Вчера бяхме нагости на приятели, които са си купили къща в едно плевенско село. Направо им завидях за китния двор, дебелата сянка и чистия въздух. На децата също им хареса усещането за свобода и безконтролност, които им даде голямата зелена поляна. Откарахме до късна вечер, защото на никой не му се тръгваше. Имаше и пълни маси, тежки чаши, музика и танци и сладки приказки...уф, пак се размечтах...
Та думата ми беше за картичките,които правих за тях. Първо направих тази с малките къщички, но мама я видя и каза: аа чудесна детска картичка! Така че реших да повторя опита с една по-сериозна за която да е очевидно,че е предназначена за нов дом.
Та думата ми беше за картичките,които правих за тях. Първо направих тази с малките къщички, но мама я видя и каза: аа чудесна детска картичка! Така че реших да повторя опита с една по-сериозна за която да е очевидно,че е предназначена за нов дом. 
Вкарах музикални препратки, защото домакина е музикант и по образование и по душа. Тази картичка вече беше одобрена от най-строгите ми съдниици - мама и сина ми. Така че я подарих с чиста съвест.
И двете са много оригинални, но втората е прекрасна!
ОтговорИзтриване