петък, 23 юли 2010 г.

ВИНА


Децата!Колко сме виновни
пред нашите деца!
Те идват на света спокойни,
с усмихнати лица.
Те с въздуха воюват
само с ръчички го ловят.
Съсредоточено разглеждат
край себе си светът.
А ние-строги и себични
дресираме ги -как
по-бързо трябва да пораснат
и с нас да тръгнат в крак.
И сърдим се,щом те прегъват
по твърдия паваж
крачетата си нестабилни,
когато свири марш.
Те,като луди пеперуди
вървят по свой зиг-заг,
към някоя седефна мида
или към някой мак.
Несвързано си казват нещо,
крещят с възторжен вик...
А ние искаме да знаят
те нашия език.
Да се страхуват от морето,
от всеки стръмен връх-
да имат чувството за пропаст
и чувството за смърт.
Да бъдат трезви и разумни
във тоз практичен век,
покорно да се подчиняват
на силния човек.
След победителят да тичат.
Да нямат собствен глас.
По всичко всъщност си приличат
единствено на нас.
И те-недетски-безвъзвратно
навлизат в зрелостта
и губят своята наивност
и свойта чистота.
И стават като нас-бездушни,
но малко по-добри...
И може би ни оправдават...
Прощават ни дори...

Недялко Йорданов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...