събота, 28 септември 2013 г.

Мъничко, сладко, розово - що е то?

 

Малинка разбира се, що за въпрос! Само ви се струва, че иде реч за ново бебе, при това момиченце. Това е картичката братовчедка на момчешката от онзи ден - отидоха за една и съща поръчителка, да си вървят в комплект. Ако ви харесват сладките бебета - надникнете в Картишока да видите откъде съм ги взела.


Предизвикателства/Challenges:  
Simon Says: Anything Goes
Card Makin' Mamas - cards only - For The Kids

четвъртък, 26 септември 2013 г.

У дома!

 
У дома? Що за заглавие пък сега? Да не би да живееш в замък, Катерино моме? 
Не, не става дума за моята къща, а за тази на баба. Но бързам да поясня - и тя не беше замък. Просто като се замислих с какво свързвам бабината къща, и отговора изникна пред мен под формата на поредния печат на Michael Powell - цветя, цветя и пак цветя. Това е най-яркия ми спомен от баба ми, на която съм кръстена. Тя обожаваше цветята и те се виеха покрай пътеката, която водеше към къщата, настаняваха се по оградата, по прозорците, и в самата градина. Имаше ги много и най-различни. Най-любимия ми момент беше през пролетта, когато цъфнеха лалетата. Веднъж броих колко лилави лалета имаше в малкото дворче. Точно 1164! Още ги помня, сигурно защото ги броих почти половин ден. И това без да слагам в сметките червените, жълтите и няколкото черни лалета, нито пък дъхавия бял и лилав люляк. Представете си гледката като се люшне от вятъра тази цветна красота и се разнесе тежкия упоителен аромат на цветята. 
Дори и зимата, когато снега скриваше с бялата покривка всичко в градината, баба успяваше да пренесе късче от нея в стаята и на прозорците и винаги цъфтяха кичести мушката. 
Опитвам се да запазя спомена за нея жив в сърцето си като винаги намирам място за поредната саксия малко мушкато, което да радва очите. А като гледам страстта и упоритостта, с която сина ми всяка година разкопава ъгълче в градинката под блока ни и сади там цветя и храсти си мисля, че макар и те двамата да не се познават и никога да не са се срещали,  все пак връзка по между им съществува и винаги ни свързва със земята, пръстта и желанието да носим радост на околните с цвят и аромат.


Предизвикателства/Challenges:  
Simon Says: Anything Goes
Vintage stamping Challenge #12 – Anything From Your Garden  

вторник, 24 септември 2013 г.

Безгрижно детство

 

Аз съм мъничко човече, крача смело все напред. 
Падам, ставам с малките крачета
търся из бюфета пържени кюфтета 
Мама хич не дава сладолед
Но пък с шепи грабим ний бонбони
с мойто малко куче Тони.
То е сладичко и мило
С него правим си хвърчило.
А рояк звездици греят
От небето ни се смеят.
Аз съм мъничко човече, крача смело все напред.
Искам да съм пръв по ред.
/Автори: Кат и Марти/
Ако искате да видите как точно  съм постигнала това съвършено оцветяване /ха-ха/  -знаете къде съм разказала за него.
 
 

Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 23 септември 2013 г.

Чукча много работи.

 
 
 
 
 
Днешната картичка е многопластова, сложна, връткава и безкрайна. Има за цел да подскаже на един колега от офиса, че отдавна се е качил на черешата, шефовете го правят щур и го меткат насам натам и на всичко отгоре тази въртележка няма край. В резултат се е превърнал на нещо твърде странно. За справка - виж първата картинка.

А като изключим тези твърде сложни подтекстове, които съм вложила, това си е една по детски различна и шарена картичка. Харесвам безкрайните картички - така оползотворявам най-добре двустранните красиви хартии. Ако и на вас ви харесват - в Картишока съм обяснила повече за тяхната направа.


Предизвикателства/Challenges:  

петък, 20 септември 2013 г.

