петък, 30 май 2014 г.

Сватбени картички с котки и майски обзор.

Днес наминавам с две сватбени картички и поредния месечен обзор. 
Май месец беше доста натоварен - много поводи за празници, подаръци и картички, както и доста почивни дни за творене. Този месец получих и няколко страхотни подаръка от колежки крафтърки, които висят гордо на корковата ми дъска в офиса и привличат яко вниманието. През ден се налага да обяснявам, че тази розова сладурка (оцветена от шМи за мен) съм аз. Виж, вещицата на Кали не се нуждае от разяснения - там ме разпознават без проблем, сигурно защото съм на розов фон...Много им се кефя и на двете и много им благодаря за личното отношение. Както съм казвала не веднъж - ей това му е сладкото на нашата работа - личния елемент, усещането да накараш някой да се чувства ценен и специален.
И така.... ето го обзора първо.   
Заформих броя на направените за тази година  картички  на 110. 
 Булката, която виждате тук, отново е рисувана от Inslee. Много нежна, прекрасна и вглъбена в себе си ми се стори, затова я направих център на картичката. Получих дузина упреци за липсата на младоженеца, но това са хора без въображение - тя върви към него :)
За тази пък съвсем ме оплюха - какво сватбено имало тук. Ми как какво - не виждате ли халките дето са си закачили на опашките сладките котки? И сватбения обяд, кацнал над главите им? И пожеланието - живота им да е розов и цветен? Съвсем сватбена работа :)
Предизвикателства/Challenges:  
Come and Get It - lots of layers
One Stitch At A Time - anything goes  

Sister Act Card Challenge - anything goes
WordArt Wednesdays  anything goes
Simon Says Stamp - anything goes
Fantasy Stampers Challenge - Challenge 11 - Wedding bells

четвъртък, 29 май 2014 г.

Близнаци

Детска картичка за близнаци. Сравнително изчистена :) но то защото близнаците са токущо родени  и живота им все още представлява чист празен бял лист хартия. Пожелавам на родителите им да внимават какво ще пишат по листа, така че да създадат едни прекрасни деца и в последствие Хора, с които да се гордеят.


Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 28 май 2014 г.

Внимавай с посоките.

Да поемеш в правилната посока - това беше моето послание за зет ми, който миналата седмица имаше рожден ден. Ето и картичката, която му направих:

Голям зор видяхме докато намерим подарък, който да подхожда на картичката, но накрая го открихме -  риза с дълъг ръкав във десена на тиксото ми. Моят мъж през зъби измърмори - добре че не си използвала онова шареното тиксо на калинки. 
В изработката на картичката съм използвала разни изрязани ми от добрата феичка шМи елементи (личи си, че я правих в 7 сутринта, преди кафето - много ме мързеше), както и новите ми шаблони на тухлички. Отдавна си търсех такива, но вече си имам така че бъдете готови за мацаници.
Точно мацаници търсят тази седмица при Картичкофурии, където аз ви вдъхновявам с друга мацаница - акрилни бои, спрей и шаблони вместо дизайнерска хартия. Очаквам вие да ме изненадате с нещо ново и уникално.
Предизвикателства/Challenges:  
Through the Craft Room Door – Anything goes
Crafting from the Heart #20– Anything goes
Sweet Stamps #171 – No designer paper
Simon says– Anything goes

понеделник, 26 май 2014 г.

Пътешествието наречено живот.

