сряда, 21 март 2012 г.

За Ева

Мила моя, нежна дъщеричке,
моя малка, палава звездичке,
как усмихната света приемаш,
с пълни шепи даваш, вземаш.

Ти сега си още много малка,
спускаш се по звездната пързалка
и усещаш мойта тиха обич,
колкото и да съм с тебе строга.

Само че нещата стават сложни
и да се объркаш после можеш,
затова ти запомни, детенце -
нищо не е по-велико от едно листенце.

Таз Земя е наша кратка гара,
а се гоним в луда надпревара.
Ти недей наникъде да тичаш,
важното е да се учиш да обичаш.

Важното е ти човек да станеш,
пък човекът чувства болки, рани.
Но умее и да побере небето,
ако съхрани в душата си детето.

Искам да си горда, силна, смела,
от корена езически нектар поела,
ала, мое слънчице, дете красиво,
добротата, мисля, най ще ти отива!

Мария Попова

3 коментара:

  1. Ох какви сте сладки!!Живи и здрави бъдете и все така усмихнати!!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно стихотворение! Мислех, че ти си го написала и се учудих на таланта, който не познавам, но видях, че не си. Макар, че не се знае, може и да го имаш, пробвай се! А на Ева пожелавам да е много здрава и щастлива, както съм свикнала да я виждам:)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви за пожеланията.
    Даа и на мен стихотворението много ми хареса,облече в красиви думи чувствата и мислите ми за Ева.

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...