tag:blogger.com,1999:blog-38958041883655566682024-03-19T06:48:55.531+02:00КъщичкаМоето местенце - с дъх на зюмбюли, зелена трева,свеж вятър и много слънчеви усмивки...Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.comBlogger1161125tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-16411961052175016462022-07-22T18:23:00.003+03:002022-07-22T20:27:55.582+03:00Разпилени мисли от Косово
Днес ще пиша за пътешествията и хаотичните мисли.Много често ми се случва, докато карам да мисля по разни теми и да водя пространни разговори с другото ми Аз в главата ми. А понякога водя тези дискусии насън. Не си правя труда да ги споделям, струва ми се че не мога да ги напиша толкова добре, колкото звучат наум. Но ето, сега правя опит, защото пак пътешествам, но не шофирам аз.Отивам на курсKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-37121893522055416312021-12-10T22:54:00.000+02:002021-12-10T22:54:04.213+02:00Албум: пътят на щастието
Здравейте приятели, Отдавна спрях да пиша и да показвам истории покрай картичкоправенето. Май вече никой не се интересува от самия творчески процес, по-важен изглежда крайния резултат, отколкото перипетиите по постигането му. Важни са също и хубавите, "пипнати" снимки, които да хванат повече лайкове. Всичко това ме възпира да показвам, защото при мен всичко става по друг начин и добратаKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-13216294691545489942021-06-03T17:50:00.005+03:002021-06-03T17:57:01.480+03:00За изкуството и чувствата
Изкуството трябва да събужда чувства. Дали това изкуство е картина, песен, танц, филм, или пък стената в коридора - все тая. Ако не те докосне, стисне за гърлото и погъделичка нейде из корема, значи майната му, тогава не е твоето. А когато "погъделичканите" станат много, тогава значи вече отива към изкуство. Ако трябва да разясняваш всеки път какво е това, което си показал, то ...познайте ...Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-15262570197111098702021-03-12T00:45:00.002+02:002021-03-12T00:56:26.689+02:00Уаби-саби
Много съм взела да забравям. От възрастта ли е от преумора и стрес ли, или пък заради проклетите устройства, които помнят вместо нас.Но каквато и да е причината, налага се да пиша. В тефтери, в телефона, във форуми и в собствения си блог. Мразя да го правя през телефона, но явно ще свикна. След това лирическо отклонение, нека си споделя какво е Уаби-саби, че като го забравя, да Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-25805271318358253502021-02-16T22:59:00.004+02:002021-02-16T23:01:06.073+02:00Шкафче в ЛОФТ стилВ началото на януари се записах на много интересен курс - декорация на стени и мебели. Провежда го Светлана Андреева, една изключително любезна млада дама. Ателието и курсовете и може да намерите тук: https://www.facebook.com/ArtLabIkigaiВъпреки, че уж се занимавам с микс медия отдавна, не се бях упражявала досега в тъмната гама, нито в стиймпънк или ЛОФТ стил. Но причината да се запиша на Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-84198870949839314022020-12-07T03:08:00.001+02:002020-12-07T03:08:06.171+02:00Къщичката си има къщичка
10 години по-късно, този блог най-сетне ще заслужи името си, както каза една моя близка приятелка. Виртуалната ми къщурка напоследък е занемарена, защото в живота ни най-сетне се появи реална такава. Но нека да карам по ред. Идеята, мечтата за наша селска къща датира отдавна, да не кажа, че винаги е битувала като фон на нашето семейство. В последните 5 години усилено се опитвахме да Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com19tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-28588828649497751162020-04-29T14:41:00.004+03:002020-04-29T18:25:40.584+03:0010 години по-късно
Здравейте приятели, тази моя публикация закъсня с месец и половина, но пък я пускам точно днес, на рождения ми ден, защото ми се иска тя да се случи, въпреки извънредното положение и сложната ситуация, в която се намираме.Преди десет години стартирах този блог. Основната ми цел по онова време, когато нямаше още пинтерест, фейсбук, инстаграм и куп други полезни и не толкова приложения, Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-63847683992258352002020-04-09T12:44:00.000+03:002020-04-09T12:44:19.851+03:00Месец първи у дома. Занимания по време на коронавирус
9 април 2020Поне така твърди календара. Това означава, че тихо и кротко е минал месец, откакто работя от вкъщи. Така наречения "home office" е една от любимите ми придобивки, въведена миналата година в работата. Супер много ми допадаше идеята да мога да си дигна компютъра и да се занеса да работя от нас, от готиното кафе до пазара или пък от парка. Само че, вариантът който е в момента Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-85634757975213075362020-03-21T18:01:00.001+02:002020-03-21T18:01:51.687+02:00Арт журнал-дневник на една карантина
Здравейте приятели,
Карантинено време настана, и всичките ми обичайни рефрени - "повече излизане навън, стига с тези телефони и компютри, хората трябва да се виждат лайф" вече не са актуални. Актуален обаче си остава призивът ми - хобито е необходимост и спасение. Грам не ми пукаше днес, че в този хубав ден съм затворена вкъщи, защото ръцете ми бяха до лактите в боя. Няма да ви казвамKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-77037617804462394802020-01-25T09:56:00.002+02:002020-01-25T09:57:38.946+02:00Ефектът на снежната топка
Вчера обяснявах на 8 годишната ми дъщеря какво е ефектът на снежната топка. Идеше реч за първата и двойка по английски и малкия куп думи, които не е научила, и които, както се досещате ще бъде последван от по-голям куп, който ако не научи.... Както обикновено, тя ме погледна разбиращо, и каза: "Хайде да не говорим за това сега, не ми е приятно". Толкова за моето възпитание.....