Минавам тази вечер покрай близкото училище. Музика, смях и викове, независимо от дъжда, който се изсипа тази вечер в София. "Децата" са високи по два метра, покачени на гигантски токове и с вдигнати прически. Оглеждат се един друг, толкова различни - някои приличат на реклами на грим, но на няколко марки едновременно. Други са заложили на голите рамене, много пайети и ярък цвят рокля, с която непукистки газят из локвите. Газят те, на майка си няколко заплати газят и хич не им дреме. В цялата лудница видях едно момиченце. Изглеждаше .....ами нормално. С къса рокличка в лилаво, обувки които имаха вид на удобни и коса пусната свободно назад. И беше красива. Много при това. Не изглеждаше залупена зубърка, даже напротив - личеше си, че е център на вниманието. При това без да харчи годишния доход на родителите си. Просто от нея струеше увереност, усмивка и си личеше, че се чувства добре в кожата. Да постигнеш това на 18-19 години си е сериозен успех, мен ако питате. Не става дума само за дрехите и харченето. На отсрещния тротоар беше нейна противоположност - скъсани дрехи, вериги, черен гри, стърчаща прическа - и тя не е похарчила много кинти за тоалети, и тя не робува на данък чуждо мнение и дава вид, че прави каквото си иска, но усещането не беше такова. Черното момиче, за разлика от лилавото изглеждаше не на място.
Аз имам смътни спомени от моя "бал" през далечната 1997 година. Вместо официална вечеря, ние, МГ-то, избягахме чак във Варна. Спомням си вечерта преди бала една щура нощна разходка из Златните пясъци, дискотека, емоции, прибиране в ранни зори. После през деня басейн, релакс, почивка, слънце, изгаряне, зачервени крака, ръце и лице. Вечерта - бързи приготовления в хотелските стаи, помощ от приятелка, някакви семпли рокли, кавалерите чакащи пред вратата... От вечерята не помня много. Но знам, че всички бяхме с особеното усещане на нещо, което ни чака зад ъгъла. Не празнувахме край, а ново начало. А зад ъгъла ни чакаха дузина изпити, разбира се. И неясно, но пък пълно с обещания бъдеще.
Опитах да предам всички тези мои мисли и усещания за абитуриентите в тази картичка. Много ми е на сърце и като цветова комбинация (поръчителката искаше да е стил винтидж, но да има лилаво) и като послания. С нея искам да кажа на всички тези "деца":  
Добре дошли в истинския живот.
Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 25 май 2014 г.

Стенли е клоун.

Задобрявам в оцветяването. Или поне в това на мечоци. И конкретно мечока на име Стенли, който тук е в ролята на клоун.
http://beccysplace.blogspot.com/2014/05/stanley-clown.html#comment-form
Available in Beccy's Store Now


 Похвалих се аз, сега е ваш ред да ме похвалите за шарената детска картичка, която направих. Ако искате да видите и други превъплащения на клоуна-мечок, ето тук има още.

Предизвикателства/Challenges:  

Буркан с кафе.

Денят започна като всеки друг. 
"Мамоооо дай мляко. Пишка ми се." 
и това разбира се в 7 сутринта. Опа, минали сме на съботно време - часът всъщност е 8.
След малко потегляме да ходим при бабите, естествено багаж още няма приготвен, децата се размотават гладни по пижами.. и аз като една добра майка какво викате правя? Естествено че картички, какво друго. Присетих се, че зет ми имаше вчера рожден ден, а си няма милия картичка. Пък и мама се обади с поръчка за картичка за рожден ден при това като за младо момиче, по-така. Питам я мама - колко младо момиче, а тя ми вика - ми колкото теб е някъде. Как после да не я обичаш и да не седнеш да правиш бонбонесто-розова картичка с пера!!! едновременно с мъжката такава, издържана в кафяво и синьо. А зад гърба ми викове, крясъци, изнервен татко, който не възприема добре желанието на Ева-принцеса да си вземе поне 10 рокли, две чанти (при това най-големите), дезодоранта, три чифта сандали, мечето, гланца за устни.. споменах ли, че Ева е на 2 години и седем месеца? 
А казах ли, че отиваме при бабите само за един ден?
През това време брат и  - разумен и голям си строи лего къщата. Умно е детето - знае че две картички са поне 2 часа, при това дори не знам как искам да изглеждат. 
Ей с такава идилична картинка почнахме сутринта.
Само за сведение - тръгнахме в 10:30. И то щот губихме време да избираме подарък за зетя, който да е в тон с картичката. 
После денят продължи спокойно и мирно, по кръчми разходки и жега. Накрая се приземихме на село и заседнах на двора да правя компания на мухите. Пък то доста ги имаше, чак взех да се чудя да не са заровили свекитата нещо под джанката. Умряло нещо. Но ме увериха, че било нормално, просто съм отвикнала
Стана дума за картичките ми разбира се. Похвалих се, че този път не влача торба материали. Само бях прескочила набързо през Идеята и се върнах с няколко листа хартии, нови печати и новите мини-дистрес мастилца. Както и с няколко цвята акрилни боички и други дреболии.  Но иначе дори не си носех силиконовия пистолет. Единствено акварелни моливи и водни четки да се науча да работя с тях (не се научих). Но пък имах пълна торба с картички - всичките направени през последния месец, че да ги покажа на мама. 
Признавам, обичам някой да ахка и охка при вида на шаренийките, които правя. 
Пием значи кафето с мама и свеки на двора, лафим си, а онова ситното жълто дяволче Ева вилнее наоколо и замисля бели. Докато проумея какво точно е измислила, тя се пресяга през масата за купата с домашни ягоди и въпреки че аз гневно крящях нееее, тя обърна цялата чаша кафе в чантата с картичките... представете си картинката и физиономията ми.
За върлите детски защитници, ще кажа че дори не я докоснах с пръст. То щото бях посиняла от яд и мъка. Толкова часове нощен труд отиде по дяволите само с една чашка кафе. Ревах като магаре. После се заех да поправям щетите - с лепило капчица, домакинска гъба, влажни кърпи и памук. Дет се вика открих нови техники. И изхвърлих голяма част от картичките за мое огромно съжаление. Останаха само снимки на една от тях. Показвам ви я, защото е опит за изчистена картичка. Опитът беше последван от три други подобни, но за тях или добро или нишо. И оше нешо остана - изводът: Винаги носи материали със себе си!
Бурканът, както маргаритките и надписа - всички са печати правени от Мигито за мен. Много им се радвам, особено на буркана и в скоро време ще го направя и в друг вариант. 