Едно здравей!

 
След като тези дни казах едно Сбогом, сега е време да кажа Здравей на  Bejko, която се присъедини към малкия ни екип щури Картишоци. В чест на нейната първа статия, посветена на Копиците (Copic маркери) избрах да ви покажа оцветена с тях картичка. Красивата девойка, гушнала сладко коте  е подарък за сина ми от шМИ (направо оцветена, да не се тормози човека). Двамата с него се заловихме да я направим на картичка за поредната градинска девойка.... с тия хубави подаръци, които правим сме много желани гости на всички рождени дни... Той пожела да е в розово като за момиченце (как мразя тези клишета, казвала ли съм ви?), а аз реших да го комбинирам с любимото зелено, малко цветя и дантелки. То самата картинка е толкова прелестно оцветена, че не търпи много украси по себе си... 
Сега ви напускам, че моето слънчево момиче е малко болничко и се е сгушило в ръцете на мама, но за финал ще ви подаря една УСМИВКА
 
Една усмивка и цъфнаха бадемите веднага,
засмукаха пчелите розов цвят.
Една усмивка само -
и вече друг е тоя свят.
Една усмивка -
и до болка синьо е небето,
гушат се една във друга планините
и въздухът е опиянен.
Една усмивка -
и не ми трябва нищо друго;
една усмивка стигна,
за да е цялата вселена в мен.
Дора Габе
 


Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Едно сбогуване

 
Това е моята картичка, с която изпращам лятото и казвам Здравей! на есента. Отлагах го - признавам си. Обличам сутрин късата пола и блузка на цветя, поглеждам падащите листа от дървото под прозореца и си казвам небрежно - Още е лято! Минавам покрай камарите жълти тикви, които ми шептят на ушенце - есен е, но обръщам поглед на другата страна и им шепна в отговор - рано е още. Някак си не ми се иска да обличам дебелите дрехи, да затварям прозореца, да вадя бутилката с червено вино вместо пенливата бира, да мисля за студ и леден вятър. Искам да е лято - топло, страстно, с дълги дни и къси нощи, с разходки, приятели, пътешествия, непознати места... Късичко ми се стори то тази година - почти не разбрах кога дойде, а ето щъркелите вече не ме посрещат всяка сутрин в полето. Тръгнали са си тихомълком без да се сбогуваме. Царевицата и тя предателка - пожълтя и сведе стъбла, знам че някой ден ще погледна през прозореца на офиса и ще видя голото поле.
Всичко това малко ме натъжава, не обичам сбогуванията. Но пък аз винаги казвам, че монетата има две страни и въпрос на избор е от коя страна ще я погледнеш. Така че да загърбя тъжните мисли и да кажа здравей Есен! Добре дошла, с цялата пищност на цветове, които толкова харесвам. С музиката на училищния звънец и детския глъч в училищата. С вкусните грозде, ябълки, тикви, сливи, дюли и всякакви дарове от земята. Знам, че си ни приготвила много слънчеви и пъстри дни, разходки в гората , колекция шишарки и красиви шарени листа. Нямам търпение да се случат.
Здравей Есен!
 Довиждане Лято! 
Беше ми приятно с теб. Ще се видим догодина по същото време.



Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 17 септември 2013 г.

Вяра, Надежда и Любов

 

С днешната цветна и слънчева картичка искам да ви пожелая винаги да имате ВЯРА в себе си, никога да не губите НАДЕЖДА за по-добро бъдеще и ЛЮБОВТА да е ваш неизменен спътник.
Честит имен ден на всички, носещи тези красиви имена. А на останалите - Усмихнете се - винаги има ЗАЩО!  


Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 16 септември 2013 г.

