събота, 31 декември 2016 г.

2016 с няколко думи.

Здравейте приятели, 
Явявам се тук в последните минути на 2016 по традиция да покажа страничките от арт журнала ми и да направя анализ на отиващата си година. 

ВРЕМЕ е думата ми за 2016. Голямо състезание падна  - непрекъснато бързах за някъде, никак не ми стигаше времето за нищо, живеех с усещането, че препускам през безкрайната пустиня и от никъде не му се вижда края. Повтарях си, че трябва да забавя темпото, че така пропускам именно любимите малки моменти от живота. Но хич не се слушах себе си. Разболях се лятото - нищо не ме болеше, но нямах грам сили, бях принудена да стоя и да не правя нищо. Ясно ми беше, че е знак да намаля скоростта, но хич даже не го отразих. Дори и тогава продължих доколкото мога да работя, творя, обръщам внимание на децата. За да разберете колко съм луда, ще кажа само, че в деня в който ми беше най-зле направих албума ни с коледни снимки от 2015. Винаги съм смятала, че човек не бива да се отпуска и че действието е ключът към утроената енергия. Така смятам и днес, креативността е постоянство, трябва да я превърнеш в навик и да я практикуваш всеки ден. Но и почивката е важна, защото иначе уморения ум не ражда гениални идеи и няма време да върви напред. 
Думата, която си избирам за 2017 е  форма. И формата е КРЪГ. Искам да раста в концентрични кръгове, завихряйки и много други хора покрай мен. Кръгът на семейството ми е всичко за мен. Стремя се винаги да съм свързана с него, където и да се намират членовете му.
Кръгът на приятелите ми също е важен - той е моя опора и основа. Разчитам на тях за всичко - от похвалата до шамара зад врата, когато бъркам.
Кръгът около Картишок е забавление, вдъхновение, творчество, позитивни мисли. Очаквам именно той да се увеличава през 2017. Надявам се да имаме много нови съмишленици, които да се присъединят към нас в предизвикателствата ни, в Кръжоците, в работилничките. Много съм щастлива, че благодарение на близка моя приятелка вече си имаме Местенце, където да се събираме и творим. Дано да го правим по-често, защото винаги се раждат красиви творения след такива сбирки. Е, изпразват се и джобовете, споделят се и новите покупки, обменят се материалите, правят се нови приятелства. Децата също са добре дошли - те са друга планета, на която обожавам да бъда. Зареждат ме и ме мотивират да правя всичко по-добре и по-весело и шарено. 
Вярвам, че 2017 ще ни донесе много забавления и приключения и съм тук, за да ги отразя с  думички, цвят и картинка в личните дневници - арт журналите. Ето как приключи в тях 2016.
 
   



Желая ви здраве, късмет, добри приятели и много, много вдъхновение през 2017! Бъдете щастливи. И помнете - намирайте време за нещата, които ви правят щастливи!

 Кака ви Кат


SSS Anything Goes

неделя, 25 декември 2016 г.

Честита Коледа!

Честита Коледа, мили мои четящи ме приятели.
Желая си  за мен и за вас мир и топлина в семейството, спокойствие и безвремие. 
Здраве разбира се, че колкото и банално да е, то е  най-важното.
Късмет, за да ни върви в новите начинания.
И много, много вдъхновение, за да правим всичко с желание и настроение - така стават красивите и стойности неща в живота.

Ще включа тази класическа коледна картичка в някои предизвикателства:
Crafty Calendar -December - Christmas Time
Crafty Friends Challenge 2W, 3E, #46 Merry Christmas  
 Country View Challenges - Christmas
Simon Says Wednesday Challenge Blog - Make It Sparkle
A Vintage Journey - Winter Magic
 




    

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 23 декември 2016 г.

Сняг по Коледа

 Време е тук да зазвънят весели звънчета и да замирише на портокалови корички. Между другото, за сина ми Коледата има вкус на манго, защото само тогава съм се сещала да купувам такъв плод. За някои бисквитите по Коледа  са джинджифилови, но за мен са канелени, кафето е лате с млечна пяна, сутрините са мързеливи и се проточват до обяд. Тази година ще ми липсва снега, затова пък обилно го слагам върху картички и платна с помощта на ембосинг пудри, пасти и напукваща бяла боя.

*Това е едно от любимите ми платна за тази година, така че ще го покажа тук там:
Not Just Cards : #39 - Anything Goes 




четвъртък, 22 декември 2016 г.

Размисли за нещата от живота

 Тъжна съм. Разтревожена съм, а когато съм така - пиша. Помага ми да се разтоваря. Моля колегите да не четат следващите редове.

Напоследък често си мисля за корпоративната култура, безсмисления стремеж на хората към  вещи - повече и по-скъпи, по-големи... такива които да ги карат да се чувстват важни и значими. Мисля си и живо се интересувам и от другия вид хора - тези, които държат на ръчноправените нещица, които не харесват да пазаруват стоки шир потреба, направени от дребни китайчета. Раздвоението на личността ми е факт - през деня харча чужди пари, анализирам бизнес данни и се стремя да направя собственика на фирмата една идея по-богат. По цял ден гледам и слушам за успешни и неуспешни бизнес модели, виждам всички слаби и силни страни на една фирма, знам в кой момент е критично положението, какво е нужно, кои са ценните ресурси, как да се подсигуриш за да не изпаднеш в краткосрочна нужда от пари, така че дългосрочно да загубиш постигнатото през годините.... С една дума - сравнително финансово грамотна личност съм. Такава съм през деня.