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 23 май 2014 г.

:Забързани,задъхани-така минават дните ни.

Днес две мои приятелки имат рожден ден. И двете са от БГ-мамма периода ми и емоциите свързани с бременност и деца. И двете са готини мацки, и въпреки че децата ни пораснаха, ние продължихме да си общуваме макар и по-често онлайн и много рядко офлайн. Имам доста такива познати, и въпреки че някои от тях дори нямам представа как изгледат, това не ми пречи да ги наричам "приятели". И те са такива - с тях споделям повече лични неща, отколкото с другите ми приятелки, с които пием биричка веднъж седмично.
Та се прибрах аз днес в 17:30 от работа, измолих един час време от децата и се захванах да им направя картички. Ето го и резултата:
 Това е картичката за първата. Марти ме попита стара ли е ? Ми не, някъде мой набор ако не и по-малка. Но пък има готино чувство за хумор, затова избрах едната от любимите ми две бабки да е в центъра на нейната картичка. Освен това я направих практичка - вместо да пиша пожеланията, и ги нахвърлях върху основата. Рози, кинти, фотопаратати, пътешествия (веригата не ме питайте за какво е ;) приятели, и смело устремена напред - и така до дълбоки старини. Жива и здрава да си, Херич!

Другата мацка е музикант по душа и образование. Обича да излиза на зелено и да пътешества. Не съм убедена, че лилавото е любимия и цвят, но пък на дъщеря и е със сигурност. Вечно е забързана  нанякъде, ако не за поредната 36 часова работна смяна, то търчи до училището на детето, до сервиза за колата, до някой МОЛ на пазар.. абе важното е да се тръмбова с цел устремено напред. Да си жива и здрава Ани, и да намираш време в натоварената си програма за някое и друго кафенце с тортички офлайн :).
 
 
Дай боже всекиму добри приятели - близки, далечни, офлайн, онлайн - да ги има! Това е едно от нещата, които най-много ценя в живота си - считам се за доста богат човек, именно защото имам добри приятели. Обичам ви всички, знаете си, нали.
Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 22 май 2014 г.

Посока: Германия

Отново прекрасната Inslee и нейната красива илюстрация е в основата на тази класическа черно-бяло-червена картичка. Не мога да устоявам на нейните мадами - докато не ги направя всичките ( а тя ги рисува с добро темпо) няма да мирна. 


Мацката се е понесла с голяма скорост в посока Германия. Какво им става на тези хора - за 1 седмица получих 3 поръчки за картички - всички свързани със заминаване към Германия. Не се справих грам със задачката - само гледах да няма айфелови кули, че да не бие съвсем на очи несъответствието. Какво да направя, като никаква асоциация - хартия не намирам. Да ви кажа честно, като ми кажеш нещо свързано с Германия и аз си представям пищна руса германка с бяла риза, солиден бюст и две халби бира в ръцете. А това определено го нямаше докато бях там - по скоро твърде често посещавам българските варианти на "немските" бирарии и от там идва цветната картинка. Но както и да е, реших да не обръщам внимание на подсказките и щенията на поръчителите и да си направя картички по мой вкус. Тази определено е такава.
Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 20 май 2014 г.

