събота, 31 август 2013 г.

Mojito time

 

Привет любими картичкофурии. Помислихте, че ще пропусна таз седмичното предизвикателство предвид кошмарната седмица, която изкарах в работата? Цели три дни не си пуснах компютъра и не се сещах за картички... но днес е събота, така че мога да се включа с едно алкохолно лятно изкушение. Открих мохитото едва това лято, но определено се нарежда сред челните места на 5-те алкохолни напитки, които консумирам. (бира, вино, водка, мартини, мохито). Обожавам мента и лимони така че нямаше как да не го харесам и него. Картичката, с която се опитвам да ви изкуша да го опитате е правена с дистрес мастилце, един два лично отгледани от мен лимона за украса, истинска сламка и нескопосан надпис с тънка четчица, че ме домързя да се пресегна да взема химикал... пък принтера беше чак в другата стая... 
Освен алхоколните занимания подготвих и един тефтер за Марти, но ще ви го споделя по-късно, както и разсъжденията ни за морското ни предизвикателство, което уважихте и ме направихме много щастлива, и мен и моя виден помощник Марти. 
Ще понапиша и няколко думи в Картишока за Началото или необходимото за начинаещи картичкофурии и ще се радвам ако и вие се включите там с коментари по темата, за да сме от полза на бъдещите творци. 
Толкова засега, отивам на пазар. Като споменах пазар, ако знаете с колко нови неща се сдобих последните няколко дни, а пусто още дори не съм ги изпробвала. Нищо - и утре е ден.


Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 29 август 2013 г.

Кораб с пеперудени платна

 

Днешния кораб е момичешки - платната са му пеперудени, а цветовете пъстри и весели. Оцветен е подобаващо детински с шарени пастели и плува в море от акрилна синя боичка.Панделката му е за разкош, а надписа подсказва повода за направата на тази картичка. Толкова от мен, че след отпуска винаги ми се стоварват хиляди задачки на главата и не мога да изплувам тази седмица.  


Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 26 август 2013 г.

Цвете, поднесено с любов!

 
Седя си вкъщи, пия лимонада (лъжа, бира е ) и уж се наслаждавам на спокойствието вкъщи. Пратила съм цялото домочадие на 160 км разстояние и ги чувам само по телефона. Приятелки ме каниха навън, но аз не - знаете ли какво творене ме чака - цялата къща е на мое разположение. Няма кой да ми пипа дистрес мастилата с малките си пръстчета и после да се бърше небрежно в новата ми рокля. Няма кой да вика през две минути мамо, мамо, ела да видиш това, или пък да се цупи, че не му давам най-новия картон. Мога да оставя гилотината небрежно на пода, или пък да си сипя вода в пет бурканчета и никой няма да се спъне в тях тичайки след топката. Обаче знаете ли какво? Ми не ми се работи. Скучно ми е. Лесно ми е и следодователно не е интересно. Това съм аз - телето с рогата напред дето все е на въпреки. Наложи се да взема назаем дъщерята на Тони, та да сглобя една картичка с тагчето от ацетат, което отлежаваше на масата ми от един среднощен разговор със шМи. Добавих му нещо като мак - прелестен печат от Мигито, който също доста си отлежа докато намери място върху картичка. Другото го виждате и сами - панделка и малка нощна музика. Аз отивам да си легна с книгата и семките, а вие да поработите вместо мен. Като ми дойде вдъхновението ще ви покажа прелестните печати на La Blanche, с които се сдобих днес.


Предизвикателства/Challenges:  
CMC# 28 Ribbon / Панделка
ART Card: Anything Goes
Word Art Wednesday: Anything Goes with Uplifting Sentiment
Challenges 4 Everybody: Anything Goe
Paper Crafting Journey: Anything Goes

неделя, 25 август 2013 г.

Големия кораб минава


Ето го и него - спомен от един по-бавен, по-спокоен и уви отминал свят. Свят, в който хората са прекосявали океана за месеци, а не за часове...но пък какви приключения са изживявали през тия месеци, замисляли ли сте се? Някои са се влюбвали, други са намирали приятели за цял живот, трети може би врагове, или пък смърт, но всички хора там на корабите са разменяли частица от себе си с околните. Сега сме лишени от този вид общуване. Винаги бързаме, гледаме часовника, броим минутите, а какво остава за дните и месеците. Нямаме време да опознаваме случайните си спътници, гледаме да "не се натоварваме излишно" с разни там запознанства и със сигурност изпускаме нещичко по пътя си. Няма как да върнем "онова" време назад, но нищо не може да спре копнежа ми по него, копнеж, който се надявам да прочетете и в тази поредна морска картичка.
Ако пък ви хареса този мой кораб, в Картишока съм дала линк откъде е.

Предизвикателства/Challenges: 
 


четвъртък, 22 август 2013 г.

Пожълтяла картичка от бабиния скрин.

