петък, 28 февруари 2014 г.

Приказки под стария чадър.

 Това са те - моите срамежливи влюбени. Скрити там, под чадъра  сред тяхния малък свят на обич, сладки целувки и разменени нежни думи. За тях няма вчера и утре, има само сега!


Светът, а и аз им се усмихваме радостни, че споделят с нас част от тяхната приказка. А сега отивам да напиша моята приказка, скрита под въображаемия чадър на обичта, с която ме дарява любимия. Вие сложете розовите (да, пак съм с тях) очила и се усмихнете, защото животът е хубав, нали?
Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Букет от маргаритки.

Ей, като зацикля в една посока и няма мърдане от нея. Сега посоката е маргаритки, много ми харесват тия пънчове на X-cut и прелестните малки цветенца, които стават с тях. 
Другото, което не ми омръзва е да гледам  на света през розовите ми очила. Ако не се налагаше да правя понякога и мъжки картички, съотношението розови спрямо останалите картички щеше да е 90:10. Но стига толкова приказки - ето днешната картичка както и снимката, която е причина и  вдъхновение за нея.

Ако ви харесват моите ботуши, да знаете че ги събух пред вратата на Картишока ( споделям ги с удоволствие, безплатни са).
Предизвикателства/Challenges:  
Love to Create Challenge #104 - Anything Goes
Sister Act Card Challenge #45 - Anything Goes
Crafting from the Heart #7 - Anything Goes/Use Flowers
Картичкофурии Challenge #207 - Светът е нюню и вдъхновение дебне отвсякъде

вторник, 25 февруари 2014 г.

Сладко синьо мече за едно човече.

Днес се появявам с една бебешка картичка за малък мъж. Много са ми трудни като цяло, имам чувството, че всичките които правя изглеждат по еднакъв начин и цветове - все в жълта и синя гама. Затова реших в тази да заложа на по-различната форма за разнообразие.
Повече за самото правене на картичката, снимки и уроче може да намерите в Картишока.

 Много сладка ми се стори тази хартия - на патки и мечета, така че си купих цял огромен лист и ще я виждате и в разни други бебешки проекти. Приемам обаче всякакви идеи за така наречените "embellishments" или джиджавки както ги наричам аз, на бебешка и особено момчешка тематика, че аз освен мечета, банери, копчета и звездички не измислям друго...


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 23 февруари 2014 г.

Поле от маргаритки и една загадъчна дама.

Днес ви нося илюзия за поле. Пролетно, свежо зелено и изпъстрено с малки ситни маргаритки. А някъде насред полето се разхожда тайнсвена млада дама, скрита под голяма оранжева шапка. Може би е тръгнала на среща, а може би се наслаждава на красотата на цветята - не е ясно. Може да е млада, а може и да е запазена стара дама. Може да е хубава, а може и само роклята и да е красива..... Дали е дългокоса, руса, червенокоса (макар че тогава нямаше да и отива оранжевата рокля) или пък брюнетка - това решавате вие. Затворете очи и я вижте бродеща в полето на въображението ви...

 Моята тайнствена дама си има вдъхновители - колегата, който донесе полъха на маргаритки с една поръчка за 8 март, Джиджи с нейното предизвикателство при Фуриите тази седмица и най-вече шМи, с коятo си организирахме мързелив съботен следобед и която ми домъкна цяла торба материали на много любима моя дизайнерка - Dyan Reaveley Как човек да не си умре от кеф и да не сътвори нещо свежо?

Предизвикателства/Challenges:  

събота, 22 февруари 2014 г.

Една истинска лейди!

Съботно привет от мен в този мрачен ден. У нас цари обичайния за това време от седмицата хаос - кафенце, палачинки, буйстващи деца.... и мама скатана пред компютъра за да ви покаже поредната картичка. Синя, с любимата девойка рисувана от Инслее. Виждали сте я и преди в моя картичка - една от личния ми топ 10 за 2013.
 Когато видях предизвикателството на Мър-мяу за този месец се самопредизвиках да използвам именно тази си своя картичка, важно беше дали ще успея да  и дам ново звучене, при това в същата цветова комбинация. Синьо и крафт кафяво са мое много любимо съчетание....
 Избрах формата да е по-нестандартна, с идеята това да ме улесни, но не стана по-лесно, даже напротив. Това е една от 4-часовите ми картички, докато другата стана за около 15 минути.
 Предназначена е за млада дама на 30 години и исках  да носи дух на романтика, предстоящи обещания за пътешествия, музика, танци и нови приключения. Защото живота на една жена прекрачила трийсетте тепърва започва - и го казвам не за да успокоя тези, чиито свещички крачат с бързи темпове натам. Вярно е, че вече не ви наричат "хей момиче" в трамвая и не ви карат да отстъпвате място на сърдитите старчета. Даже напротив - чува се репликата "стани мамо да седне леличката с бебето". Но пък вие сте все така прекрасна и млада, онова малко момиченце дреме дяволито във вас и се появява всеки път щом някой му покаже ластика за скачане... но пък вие успявате да го озаптите така че да получи каквото иска без да го пляскат през ръцете. Защото вече знаете как :) 

