четвъртък, 22 април 2010 г.

Свикървата ма пудриди така

 Камелия Кондова  

Свикървата ма пудриди така 
Нъ чис бългЪрски
   
Ни съ уплаквам. Има дзверове,
пък моята по на чувек дукарва.
Ама да земи да ми дунисе
тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
Дън мислите дунеси гу ушит -
напротив - чака ас да гу дукосна.
Било дубре за нерви, за артрит,
за ишиас и за мира във Босна.
На болести съм свикнала, ма на -
мира във Босна малку ма разчуства,
ма не чак толкус, чи да уткача
да фана туй будливуту изкуство.
Виж кво - й викам - водих съ пует,
и на сина ти кът такваз пристанах.
Сига плита, прискачам даже плет,
ма Мона Лиза няма да пудхвана.
Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
Дай лози декар - ши гу изкупая,
ма гоблена ши гу брудирам век,
а можи два-три века - ни съ знае.
Закучи съ уж кротката жина
и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
Въпрос на чест било идна снаха
субственоръчен гоблен да си има.
На чест кът ма засегна и...успя.
Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
Дукът и стигна кривата уста -
тя Мона Лиза можи да пуметни.
Ни знам дали й за нервите дубре,
ма скърцам с зъби и на лай избива.
Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
излиза да пикай и пак съ скрива.
Дицата са разбягаха навън
и съ прибират саму в краен случай.
Ина ниделя саму нямам сън -
и вечи нямам мясту неубучено.
Бинтовах си ръцети, шия с крак -
със левия, чи по ми се удава.
Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.

Ма чест е туй и тряа са спасява.

Питрана /многустрадална/


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...