подобен неограничен питеен капацитет.
                                  *****
— Лельо — започна бавно тя, като се върна в кухнята, — там навън има едни джуджета, които искат ботушите ти.
— За какво са им? — попита тя.
    — Не казаха. Просто имали усещането, че силно желаят ботушите ти.
....
— Може да искат да пият от тях — предположи Леля.
    — Как така да пият от тях? — не схвана Маграт.
    — Ами, ъ-ъ, така правят в чужбина — обясни Леля. — Пият шампанско от дамски обувки.
    Всичките се вгледаха в ботушите й.
    Дори Леля не можеше да си представи как някой би поискал да пие от тях или какво би правил след това.
                                  *****
Поне едно хубаво нещо има — че пиенето тук е м. ефтино, имат едно дето му викат Банананово Дай-Киро, то си е почти чист Ром с банананани* в него.  

                                  ***** 

p.s  Запалена от света на Пратчет взех, че си направих един тест на кой от неговите герои приличам :) Ами на БАБА, на кой друг, тя си ми е слабост :).