 И ако предишната ми картичка беше леко парцалива, със скъсани непрочетени вестници и просто ви желаеше честит рожден ден, то днешната е по-изискана, навява мисли за балове и красиви рокли, за по-изискани събития на които ходим, ние, големите хора...



 В нея има няколко скрити послания - канелени пръчици, нежни перли, блясък в косите, дантели и вътрешен разкош, така както подобава на една истинска лейди!


Предизвикателства/Challenges:  
Allways Something Creative - Special Card Forms
Crafting from the Heart - Anything goes/use flowers 
Through the Craft Room Door - Anything goes 
Word Art Wednesday - Anything goes 
Crafty Girlz Challenge - Anything goes

 

сряда, 19 февруари 2014 г.

Макове и усещане за младост.

Среднощно ви черпя с чаша вино, статия в Картишока за мастилата и красиви макове, на които няма да се отдаде честта да бъдат снимани на дневна светлина, защото утре ще заминат по предназначение.  
 Не знам какво вълшебно има в маковете (както и в слънчогледите, които ще бистрим друг път), но те предизвикват особени чувства в мен. Свързвам ги с влак, жп.линии, пътешествия с ясна посока или безцел. Носят ми усещане за младост, безгрижие и някакво тайнствено очарование на крехкост и красота в едно. Знам, че един полъх на вятъра и от нежните им листенца няма да остане и следа, но това не им пречи гордо да се развяват напук на същия този вятър... 

Предизвикателства/Challenges:  

Хартиена картичка.


Днешната картичка хич не е  мой стил - твърде изчистена и "постна", както се изразяват някои от най-дейните ми критици. Но пък е посветена на красивите хартии (в случая: Kaiser Craft)
- тези от които имам цял шкаф и почти никога не използвам. В повечето случаи - или защото ми е жал, или защото не знам как. Така де, вие на тази картичка какво още бихте добавили? Защото аз не успях да измисля и я подарих точно в този вид.
Предизвикателства/Challenges: 
Make it Monday -  Always Anything Goes

неделя, 16 февруари 2014 г.

Кой вдига самолета?

Видно още от заглавието, днес темата ще е самолети. Но без шегичката, сериозно, както подхожда за 60-годишен юбилей. 
Споменавала съм ви и преди, че рядко поемам поръчки, освен ако не са за приятели или пък гъделичкат вдъхновението ми. Най-добре и двете, и да не ми оставят дълго време за мислене и работа. Така се получи и тази седмица - приятелка ми се обади в сряда с молба за картичка в петък на тема Авиация, при това за юбилей. Нямах никаква идея какво точно ще направя, още повече, че Тони наскоро ме бе питала дали ми се намират някакви самолети та нямаше нужда да ровя - не ми се намират.   
Посветих около 4 часа от нощта на срядата в ровене из нета. Изкопах доста самолети (тук съм запазила някои от тях) и постепенно в мен се оформи идеята за нахвърляна в мой стил и леко винтидж излъчване картичка. 
В четвъртък вечер заседнах към 11 в ръка със схема на картичка с прозорче /shadow box card/. Бяхме я обсъждали във фейса и викам да се пробвам на нея. Ако бях изчакала Ем да напише хубавото си уроче, нямаше да губя 3,5 часа в опити да я доизкусоря за да констатирам, че посочените в моето уроче размери в сантиметри са грешни. Благодаря ти, Ем че се погрижи да не повтарям повече грешката си, защото картичката е много идейна и лесна ако ти го обяснят така добре.

 Получи се една доста страна картичка. Имам забележки към себе си (облаците и звездичките бяха малко прекалено детински), но въпреки всичко поръчителката си я хареса. Това много ме радва, защото вложих наистина много труд и емоции в нея.
Но тъй като не познавах човека за когото беше предназначена картичката, реших както винаги да направя още един, резервен вариант. Той е консервативен, с леко винтидж излъчване и картинка на самолет от 60-те години.... И тъй като имаха разногласия коя от двете да подарят - семейството решиха да бъдат и двете! пък нека рожденика си реши коя му е по на сърце.