Една винтидж ( може би) картичка, направена с маски, боядисана с кафе хартия, дистрес мастилце и така любимата ми стара книга под формата на цвете. 
Банерите са остатъците от салфетката, с която правих вчерашната картичка, иглите мое несъвършено производство. Исках да изглежда все едно е измъкната от някой бабин скрин - пожълтяла и остаряла, но запазила чувствата, които е предизвикала при подаряването си.

Предизвикателства/Challenges:  
CMC#27 "Любимата ти украса"  - цвете от стара книга, игли, дантела
Ток бобок - Винтидж 

сряда, 21 август 2013 г.

Винтидж пеперуда

Не съм от феновете на пеперудите, но тази някак ме грабна като я видях кацнала върху салфетката. Реших че този черно-бял фон и отива и няма нужда да добавям друг цвят, така че само подчертах малко акценти с брокат и ви я показвам в цялата и прелест.
Предизвикателства/Challenges:
Simon Says Stamp - monochromatic
Flonzcraft Ch #11 - Wings and things

понеделник, 19 август 2013 г.

Бърза и лилава


Това е една от "онези" бързи карички, която сътворих за 4 минутки за да илюстрирам част от новите си покупи от железарията днес, като например лилавия изолирбан. Повече за пазара може да прочетете в Картишока. Обичам това лилаво особено в съчетание с бялото, а и отдавна не бях правила сравнително изчистена и "не старовремска" картичка както ги нарича сина ми. Друг е въпроса, че надписа яко го размазах, но явно не е добра идея да се ембосва върху изолирбан, от кака си Кат да го знаете.
 Предизвикателства/Challenges:  

събота, 17 август 2013 г.

Желая ви попътен вътър!

 
Има нещо много романтично в корабите, които се носят в далечината върху морските вълни. Винаги като видя такъв затварям очи и започвам да рисувам картинката на млади влюбени, които са избягали от света за да се радват един на друг... Само морето знае техните тайни, пошепнати в полунощ... само то е свидетел на нежните им  ласки. Тук там някои от морските обитатели смущават покоя им, но то е само за да ги тласнат отново един към друг. Някой ден ще се наложи да акостират в пристанището, но това ще е утре.... днес светът е само техен, вълните свирят тяхната музика и нищо друго няма значение. Желая им попътен вятър!

p.s. Нали знаете, очаквам ви тази седмица при Картичкофуриите с вашите морски картички.


Предизвикателства/Challenges:  
CMC#27 "Любимата ти украса"   - определено това са копчетата, имам купища от тях и не спирам да си купувам нови и нови.
The Perfect Sentiment - The Great Outdoors (sentiment: I wish you fair winds)
Simon Says Stamp - monochromatic

петък, 16 август 2013 г.

Кораба, морето и сините вълни.


Те са млади (поне като дух), щури и обожават да пътуват. Не ги плашат нито километри и разстояния, нито чужди държави, нито  опасностите на непознатите места. Всяка свободна минута се мятат на колата и потеглят нанякъде. Ние, техните приятели следим статуса им в фейсбука и въздишаме по красивите пътеписи в снимки. Гръцки островчета, ледедо узо, японски деликатеси, коледна Виена, красиви италиански селца.... всяка снимка ти нашепва собствена история и носи обещание за споделена тайна. Срещите ни с тях двамата са редки, но пък качествени и  чакани с нетърпение. Те са моите доставчици на мидички, малки ситни охлювчета, рапанчета, червен пясък, красиви камъчета и какво ли още не. Винаги като ходят някъде имат едно на  ум и малко пликче под ръка за да ми донесат някое от чудесата на природата, което да използвам в бъдещите проекти. 
Днешната морска картичка е поздрав за вас, Цвете и Стенли! И няма нищо общо с това, че в момента сте на поредните острови :) където сигурна съм е пълно с морски съкровища. 
Тя е доста голяма - 15/20 см, и има за цел да ви вдъхнови за куп морски картички в новото предизвикателство при Фуриите. Надявам се да ме зарадвате с интересни проекти тази седмица.
Колкото до направата и - отгоре е лист ацетат с опит да бъде ембоснат. Повече за този "опит" може да прочетете в Картишока, където заедно с шМи споделихме знанията си за ацетата или прозрачните плаки.  Синьото дъно на океана е оцветено с акрилни боички, а зад него се подава лист "дизайнерска хария" ала Марти и Ева.


Аз стягам багажа за да последвам примера на моите приятели, макар че избраната цел не е нито далечна, нито опасна надявам се, но пък също толкова приключенска и интересна - Белинташ! Ако си мислите обаче, че ще си починете от мен тези дни, мисля се лъжете - приготвила съм ви още две три неща за показване, а и колежките в Картишока обещаха да ме заместват така че ги наглеждайте.

Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 15 август 2013 г.