Любов в рози и розово

 

Това е онази, втората шейкър картичка с копчета, за която ви споменах преди дни. И нея си я харесвам, но понеже ги представих в офиса едновременно ( имам поръчка за сватбена картичка) естествено другата обра овациите, а тази беше окачествена като "твърде розова". Дори се развихри полемика - подходяща ли е за влюбена тинейджърка например. Според едни даже била идеална, а други развиха теория за сърцето, разбивано толкова пъти, че се наложило съшиването му с дебел груб конец за да издържи на ударите на времето и любовта....
Голям смях падна в общи линии, а смеха е полезен за здравето и разбитите сърца, не мислите ли?


Предизвикателства/Challenges:  
КПФ 185 Шейкър картичка
The Crazy Challenge: Bingo (Ribbon/Buttons/Pearls)
Word Art Wednesday: Anything Goes with Uplifting Sentiment
Crafty Sentiments: Anything Goes
Just Inspirational: Flower
Party Time Tuesdays: Button it Up

Crafters Cafe Challenge – # 28 No Designer Paper
Crafting by Designs: Anything Goes
Penny's Paper Crafty: Anything Goes (1/3)
Paper Crafting Journey: Flowers
Divas for design - weddings or anniversarys

неделя, 15 септември 2013 г.

Лилави истории и покупка от Икеа


Една непозната дама ме помоли тези дни да повторя за нея една от сватбените ми картички. И то държеше на същата цветова комбинация, която не ми е най-любима. Направих и картичката почти същата, но не се сдържах да я пробвам и в друг цветови вариант. Уви снимах я по тъмно, че бързах да я пъхна в плика и не се виждат толкова добре цветовете, но са тъмно лилаво и бледожълта ембосинг пудра. Хареса ми това съчетание - сравнително необичайно, но пък интересно, така че ще го повторя пак тия дни. 
Другото, което ви показвам днес е отново в лилаво, но тук това е избор на поръчителя - свърх капризния ми син. Аз направих портмонето за рождения ден на неговата любимка в градината Криси, а той лично си измисли картичката - оцвети си мацката с акварелни моливи и тънкописци ( Шми го светна за тази идея с тънкописците и детайлите) и я лепна на основата с цветя в лилаво. Напълнихме портмонето с разпечатани дигитални картинки за оцветяване, моливи и шарени хартийки "от на мама".
 
 

Много съм горда с него, признавам си. Справил се е по-добре отколкото аз бих го направила. Но както знаете, той си е професионалист. Да ви покажа какво прави в момента - надписите за добре дошли на децата в градината по случай първия учебен ден. Специална заръка от учителката му. Естествено използваните средства са основно дистрес мастила.
 
И като съм почнала да се хваля - нека да ви покажа и новия си шкаф. След прекараните 5,5 часа вчера в Икеа (от кафенце и закуска, през обяд, до следобеден сън за Евито) се сдобих с нов шкаф за моите боклуци. Не е кой знае каква прелест, но побира мнооооого неща, а и може да се надгражда. Каквко повече може да иска човек?

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 13 септември 2013 г.

Пиратски му работи.

 

Аз съм гордия пират 
всички викат ми  Стамат.
Имам кораб и ботуши
и лула дет все ми пуши.
Имам още птица,карта, меч

сряда, 11 септември 2013 г.

Сватбена романтика

 

Ето моя вариант на шейкър картичка. Бях срещала идеята някъде из пинтерест докато разглеждах разни колажи, и сега реших да я приложа на практика. Даже на две практики я приложих, но за другата утре. Така като я гледате, надявам се да се досещате, че предназначението на тази картичка е да бъде поднесена на сватба. Правих я по поръчка на колега и с голямо желание. Стана една от любимите ми - много романтична с нежно розовите си цветове и съчетанието им с крафт картона... перлите, тюла, розата и дантелата...
Дори и усилията, които положих да я нацапам порядъчно - хартията по краищата е боядисана с бяла акрилна паста, а сърцата са дистреснати с домашно направен стенсил, за който ви разказвах тия дни в картишока - не успяха да отнемат от чара и. Подозирам, че за това са виновни двамата сладури от снимката.