Предизвикателства/Challenges:  
Really Reasonable Ribbon - for the boys with trim
Sister Act -- Anything goes

АТС в неделя

Неделно: малко АТС картички, посветени на любовта и живота :)



Днес съм лаконична, но това е защото ме чака почистване на градинката пред блока. Даже вече закъснявам, ако питаш нетърпеливите ми деца...

петък, 14 февруари 2014 г.

Чаша горещ шоколад и капчица любов.

Днешната картичка е правена с мисъл за Цвети, Нели, Гери, Петя, Куката, Ани, Гриз, Надето,  Ивето, Силвето, Билянка и още една камара готини приятелки. Такива, с които мога да седна да си пия кафенцето сутринта и да завърша с винце вечерта без ни най малко да ми омръзнат и да ми доскучат разговорите с тях..... Винаги има какво да си кажем, независимо дали сме се разделили вчера или преди една година. Обичам тези мацки и едно от нещата, които постоянно си обещавам е да имам повече време за сладки срещи с всяка от тях.

 Самата картичка можете да видите като част от вдъхновителските творения на новите картичкофеи сред които съм и аз по повод новто 206-то предизвикателство в любимото на всички картичкоправещи място - сайта на Картичкофуриите.
Темата на предизвикателството очаквано е посветена на днешния любовен празник, но  Marie търси от вас любовта във всякакви форми и прояви - към децата, към хобито, към чашката, към мама или пък приятелките...
 Ще ви очаквам с огромен интерес, сигурна съм че всички вие можете да сътворите нещичко посветено на любовта. 
А дотогава - желая ви легло от рози, пълни чаши с червено вино и  много целувки!
Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Кудкудякайте си - не ми пречите!

Те са две стари ваши познайници от тази сватбена история. Нека ги наречем баба Калинка и баба Сиса. Заедно са открай време - спомнят си общи  училищни истории, живели са заедно под един покрив, изкарали са най-хубавите си студентски години заедно... Знаят си и кътните зъби, четат си мислите, дори могат да напишат тефтер със спомени за другата... Обичат да се надвикват като говорят и никоя не слуша другата, особено ако са на различно мнение (а те винаги са). Обичат да се карат като махленски клюкарки през плета, така че цялата улица да разбере за какво става дума... но не го правят с лоши чувства, даже напротив - всяка смята че тя е права и иска да отвори очите на другата....
Ха представете си, че тези двечките хубавици са ми колежки. При това едната седи в стаята отляво, а другата в стаята отдясно на моята. Говорят си постоянно по телефона на пуснат високоговорител, че да усилва и без друго силните им реплики. В час съм с всички техни спорове, вълнения и наболели теми. Но пък толкова много се забавлявам да ги слушам.... че им направих по една картичка с печат, който поръчах именно с тази цел. 



Вижте ги бабките (сега са на по 30 години, но има време, и бабки ще станат) какви са бойни, надъхани и забързани. Точно така си представям и Калинка и Сиса след има няма 30 години. Дано да съм наоколо да ги видя :)

Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Тук Валентинка


 Нямах намерение да залитам по валентинската лудост, която напира зад всеки ъгъл. Затова вчера запретнах ръкави да изработя най-сетне бебешката картичка, която ми бяха поръчали от сто години (готова е Насе, наистина). Посветих и има няма 4 работни часа - мисля съм споменавала колко са ми трудни бебешките картички, а още повече пък тези за момченца. Ще ви я покажа тези дни да ме похвалите колко добре съм се справила. 
После продължих с  картичка-вдъхновение за едно предизвикателство, но това е тайна, та ще почакате за нея. 
След това рязко смених курса и направих две шегаджийски картички за колежки. После две по-сериозни като за дами на средна възраст, които днес празнуват рожденните си  дни. Направих и още една за рожден ден - ей така, за всеки случай.
Дамските бяха последвани от една шегаджийска за нашия чичо. Миналата година му направих картичка с една от страхотните мадами на Kenny G, но тъй като той не последва съвета ми да си намери такава, реших като добра кака да продължа с указанията под формата на картички. Този пък посланието гласи: "Така няма да стане!" Да видим дали ще си вземе бележка.
  
