понеделник, 30 януари 2017 г.

Седмица 4: Приятелство

Първо да започна с благодарности за милите коментари в блога миналата седмица. Честно да ви кажа, олекна ми малко на душата, макар че в събота окончателно изнесохме последните платна от стените на Местенцето. Ще има бъдещи срещи, но като измислим къде, ще пиша.
В края на тази седмица няма да ви отегчавам с дълги мрънкания. Ще кажа, че тя мина под надслов "Варицела" , защото Ева се разболя в началото на седмицата. Вярно, аз отдавна канех тази гостенка да ни посети и щом разбрах, че върлува с пълна сила в градината ми стана ясно, че няма да се разминем този път. Правех си тънки сметки как ще си останем двете с нея вкъщи под карантина (защото винаги когато е болно някое дете, мама трябва да е наоколо да понася смело мрънкането и да целува горещото чело за перантурата). Обаче сметките както всеки път излязоха без кръчмаря (шефа) и мама трябваше да работи дълги вечери по една презентация, което доведе до неочаквана почивка (ако гледането на болно дете може да се нарече така) за тати.
От горното ви става ясно, че творчеството остана на заден план, но пък имам  една две направени картички, както и страничка в журнала.  
Заданието на картичката беше от любимите ми:
Италия - Рим
Приятелки
Розово
 Печатът на StampingBella е на Шми, тя беше така любезна да го сподели с мен преди две три години и от тогава той чака своя миг да се престраша да оцветя тези сладурани. Не че уменията ми за оцветяване са напреднали особено, но просто ми се стори страшно подходящ за случая. После се видях в приключение къде да вмъкна проклетата Италия, която ми разваляше концепцията за сладки женски приказки без значение от мястото, времето, града...

Картичката идеално се вписва в предизвикателството на Картичкофурии, които ни канят на Чаено парти.
Една нова страничка си имам в "резервния журнал", който представлява тефтер от Икеа с внушителния А4 размер, както вече се оплаках във фейсбук групата. Страничките търпят доста издевателства над тях, макар и на пръв поглед да изглеждат тънички. Ето тук пробвах и акварел - не е идеално, все пак се разлива донякъде (поне бръшосите) и акрил. Мацнах и малко паста през шаблончета пак за проба. Накрая лепнах остатъците от коледни проекти и я нарекох "Сбогом зима". Не че зимата ме  чу и тръгна да си събира жълтия сняг, но надежда трябва винаги да има.

 За финал днес оставих непоказвани рецептурници, направени в края на миналата и началото на тази година.

 Желая ви лека и усмихната седмица. Моята не се очертава точно такава. Стискайте ми здраво палците в сряда. Ако мине добре  ще се развихря с чиста съвест в четвъртък и петък да излея малко розови емоции в журнала за да отиват на новото ни предизвикателство: ММП 18: Любовно бинго.

 
Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 22 януари 2017 г.

Седмица 3 - малко тъга по повод края на една мечта.

Тази седмица беше тежка за моя крафт свят.  До толкова тежка, че почти нищо не пипнах да направя. На вдъхновението ми му потънаха гемиите. 
Миналата година през юни се впуснах смело и необмислено, подкрепена от добра приятелка (благодаря ти Нети) в приключението наречено Кръжок Картишок и наемането на специално Местенце, в което да се приютим. Вложих много енергия, време (моето и на цялото семейство), ремонтирах, нареждах, пререждах, убеждавах другите картишочки, че ще се получат нещата и правех планове. Исках да размърдам народа, да го накарам да напусне сигурното убежище на интернет  пространството и да се среща със себеподобни. Да споделя опит и материали, да се учи на нови неща за да вървим напред всички ние, от общността. Видях го работещо при Руми  в Пловдив - всеки път като и ходя на гости се радвам от сърце на задружните пловдивски майни :) и на лекотата, с която споделят и общуват. Със сигурност роля има и самата харизматична домакиня, но е факт, че там общуват помежду си  и се събират. Нещо, което в София липсва. Затова се захванахме с да го съградим и тук.
Оказа се обаче, че само мечтата не стига. И колкото и да ми е трудно, ще призная, че сгреших. Другата седмица хлопваме кепенците на Местенцето. Много ми е мъчно, в понеделник и вторник плаках с много сълзи, в сряда правих планове, обмислях членски внос, който да покрива наема, но после, в четвъртък, махнах с магическата пръчка и замразих сърцето си за да не покълват в него нови надежди. Поне засега. 
Та така налегната от тежки мисли не ми се твореше хич. Направих две картички - по молба на приятелки, щракнах ги набързо и без желание.
  