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 10 септември 2013 г.

Наслука на Софи и семейството и!

 

Една бърза и пъстра картичка (уви не успях да я снимам съвсем като хората), с която искам да пожелая Наслука!  на Софи по случай нейния нов дом в Мюнхен. Бях оцветила къщичката от няколко дена, и се чудех какво да я обкръжава ( номера с двете липи отпред май се изтърка вече), когато видях в магазина това тиксо на цветенца и ми се стори много подходящо за целта. Грабнах го с хищническа усмивка и веднага го накъсах на няколко криви и неравни лентички. Въпреки всичко, стана веселяшка картичка, с която се надявам да успея да усмихна Софи и семейството им. (Ако успея да се преборя с БГ пощите и да им пратя картичката де).  Предвид особената ми "слабост" към немския език, който чувам и чета ежедневно в офиса искрено се възхищавам на ентусиазма и желанието с което сте се завърнали в Германия. Където и да сте, важното е да се обичате и подкрепяте! 


Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 9 септември 2013 г.

За БГ пощите с любов!

 
Кой не е чувал за тях? Кой не е посещавал  очуканите гишета за да изпрати с трепет писмо до незпознато съветско другарче? Или пък да прати картичка на мама от лагера в Обзор, която да стигне седмица след завръщането. Колко обичах да разглеждам цветните марки и да облизвам вкусното лепило докато ги лепя върху плика с писмото до братовчедката в Италия. А да получа пратка лично за мен? Върхът на удоволствието! И до ден днешен сърцето ми трепва радостно като видя бележката за колет в пощенската кутия. ( Как пък никога не ми се е случвало пощальона да ми го донесе лично - все бележки ми оставя, сигурно тежат тия пусти картички и писма). С треперещи ръце прибирам листчето в джоба, поглеждам часовника -  има още 45 минути до края на работното време на съответния пощенски клон и хуквам. (научила съм наизуст работното разписание и настроение с надежда да прекарам колкото се може по-малко време в любимия пощенски клон). По пътя си свиркам фалшиво щастлива мелодийка и се опитвам да гадая от малкото надраскана с химикал информация на листчето. Дали пък не са дошли китайските копчета, които поръчах от ибей? Или пък са двата метра тайландска дантела? Не, минали са само 3 седмици, рано е за нея. Може пък да е картичката на Кали. Да, сигурно е тя, нямам търпение да видя наживо тази красота. 
Влетявам с усмивка в пощата, поздравявам ведро дядото портиер на вратата и се нареждам чинно на опашката пред гишето с надпис "Колети/писма". Пред мен чака още едно момиче, обслужват друго, часът е 18:20, значи всичко е наред, ще успея днес да си взема писмото. Ухилвам се пак до уши, предвкусвайки удоволствието и започвам да се оглеждам наоколо. Въпреки че миналото лято идвах доста често, обстановката не спира да ме удивлява. Тук нещата са заседнали някъде в миналото - дори дизайна на продаваните пощенски картички е почти същия, като тези които купувах за мама по случай 8 март. Все още има телефонни кабини и дори работят. Е, не съм съвсем сигурна, защото една жена прояви желание да се обади, но сърдита лелка измърмори нещо зад гишето и спря опита и. 
Постепенно обаче вниманието ми се пренесе върху случващото се на опашката пред мен. Схванах, че девойката - очевидно доста бременна, беше пусната с предимство за да вземе важно писмо. Само че писмото не беше намерено, за сметка на него лелката зад гишето изнамери 3 пратки на нейно име. Наложи се да и ги даде, и я нахока здраво какво точно и колко е поръчвала. Момичето съвсем се смути и каза, че чакала разни неща наистина, но писмото и било важно. Само че писмото не се откри, така че лелката и каза с отегчение - ела в понеделник при колежката! Не ми се търси сега. Момичето, вече изчервено от чутото конско не посмя да възрази и си тръгна нещастно, гушнало пакетчетата под ръка. 