Но ефектът наKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-257291797418256092020-01-09T23:34:00.002+02:002020-01-09T23:34:16.607+02:002019 в цифри
Мили мои, които се озовавате тук случайно или не, да ви е честита 2020 година. Аз като един виден математик съм я нарочила за хубава, балансирана и щастлива година, затова даже 1 ден повече си има, да и се радваме повече. Желая ви усмивки, спокоствие, мир, вдъхновение и ищах /толкова рядко използвам тази дума/ за правене. Пък какво точно да правите, си е ваша работа. Кой картички, кой албуми,Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-59671741516600294862020-01-09T23:31:00.000+02:002020-01-09T23:31:09.452+02:00Коледна равносметка в картички и проекти.
Пропуснах всички декемврийски публикации, но след последното мрънкане тук в края на ноември, не ми се иска да си помислите, че съм проспала декември 2019. Освен това телефонът ми пази твърде много картички и проекти, така че ги споделям в една бърза публикация за да мога с чиста съвест след това да ги изтрия. Но преди това ви черпя няколко усмивки от коледната фотосесия:
Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-12266235518343369672019-11-27T19:35:00.001+02:002019-11-27T23:55:28.909+02:00Размисли и страсти на коледна тема
<!--[if gte mso 9]>
<![endif]-->Винаги по това време на годината си задавам един и същ въпрос. Има ли смисъл?
Има ли смисъл да крада от времето си за децата, от съня си, от разходките с приятели за да правя картички, албуми, платна и други мини дреболии? Оценява ли ги някой, радва ли им се или гледа на тях като на поредния досаден коледен „спам“?
Разхождам се в Джъмбо и Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-75326945928687850002019-08-18T14:29:00.001+03:002019-08-18T14:42:50.370+03:00Една дълга лятна история за декор на сватба в бяло и зебло
Здравейте приятели,
Блогът не намери място в летните месеци - жегата и многото работа измести на заден план много от планираните дейности. Но тук е мястото, в което споделям освен снимки (ежедневно публикувам такива във фейсбук страницата: https://www.facebook.com/KaKichKaCards/ ,а също и в instragam профила ми: https://www.instagram.com/katiatanasova/) малко повече разсъждения Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-36414516415902535232019-05-22T13:40:00.000+03:002019-05-22T13:48:44.965+03:00Мадама в розово, поднесена с бира.
Денят е сряда, часът 1 на обяд, а аз безсрамно пия бира с крака, качени на масата. Трябваше ми точно един ден блажено мързелуване за да се върна към живота и да ми се прииска да споделя това в блога си. Рядко ми се случва (да не кажа, че е за пръв път) да се поддавам така на стреса и напрежението,както през изминалите 3 седмици. През главата ми минаваха мисли за инфаркт на Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-14045405350030369802019-05-19T18:58:00.001+03:002019-05-19T19:02:30.203+03:00Албум за бебе Борис
Направата на албум винаги ми отнема по-малко време от споделянето на снимките по него. Имам куп албуми за приятели, които си останаха непоказвани тук. Но този, за малък сладък Борис, ще го споделя. Различни нюанси на синьото, точки, чертички, нежност и любов - това е, което го описва с едно изречение.