В петък  пристигнаха коледните ми подаръци. Даже бях забравила какво съм си поръчала. Имах и от така наречените goodies bags - плащаш 16 лири и получаваш неща за 50, но без право на избор. Обичам да се изненадвам, така че нямах търпение да ги отворя и да видя какво се крие вътре. Имаше печатиякои от които коледни, така че ги прибрах за догодина), имаше едни на Paperartsy -марка, която харесвам и която все не си купувам, защото не ми се дават 20 лири за странните им щури печати, имаше копченца, перлички, стенсил, кит с тагове и още няколко дреболии. Най-много ми хареса надписа, така че го сложих почти веднага на картичка:
 Картичката, заедно с рецептурник, който направих миналия уикенд, отиде подарък за Тони /Точица/. На нея дължа една малка, но много голяма за мен крачка - първи занимания по йога тази седмица. Обещала ми е да ме тормози и бута напред,  така че да не се отказвам бързичко. Амбициозна задачка, защото аз и спортът от години сме на Вие.
 

Кат
Предизвикателства/Challenges:  

Deep Ocean Challenge - Anything New


Време е да обърна новата страница и да се затворя в себе си. Но като се познавам, едва ли ще трае дълго това себевглъбяване.  
Личната ми убеденост е, че ключът към успеха и щастието  - общото а не личното такова е изграждането на общности във всяка една сфера на съвместния ни живот,  споделянето както на добро, така и на лошо и подкрепата, която отделния индивид оказва на групата (стадото ако щете). За съжаление печелившите платформи като ФБ разчитат на илюзорното "обединение" на хората, които си мислят, че членството в една или друга група ги прави част от нещо голямо. Но не е така. Това си е един голям сапунен балон, който се пука от най-малкия полъх на вятъра и човек пак остава сам, толкова сам, че тишината го плаши до безумие

понеделник, 16 януари 2017 г.

Седмица 2 - снежна и студена.

Ето ме и мен, с неделния обзор.
Без малко да го пропусна, поглеждайки часовника и алармата на телефона, която ме уведоми любезно, че ще спя цели 5 часа ако си легна веднага! но все пак телешкия ми инат надделя и ето ме, пиша полузаспивайки.
Какво се случи през тази седмица? Сняг, студ и работа. Студът до такава степен ни беше сковал, че ума ми даже замръзна. Физически не го усетих - любезни колеги ме возят до работа и ме прибират директно вкъщи, така че почти не стъпвам по снега. 
Но пък беше толкова бяло, снежно и приказно, че се настройвах да съчинявам истории за принцеси ( не и замразяващи кралството си докато пеят онази ужасна песен), а такива, облечени в прекрасни белоснежни дантелени рокли, които отиват на бал. 

Не успях уви да претворя виденията в арт журнала, защото всяка вечер заспивах заедно с малката руса принцеса вкъщи, но хич не се оплаквам. Даже намерих време една вечер да спортувам под зоркия поглед на брат и, който ми броеше секундите и лицевите опори. Разчитам на него да ме стяга по този въпрос, но и той си пада малко разсеян...
Що се отнася до крафт фронта - там властващи през тази седмица бяха техни величества Списъците. Направихме страхотна серия публикации в Картишок - всеки един от екипа написа списък с материали, с които би се снабдил първи, ако трябва отново да започне да купува сега. Много интересна тема, накара ни сериозно да се размислим за трупането на излишни материали, за това с колко малко неща може да правиш картички, за това колко скъпо е хобито ни всъщност, за това как сме почнали навремето и какво сме научили от тогава до сега. Ето какви картички направих само с "новозакупените за 200 лв материали"



 Останалите картички през седмицата са за колеги и колежки - нали съм известна с това, че не мога да отказвам :)



Имам да ви показвам няколко скрапбук проекта, но снимките им са толкова много, че ме мързи да ги преглеждам, обработвам и разказвам за тях. Живот и здраве - следващата неделя.
Желая ви лека, сравнително топла и прекрасна седмица.
кака ви Кат 
     
Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...