Тук аз вече се съсредоточих върху лелката зад гишето. Очевидно беше нова за нашия клон. Достолепна дама на неопределима възраст между 50 и 65 години. Косата - тупирана и издухана до последния косъм. Цветът - рус със син отенък. До тук добре, поне не е огнено червенокоса. На ръцете и подрънкват десетина гривни в тон с гердана и обиците. Очила, небрежно кацнали на носа и и сърдити, силно гримирани очи гледащи над тях. Срещам погледа и и се усмихвам миролюбиво, в стил хайде сега да си свършим работата и да си ходим кой от къде е. Не получавам усмивка в отговор. Даже напротив - оскубаните тънки вежди се смръщват още повече. Момичето преди мен подава купчинка големи пликове. Явно е вряла и кипяла в борбата с любимите пощенски служители, защото към тях прилага опис на писмата в два екземпляра - демек свършила е работата на служителката за да стане по-бързо. 
Лелята обаче не е вчерашна - пита веднага с две октави по-висок глас:
КАКВО е това?? 
Фирмени писма, отговаря кротко момичето и пак пробутва описа в двата екземпляра. После продължава бързо - ето, всичко е написано, само ги претеглете и ми дайте документ и фактура. 
Тук вече служителката театрално хвърля писмата обратно и заявява категорично - няма как да стане. Момичето недоумява. Че защо пък да не стане? Ми щот не мога. Ела в понеделник при колежката. С това разговора за лелята е приключен и тя поглежда над очилата следващата си жертва, демек мен. Пита ме - заедно ли сте? Аз обаче отричам и с това я разсърдвам още повече. Обаче момичето пред мен не не се отказва лесно - убеждава я, че писмата трябва да бъдат приети днес. След което бях свидетел на 25 минути уникална пантомима. То не бяха тежки въздишки, то не беше пуфтене, писане с един пръст по клавиатурата (щот тя не знаела какво да го прави тоз опис), накрая даде бележка само за 3 от седемте писма,щото другите бележки не излезли... ( мисля, че просто свърши хартията на принтера, но предпочетох да не се обаждам). По време на представлението на момичето и звъннаха по телефона, явно очаквайки обяснение защо се бави. Тя смотолеви на човека отсреща - само още 5 минути. На което лелката подаде глава през гишето и изкряска с все сила - няма да са 5! Трудно ми е да ви предам интонацията и, но вие ще си я представите.... 
Както и да е - дойде и моя ред.  При което аз, все още любезно усмихната подадох листчето си. Тя намери пакета учудващо бързо и ми поиска личната карта. Аз обаче направих грешка да извадя шофьорска книжка поради липса на карта. Леле като побесня тази жена, като се разкрещя, как съм се била подигравала с нея, това какво пък било, нямало да ми даде пакета и тн... Аз обаче, след 40 минутно търпеливо и мирно чакане също лекичко се изнервих и с бавен и спокоен тон и обясних, че това е официален документ, и ще я помоля да извика шефа си ако не е съгласна с мен. Тук тя ми хвърли пакета през гишето и каза - давам ви го ей така, без документ, само се махайте. И ме изпрати с уникална реплика:
Какви хора сте бе, какви хора, да ви се разправя с Български пощи в петък следобед????
 
Да мили мои, ако сте ме изтърпяли до края на тази дълга и много поучителна история. Какви хора трябва да сме, за да ни се разправя с български пощи? Абсолютни мазохисти, мен ако питаш. Ето на - загубиха красивото албумче на Ем. Без думи просто. 
Обаче въпреки това се записах за картичкофурийската размяна на картички по случай световния ден на картикоправещите. А и още чакам картичката на Кали. Защото, ако се чудите какво имаше в онова мое пакетче, то беше АТС картичка от Ели.  Не я показах на лелята, че щеше да се гътне окончателно.



Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 8 септември 2013 г.

Калинка


Привет в късния неделен следобед от мен с една детска картичка, направена специално за предизвикателството на  Тони-Точица при Фуриите тази седмица. Харесвам шейкър картички, особено коледни такива - с белия снежец, който се сипе и навява мисли за студ и празници. Обаче на мен не ми се получават. По обичайната причина - твърде пипкави са за мен. Аз с такива връткави неща не се справям, но понеже една опаковка от нещо си се размяташе из нас, реших да я използвам в опит да направя такава картичка. Напълних я с точки, запетаи и звездички ( имам си нов пън звездичка и известно време ще го виждате на всичко) и я украсих с малка сладка калинка. Опитах се да прикрия следите от нескопосаното ми лепене с малко цветно тиксо и още звездички. Толкоз. Определено не е моя вид картички.
 

събота, 7 септември 2013 г.

Дървото на знанието

 

Дървото на знанието расте в нашата градина!
Ако се чудите коя е тя - 67 ОДЗ Мечо Пух в Гео Милев. От няколко дни и Ева вече е при бати, в любимата градина, така че сътворихме този плакат/картина за да отпразнуваме събитието. 



Предизвикателства/Challenges:  

петък, 6 септември 2013 г.

За времето и спомените

 
Помолиха ме да направя картичка за мъж, който става на 50 години. Не го познавам, не ми дадоха и никакви жокери. Направих я с най-мъжките печати (които повечето от вас имаме - винтчета, зъбни колела, часовници и подобни). Сложих на фокус големия часовник, и обмислях посланието да е "Едно добро начало" . Отказах се в последния момент, не знаех за какъв човек става въпрос. Но все пак оставих фокуса на картичката върху времето, изтичащо бързо или бавно.... както всеки сам го усеща. В последствие се оказа, че подаръка е часовник и нещата се навързаха. Успяла съм да впечатля жена му на мъжа, за него е ясно, че не е посветил много от ценните минути от живота си за разглеждане на някаква си картичка.
Реших да ви я споделя днес, защото докато я правех си мислех колко бих искала да имам възможност да направя подобна картичка за моя си татко. Да изпиша на нея днес, ( да, именно днес, защото днес е рождения му ден!) една скромна цифра 58. Даже знам какво точно бих му сложила - кола разбира се, той си беше луд по автомобилите... Убедена съм, че би отделил няколко минути да я разгледа, и да ми поблагодари с целувка и добра дума.
Уви, неговите цифри спряха на 51. Такъв е живота - гаден  и несправедлив понякога. Той, който винаги е искал да има син, не успя да види двамата си прекрасни внука и да щурее заедно с тях. Не успя да види малката прекрасна Ева, която толкова прилича на неговата малка щерка Ива..... Липсва ни много, често си говорим с Марти за дядо Ани, гледаме снимките и си припомняме смешни истории. Но някак си не е същото. Никак даже.
Честит рожден ден, татенце, където и да си сега! 

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Тефтера на Марти

Тефтера на Марти. Има го от миналата година. До преди няколко дни представляваше една обикновена грозна тетрадка с дебели корици. Даде ми я със заръката да я разкрася малко - все пак ще я носи на приятелите си в градината да разказва. 
Постарах се да я променя мъничко.

На гърба е любимата карта на България, със забележителностите и печатите. Откакто го запалихме да събира 100-те печата, почивните дни се планират много внимателно. Избира се по книжката с печатите. Отпуската по-миналата седмица ни донесе  цели 9 нови печата - Асеновград, Пловдив, Дряново, Габрово, Етъра, Боженци, Царевец, Ловеч. Много съм доволна, защото покрай цялата история и ние, възрастните научаваме нови неща. Установих много сериозни пропуски от моя страна на страхотни местенца. Имам и аз да наваксвам, има няма още 87 печата :) из цяла България.
 
 
 
 
 
 
 
 




Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...