През нощта съм човек, обсебен от миризмата на боички, който се разтреперва при вида на нови печати. Човек, за който дизайнерските хартии са като картина на Пикасо, и който може до три сутринта да маже платна или странички в арт журнала. Открих този друг свят преди шест години и без да имам претенции да съм успяла особено в него, разбрах нещо за себе си. Аз обичам да заразявам хората, с това което правя. Обичам да ги карам да пробват нови неща, не ми е необходимо аз да съм по-добра от тях в това, което правя - достатъчно ми е да знам, че съм ги подтикнала да покажат най-доброто от себе си - че съм била част от голямата картинка.
Ако днес някой ме попита какво искам да правя -това е - искам да Уча хората да бъдат щастливи. Не искам да продавам картички или албуми - това даже ме тревожи и ме кара да се чуствам като измамничка - защо пък точно аз да вземам парите на хората, за нещо, което те сами биха могли да изработят, ако малко си повярват. Продажбите не са силната ми страна, даже напротив - голяма смотанячка съм и винаги подценявам собствения си труд. И в едната и в другата работа.

Искам и друго - да имам време. И друг път/ обикновено по Коледа/ съм писала за това. Безпокои ме, че животът ми изтича като пясък между пръстите, че непрекъснато гоня някой и нещо /най-често срокове и отчети/ и така минават дните, месеците и годините ми - в надпревара с времето.  Имам толкова идеи в главата си, искам толкова много неща да направя, но уви не смогвам с нищо. Чувствам се виновна пред децата си, че крада от времето за тях за да правя картички. Не успявам да отделя специално внимание на съпруга ми, освен в мислите и нощите си. Иска ми се да виждам по-често приятелките си. Да имам време с мама... Да чета повече книги. Да спортувам (макар че тук по-скоро вродения мързел ми пречи). Да си упражнявам езика. Да се усъвършенствам във това, което правя. Всеки ден да уча нови неща.

Големия ми проблем идва от невъзможността да съчетая двете половини от мен. Финансистът се бори ежедневно с мечтателката и я убеждава, че с мечти не се плаща наем и не се хранят деца. Че има отговорности и задължения. А едно тихичко гласче, там някъде вътре и надълбоко нашепва, че човек трябва! да е щастлив и трябва! да се бори за щастието.
Същото това гласче, което има за девиз: Животът е хубав, нали?

п.с. Тези размисли бяха продиктувани от получаването на един бонус. Би било хубаво събитие, но покрай него ме информираха, че ще ми намалят персонала в отдела, и ще трябва да работя повече. Почувствах се като затворих в клетка. При това на къса верижка.

вторник, 20 декември 2016 г.

Предколедна седмица

Ето ме и мен, в най-кошмарния за всеки крафтър период. Всяка година се заричам, че ще започна да правя коледни нещица още през юли и всяка година започвам на 10 декември. Същевременно от всякъде валят молби, заплахи и изнудвания - само още една картичка, албумче, кутийка и там.. измисли ми нещо за подарък. Като добавим и очакването на всички роднини и приятели да получат нещо специално и ръчно правено лично от мен, сезона се превръща в една гонитба с времето, недоспиването и хроничната умора. Къде остава удоволствието от очакването на празника - не знам. Не че си нямаме коледни сладки, безкрай много подаръци под елхата, ледена пързалка и писане на коледни истории. Има ги и тях, но уви много набързо вмъкнати между стотината задачки на мама. Добре че поне Сънчето ( добрия ми мъж) ми влиза в положението и помага много. Ето, този уикенд отметнах 6 картички, 5 албума и един рецептурник. 
Време за обработка на снимки - 0   часа, така че ще ви покажа нещата от миналата седмица.





  



 Няма дори да споменавам за десетината рожденички около мен през декември.
Нито за проведените работилнички, кръжоци и други сбирки на Картишок.
Броя с нетърпение дните до Коледа. Да си почина, да внеса ред в хаоса и да отворя отново арт журнала. Той също набъбва с нови странички, но за тях друг път. Желая ви много ползотворна седмица - направете хората щастливи, споделяйки творчеството си с тях!

Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 5 декември 2016 г.

Седмица 48: Първи коледни картички

Измина още една седмица в търчане, купища работа, домашни грижи... и много картички. Питат ме напоследък защо не бълвам толкова много картички както преди ( това преди е 2013-2014 година) и днес се загледах - почти на финала на годината имам снимани 165 до днешна дата завършени проекта. При положение, че миналите години имах над триста.
Отговорът е прост - занимавам се  с по-трудоемки нещица като платна, албуми и тефтери, които са ми много време губещи. Отделно работя много в арт журнали за вътрешно удовлетворение... има си причини. Но определено смятам по време на коледните празници да обърна статистиката и да направя повече картички. Започнах ударно в понеделник с 9 броя за един ден. До сряда вече имах сериозна купчинка на бюрото,  бях спала около 14 часа за 3 денонощия и леко почвах да се изморявам. Занесох картичките в офиса и те хванаха пътя - коя в кой джоб влезе, не мога да ви кажа - не видях. Сега другата седмица започнам наново. 
Тази седмица стартира и новото ни предизвикателство, в което ви предизвикваме да споделите Какъв е цветът на вашата зима? Ще имате цели два месеца да ни отговорите, така че мислете внимателно. Моят е розово-синьо-пастелено.

 Направих и няколко бързи странички в журнала с новите печати на Santoro Mirabelle, които са ми особена слабост.
 Това ще го покажа при Фуриите и Бо: Картичкофурийско предизвикателство 319 "Дантелено" Краен срок за участие 23,59ч на 1 януари.

 Поиграх си доста с печати и се влюбих  в един Снежко на migito.com и в едно коте.



Другото са бързите коледни картички, за които ви споменах по-горе.


и за финал - отново ни достуват Слънчогледите -  за приятелка.

 Желая ви лека и спорна седмица. Да не забравяте, че времето за крафтърстване не е регламентирано. То се краде.
  


Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...