Бях забравила какво е да живееш в град различен от човеко-мелачката София...но нали тази седмица гостувам на мама в Плевен, та си припомних. За една седмица видях и научих всичко, което съм пропуснала за съседите в блока. Но също така получих някои много полезни уроци по плетене и други хобита. Направих тази картичка за една такава съседка с която споделяме страстта по картичкоправенето ( лельо Снежке, време е за блог, за да показваш сладурските торти-кутии ) за да и благодаря за подаръците, които прати на моя син за неговия летен проект.
Това пък е първия ми опит за плетене на найлонови торбички. Аз като една съвременна БГ-мамма гледам да не вземам торбички от магазините, но въпреки това винаги се завъртат по няколко в нас. Снощи една друга съседка ми предложи идеалния вариант за оползотворяването им - да ги използвам за плетене на дамски чанти. И друг път съм срещала идеята за прежда от торбичките, но може би защото са използвани в детски проекти не ме впечатляваха толкова. Но вчера видях уникална дамска чанта направена именно от такива разноцветни найлонки и реших, че е време и аз да опитам. Така че тази поставка за днешното кафенце е началото - неравно, несъвършено, но кой знае - може би начало и на ново ( ООО УЖАС! каза мъжа ми) хоби.
Кате, картичката е страхотна, но..новата идея за хоби доста ме развесели..(поне материалите за него са по-евтини) :)
ОтговорИзтриване