За децата под дъгата

Днес наминавам с две детски картички, подарени на малки господинчовци. С тях ми се искаше да им пожелая безгрижно и щуро детство, пълно със смях и игри, приятели добри и много веселби.


Едната е приютила Спондж Боб ( научих го наскоро докато търсих тениска с него за подарък на приятелчето), който рисува цветната лятна дъга. Много зор видях докато го търсих върху дрешка - изплезих език да обикалям магазините и да разглеждам с оцъклен поглед разните му там картинки, лепки и емблеми върху момчешките тениски. Продавачките ми се чудеха бая, но още по-смешно им ставаше като питах за опция Б - едни малки, жълти човечета с изпъкнали очи, които и до ден днешен не научих как се казват, но пък Марти ми беше купил един ключодържател с тях и го ползвах за карта-ветропоказател на тема накъде духа вятъра в модата за малки момченца. Не намерих блузка ни с едното, ни с другото жълто нещо, но пък попаднах случайно на салфетки със въпросния Спонджи джоб дето му вика Ева та сътворих една картичка за утешение на мамата ;) А за дребното купихме малка жълта топка. С надежда да забрави за блузката.
Другата картичка е сладък мечо, излегнат  на столче, пийвайки си коктелче от прясно изцеден ябълков сок с листа от мента. Така де, лято идва :) добре дошли на дългите, мързеливи и горещи дни.
Предизвикателства/Challenges:  
Токбобок - Дъга
Send a Smile for Kids - anything goes
Card Makin' Mamas - Over The Rainbow 
Word Art Wednesday-Anything goes
Ruby's Rainbow-Animals
Sister Act card challenge-Anything goes  


понеделник, 19 май 2014 г.

За добрите деца и големите мечти.

Тя е някъде около двадесет годишна. 
Малка, сладка, доста амбициозна, ученолюбива. 
Пада си малко музикант и много пътешественик.
Има големи мечти и напредва с малки стъпки към тях.
Абе, добро дете и след няколко дни абитуриентка.
 Не я познавам лично, но след описанията, които чух за нея си я представих ей така:

Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 15 май 2014 г.

За приятел - букет цветя.


Поредното среднощно "Здравейте" от мен. 
Напоследък не смогвам да публикувам нещата, които ми се иска да ви покажа, но за сметка на това трупам нови неща за показване :) Днес е наред едно животинче ( да си призная нямам никаква идея що за порода е - различавам най-вече кучета, котки, гълъби и тук там коза, овца, крава и други себеподобни). Важното е, че животинчето дето е гушнало букета ( да се разбира в пряк, а не в преносен смисъл) ми достави истинско удоволствие в оцветяването, което рядко се случва при мен. То е от комплект печати на Beccy, и върви с готини надпис, както повечето от нейните комплекти печати. Може да ги разгледате в магазина и - http://www.beccysplace.com/


 
Предизвикателства/Challenges:  
Just Inspirational Challenges  – Anything Goes 
Through The Craft Room Door  - Always Anything Goes

 

вторник, 13 май 2014 г.

Той е само на 60.

Ей го на - бръмчи камиона. Кашля като стар пушач преди първата цигара. Малко му остава да вземе завоя и да се паркира до новата бричка - оная жълтичката костенурка. Пък после ако ще да му разправя колко дърт бил. Той е само на 60. Получателят на картичката, не камиона. При това е любим братовчед на мама (сигурно и на мен ми се пада братовчед, така като се замисля). Цял живот бачкал кранист по строежите. Аз обаче кранове нямам под ръка. Затова му натресох камион, тип пикап, в комплект с разни други "мъжки" допълнения - колела разни там зъбчати. Основата да не се чете. Току виж сте научили за някоя нова гъба по растенията.

 Камионът е част от прекрасните автомбилни печати на Beccy. Колите днес кацнаха върху пътешественическия тефтер на сина ми. Но за него някой друг път.




Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 12 май 2014 г.

Живей, учи и откривай света около теб!

Ето и последната от серията бежово-кафяво-сини картички. 
Обещавам, от утре почвам в розово да работя.
Тази се надявам да мине за абитуриентска картичка - има си мадама с рокля :) 
Посланието също ми допада: live-learn-discover

Живей, учи и откривай света около теб!


 

Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 11 май 2014 г.

Обичам книгите!

С днешните картичка и разделител искам да ви поканя да участвате в предизвикателството на Картичкофурии и - Диди/DidStef "Книгата-прозорец към света!"
Обожавам да чета, нямам пропусната седмица без прочетена поне една книга (макар понякога тя да е детска) и се стремя по всякакъв начин да възпитам тази любов към книгите в децата ми.
И колкото и електронните книги да навлизат в ежедневието ни, те не могат да изместят удоволствието от разгръщането на токущо отпечатана, миришеща на мастило и тайнственост нова книга.

Направете един бърз разделител, изтичайте до близката книжарница и си подарете книга :) и няколко часа чисто, несравнимо с друго удоволствие.

събота, 10 май 2014 г.

Пътешествия, мечти и Ева.

Привет в тази мрачна съботна сутрин. Нормалните хора са на работа, ненормалните правят картички в 8 сутринта. Ще си замълча аз от кои съм, но може да надникнете малко по-късно в Картишока и ще разберете.
А сега продължавам с вчерашната серия в  кафяво-синьо. Въпреки наличието на помощник, който ще видите по-долу все пак успях да завърша тази картичка така както си я представях. 
В началото идеята беше да е картичка без оцветена картинка, с ръчно правено цвете и дантелки, за абитуриента. После намацах един кашон с бяла боя. След това го дистреснах в кафяво. После му направих рамка от тъмно синя ембосинг пудра. И го зарязах да чака.
После се сетих за 3-5-8 предизвикателството на Мър-мяу и набързо ембоснах 5 златни зъбни колела на фона. Стана ми едно топличко от уредчето и викам да ебосна още нещо да си сгрея ръцете. Изрязах набързо и накриво едно сърце от крафт картон и го напечатах със същите тези печати-зъбни колела, смених само цвета на пудрата - този път светло синя. Довърших сърцето минавайки го със златна акрилна боя (установих, че тя покрива и ембоснатите елементи, така че после здраво ги бърсах с влажна кърпа).

После се намеси Ева и се наложи много бързо да финализирам картичката. Идея си нямам откъде се появи този надпис - малко бледичък стана като го дистреснах, но все пак се чете (пък ако не - имате си въобръжение, измислете го сами). 
Нямах идея да задълбавам отново с айфеловата кула, тя се яви подсъзнателно, защото поръчителката на абитуриентската картичка, много харесва моите парижки картички, а трите думички, които ми каза са: ученолюбива, пътешественичка и амбициозна. Някак си така се получи. Но пък имам и план Б, за който утре.
Днес на вашето внимание е най-малката картичкофурия в БГ пространството и нейната първа картичка: ЕВА, 2,7 години


Предизвикателства/Challenges:  

петък, 9 май 2014 г.

Момичето с две лица.

Тази сутрин се събудих в празна къща - децата изявили желание да ходят на градина. Явно много сме си писнали вече, с тия две седмици гледане един друг. Насладих за около три минутки на тишината и скокнах от леглото. Огледах се - бъркотия, пералнята чака, няма ядене... пуснах едно кафенце (което токущо се сетих да изпия) и запретнах ръкави... да правя картичка разбира се. Въртяха ми се разни идеи за цветовата комбинация в Картичкофурии - бежаво-кафяво-сиво-синьо ми допада много и често я използвам, но днес исках да направя момичешка картичка в тези цветове. Ето я и нея, а аз отивам да довършвам и следващата (нали съм ви казвала, че по една само не мога да работя - защо иначе въобще да вадя материалите, то за една картичка не си струва труда).

Много отдавна искам да направя такава картичка - с тайно послание. В случая използвах две от любимите ми Stamping Bella печатчета - мацката дето дава вид, че мързелува и другата - която върти смело точилката в кухнята. Двете лица на една и съща жена. Кое ви показва тя - зависи колко ви обича.






Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...