Та някъде в цялото това количество от 8-9 направени картички за неделя вечер  се промъкна най-нахално и тази валентинка, която виждате по-горе. Ей така, събра от тук оттам каквото имаше - ембосинг опит за фон, сърце от кашон, използвано за шаблон за валентинките от филц на Марти. едно цвете което отдавна се подмяташе по тавичките, остатъци от парижка салфетка..малка мрежичка в кафяво, розов тял и дантелка... Накипри се като абсолютен клошар попаднал на купчина съкровища изхвърлени на бунището и взе да се оглежда гордо и със самочувствие наоколо. Сякаш не се вижда, че е цялата дрипава, намацана в розово ами се и пазари да бъде подарена на любимия ми мъж по повод Св. Валентин. Наказах я да краси скучния ми сив офис и обещах да си помисля. Може би пък ще я подаря. То и моята любов към Сънчето е такава -   старичка и леко опърпана,  държи ме вече 17 години, обаче не сваля розовите ми очила, през които го виждам толкова ясно. Събрала е куп спомени и дребни символи на връзката ни, най-видния от които е кръгъл, златен и седи на безимения ми пръст. Тя не е само любов на сърчица, рози и вино - тя  е работна любов - на  бързите сутрешни целувки на път за детската градина, на краткото "Обичам те" вечер на заспиване, на разменените погледи над главите на децата ни докато те правят поредната беля, на държането за ръце и танца за четирима...на четенето на мисли и телепатичното звънене на телефона за да кажеш само "Как си, хапна ли, айде чао, че имам много работа". Тя е любов, скрита в забързаното ежедневие, но е там - жива, истинска и вечна... надявам се.
Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 9 февруари 2014 г.

Коя си ти?

Много приятно зададено предизвикателство с молба за отговор в картинка. Аз не мога да оцветявам красивите девойки от печатите, по които залитат всички напоследък, но отговора ми се крие в една невероятна илюстрация на талантлив китайски художник - Аrtist Aiursy Ycool (呀呀), China.

Тази девойка лежеше на работната ми маса от няколко седмици - грабна ме от мига, в който я видях. Тя олицетворява мен - малкото момиченце, което живее вътре в мен и е вечно вперило поглед нанякъде - към нещо ново и интересно. Момиченцето, което е на прага на порастването, хоп и да прескочи в света на възрастните - хем му се иска да върви напред, хем знае, че нещата няма да изглеждат по същия начин там. Ще трябва да престане да вярва в чудеса, ще види че има и лоши хора и неща, ще се наложи да се откаже от част от мечтите си....Но пък ще накара част от тях да се сбъднат... може би. Аз все още съм това момиченце :) пред приятелите, пред любимия човек и най-вече, когато съм с децата си. 
Предизвикателства/Challenges:  

събота, 8 февруари 2014 г.

АТС-размяна "Усещане за жена"

Обикновено не се класирам за повечето игри, които се организират в фейсбук групата по различни поводи, най-вече защото трябва да се ходи до пощата, което на мен ми е много сложно като организация. В една от игрите обаче Плами ни даде достатъчно време - поводът е празника на жената, а условието е да направим между 2 и 12 картички, които после да си разменим. 
Аз стартирах с проби на многото ми нови печати на цветя, но после изведнъж ми просветна, че имам точния печат, който подхожда на темата. Ето го и него в три разновидности. Мисля той е една от тези покупки, които ще използвам доста честичко и за в бъдеще.



петък, 7 февруари 2014 г.

Орис за щастие.

Отдавна чаках да дойде този седми февруари, защото любимата ми кума и кръстница на сина ми щеше да ми идва на гости. Много я обичаме, но за съжаление живее чааак във Видин и се виждаме веднъж в годината. А още повече сега тя е бременна и гледа да разхожда коремчето си по-рядко по хубавите български пътища. 
Та с мисълта за нея снощи направих торта, днес пуснах топло хлебче, и разбира се реших че ми трябва и картичка с бремелинка - много обичам да правя такива. Тук прогнозите гласят, че бебо ще е момче, така че не вървеше да слагам рози, сърчица и дантелки. Прибегнах до тази стилна бременна дама, рисувана от моята любимка Inslee. Както много пъти съм ви казвала, почти няма нейна илюстрация, която да не харесвам и да не искам да направя на картичка... Ето как стана тази - исках да навява асоциация със любовта, която изпитва майката към още нероденото си детенце, да показва радостта от бременността и същевременно исках да защитя и орисам моята бъдеща мама така че нищо лошо да не и се случва и всичко да върви леко и безпроблемно до финала - затова я скрих в кръг от цветя.

 В крайна сметка не успяхме да се видим с кумата ми - наложи и се бързо да  отпътува обратно, а аз работих днес до късно. Ще трябва да пращам картичката по пощата, явно, защото тя си е нарочена за нея. Следващата ще е синя :) момчешка :) и много, много специална.
Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...