Обичам този празник. Винаги ме връща в училище - празнична атмосфера, цъфнали червени божури, портретите на Кирил и Методий, знамето, манифестацията. Иска ми се да предам поне малко от тези чувства, които бушуват в мен на децата ми. Затова днес ги заведох на "шествието" както вече е модерно да се казва, по случай празника. Беше страхотно, точно както исках да го видят - гвардейците които маршируваха в стегнати редици, музиката, цветята, наредените в редици ученици, разветите знамена... Моя син разбира се веднага се впусна с неговото знаме, купено от Плевенската панорама със спестени от него пари и започна гордо да го развява. Присъединихме се и ние със сестра му, и честна дума, на мен ми се насълзиха очите и разтуптя гордо сърцето... до момента, докато не дойде един полицай, за да ни каже: "Гражданите настрани, направете път на официалните гости" и ни сбута обратно на тротоара... защото явно скривахме от погледа на медиите "важните" както ги нарече чичо ни народни хрантутници - кмета, министрите, и други подобни, накипрени в костюми и със заучени усмивки. Не се сърдя на полицая, на него това му е работата, така са му казали. Ама докривя ми, при това много.Постарах се да го скрия от децата за да не им развалям чистото и неподправено удоволствие, така че момента все пак се запомни като празничен. Със сигурност ще отидем и догодина на манифестацията, защото празника е много важен за мен, като българка, която обожава да чете и счита, че буквите са едно от нашите най-големи съкровища. Само мога да се надявам тогава да няма тази показност, това спекулиране с хубавите ни традиции, гонене на рейтинг, имидж и тн. за сметка на възпитаването на българското в децата ни.
За нас празника днес приключи с пълна торба книги като "Ние врабчетата" на Радичков, "Приказки по телефона" на Джани Рудари и други любими наши детски книжки, които трябва да се четат всекидневно на децата ни, защото иначе жалко за труда на двамата братя, които са ни дали толкова много!
Честит празник ви желая!
За нас празника днес приключи с пълна торба книги като "Ние врабчетата" на Радичков, "Приказки по телефона" на Джани Рудари и други любими наши детски книжки, които трябва да се четат всекидневно на децата ни, защото иначе жалко за труда на двамата братя, които са ни дали толкова много!
Честит празник ви желая!
Много хубав разказ, Кати :-) Прекрасно е, че даваш такъв пример на децата си. Дано повечето родители са като теб. Поздрави :-)
ОтговорИзтриванеСтрахотен разказ, наистина..
ОтговорИзтриванеНие тази година се ограничихме с посещение на Народната библиотека и няколко любими книжки..Но с удоволствие прочетох как сте марширували с българското знаме...