Този син албум е съвсем в унисон с майското предизвикателствоKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-11615967837320323392019-05-14T10:22:00.002+03:002019-05-14T10:22:58.895+03:00Майски драсканици
Май месец е щур и различен. Но и цветен и различен, шарен и пъстър и събужда в мен желание за нови и позабравени стари дейности. Съчетанието от слънчице, мирис на нова трева и цветя ме кара да мечтая за живот, по-близък до природата. С една дума - искам да се въргалям на някоя полянка с моливи и боички под ръка. Засега практикувам тези желания разделено- снимам поляните отдалече, а Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-76323222130363775772019-05-10T00:53:00.002+03:002019-05-10T00:53:53.443+03:00Понякога съм бяла
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея!
Петя Дубарова
Обожавам тези стихове. И често ги цитирам. Да, понякога съм бяла и добра, усмихната и позитивна. Но понякога съм сива, изморена Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-41384845495975459492019-03-16T18:19:00.003+02:002019-03-16T18:19:53.844+02:00За общуването лице в лице
Боледувахме малко тези дни и по този повод се търкаляхме до разни лекарски кабинети. Нищо сериозно, но достатъчно да се вкарам в размисли и терзания.
Ние с Ева (7 год) точно започнахме да четем (аз на нея, щото тя още срича) любимата ми детска книга "Тайната градина". Точно това висене ни даде удобен повод навсякъде да отваряме и да четем страничка след страничка какво става с господарката Мери Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-62860805525253995382019-02-11T22:13:00.000+02:002019-02-11T22:15:03.674+02:00Лилаво пеперудено парти
Този уикенд около нас и в Местенцето на Картишок беше пеперудено. При това лилаво, много лилаво пеперудено. Правихме рожден ден на една сладурка, чест посетител на детските ни работилнички, която реши да сподели удоволствието от правенето с куп свои приятелки.
Всеки път, когато организирам събития с деца завиждам на търпението на учителките, които са заети по цял ден с двадесет иKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-245164493848532732019-02-10T02:36:00.000+02:002019-02-10T02:43:01.131+02:00Книгите, които ни намират
По план тук миналата седмица щеше да се появи публикация за книгата на Мари Кондо, която ме намери насред една крафтърска сбирка.
Но вместо това лежа в леглото си в два посред нощ за четвърта поредна вечер и размишлявам за друга книга, която ме намери през изминалата седмица - поредицата за Атлас на Айн Ранд. Изгълтах я за три нощи въпреки страшно натоварената седмица в работата. И Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-68010178241183842582019-01-21T01:06:00.001+02:002019-01-21T10:13:03.562+02:00Хванах гората /тефтер и оплаквания на една майка/
Ще показвам тефтер, моя си, служебен и горски. И ще пиша. Едно имах наум, друго възникна в тази седмица и не мога да заспя докато не го изпиша в несвързани обяснения.
Имам две деца - син на 12 и дъщеря на 7. Обичаме ги безкрайно, и аз и баща им и те го знаят. Старая се да им го казвам поне по веднъж на ден, а още по-често да им го показвам. Малката е гушлива, обичлива и още Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-20883695726986048762019-01-12T13:39:00.000+02:002019-01-12T16:16:20.442+02:00Да рециклирам или да купувам, това е въпросът
Рециклирането е тема, която под различни форми занимава съзнанието ми в последната година. Повод да напиша най-сетне нещо публично по нея, е една статия, на която попаднах днес. Ще я прочета на децата си и ще я подложа на дискусия в семейството, за да видим какво точно можем да си вземем като урок от нея.
Тази мания да се купуват нови и нови неща, винаги да има нещо, което тиKatihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-25134930546810939212019-01-04T07:00:00.000+02:002019-01-05T11:59:17.122+02:00За думите
В главата ми често се въртят думи и мисли, гонят се из празното пространство и ме тормозят, така че не мога да заспя до късни доби. Не обичам да ги споделям из фейса, струва ми се, че там и без друго е пълно с ненужни думи, които отминават и не докосват никого за повече от секунда две. Най-често си ги пиша в тефтера, така и не виждат бял свят, но пък сега съм решила, че този блог е за моите&Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-3895804188365556668.post-72066476914909125522019-01-03T22:03:00.001+02:002019-01-03T22:03:31.571+02:00Коледни проекти 2018
Пропуснах октомври и ноември, улисана в творчество. Не спирам да творя, все по-рядко снимам и показвам, нещата преминават като вихър през ръцете ми и само споделям сниманите с телефона неща в също толкова нетрайния и вятърничев фейсбук или инстаграм, и след като мине мига не ми се връща назад.
Но днес свалям снимките от коледната фотосесия, в която любима приятелка понесе всичките ми Katihttp://www.blogger.com/profile/12995072834195109109noreply@blogger.com0