Вишнево цвете

 

Тези дни доста се заигравам  с канава или както там се казва платното за рисуване. Нарязах си един лист на малки 10*15 парчета и пробвам да ги оцветя с различни бои, пасти, брокати и тн. Един такъв опит виждате и тук. Поръсен със сребърен и черен брокат, украсен с едно то любимите цветя от сатен и малка зелена панделка. Дръжката на цветето е от тел и нанизани ситни зелени мъниста. Толкова за днес.


Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 14 август 2013 г.

Цветя рисувани с акрил

Знаете скъпи мои, че аз съм тотално скарана с рисуването. Обаче тези дни попаднах на толкова добре поднесено уроче, че ми се прииска и аз да хвана четките. Кандилкането ми между видовете бои засега се е спряло на акрил и акварел. Купила съм си почти всички ученически боички на пазара, днес допълних комплекта с една дървена палитра с четки от Джъмбо както и няколко скицника от там. Ясно ви е защо не си купувам професионални такива - само да хвърлям пари на вятъра.... Та след толкова приказки ви представям моите псевдо макове. Определено не станаха макове, но пък се броят за някакъв вид цветя, нали? 

Нарисвах ги с мисълта за   karti4kata, или Вени, която ни предизвика тази седмица при Фуриите да направим картичка без мастило. А аз обичам този вид предизвикателства, то се знае. В чест на истината ми липсваха дистреснатите краища на картичката, явно съм се пристрастила вече към тях, но все пак устоях и сега по нея има само акрилни боички :)


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 13 август 2013 г.

Пънче с рози

 
Това е съвместен проект между Марти и мен, даже по-скоро си е негов. Аз само му го "развалих" с дизайнерската хартия на сините точки и мрежичката. Вдъхновен е от моята пощенска картичка и идеята за пънчето с рози, което за момента се е превърнало в любима наша украса. Фона с различните печати е идея на Марти. Кашона като таг също е любим мой елемент, така че ще включим тази наша картичка в предизвикателството по случай Първия рожден ден на Кард Мания, с пожелание към всички момичета там все така да ни предизвикват и вдъхновяват.


Предизвикателства/Challenges:  
CMC#27 "Любимата ти украса"   
Make My Monday Challenge Blog.  Theme:  Add some dimension - 3D Elements.
Eureka Stamps - 'blooms and blossoms'
Bearly Mine Challenges - 'anything goes'
The Crazy Challenge ~ Anything goes


 

понеделник, 12 август 2013 г.

Разни забавни проекти


Тези дни в нашата къща имахме бая празници - ние с Весо имахме годишнина ( цели 16 !!! лета), нашите приятели чиито кумове сме имаха годишнина от сватбата,  Весо имаше рожден ден....Много поводи за творене и съвсем малко време от моя страна. 
Отдавна имах идея да направя малка дъска за съобщения, която да окачим из къщата вместо хвърчащите листчета, дори си купих специална боя за черни дъски, но късмета се оказа на моя страна - в Немския магазин разпродаваха такива малки дъски останали от Великден за по левче два, така че си взех готова и само леко я оформих за да подхожда на случая.
Следващия проект трябваше да бъде ламаринен, защото такава била 8-та годишнина от сватбата. Единственото ламаринено което имах под ръка беше алуминиево кухненско фолио, така че изрязах на ръка едно сърце и го покрих с него.Допълних го с малко бяла дантелка, още едно сърчице и две малки влюбени калинки.

Но тъй като семейния живот не е само скучен, сив и дрънчащ на кухненски тигани, затова направих задната страна на сърцето малко по-различна. 

Нашите две влюбени калинки вече са във вихъра на танца, купонясват си и им е шарено, весело и щуро.
Последния проект за днес е за нашия тати. Признавам, имам купища забележки към себе си, но работих по поръчка. Тъй като му бяхме купили подарък кожена чанта, Марти измисли да направим и малка чанта от хартия. Каза  - лесна работа, просто едно по-голямо портмоне с дръжка. Но не се оказа толкова лесно чантата да не прилича на женска такава.

Все пак се постарах прилично да я нацапам, направих и вътрешни джобове с преградки и тн.

Вътрешността на чантата е дело на двете ми деца. Ева и Марти направили картички за тати, оставили му вътре по една своя ръчичка за спомен и други дреболийки.

От мен една скромна картичка. Идеята беше да е придружена с ключодържател от шринк пластмаса, но за краткото време, с което разполагах не се справих толкова добре с шринкито въпреки уроците, които шМи ми даваше по телефона :) дистанционно, така че най-доброто ни постижение кацна като медал върху картичката с надпис-титла: 
Най-добрия татко! 
Ако на вас ви предстои да правите мъжка картичка, препоръчвам горещо ви да прочетете съветите на Кали специално за Картишока.
 

Толкова от нашите семейни истории за днес. 
Аз съм отпуска цели две седмици, така че или ще ви затрупам с материали или напротив, няма да стигам до компа :) Времето ще покаже. И децата, разбира се.


Предизвикателства/Challenges:  

петък, 9 август 2013 г.

Скрито цвете

 
Има една жена. Тя е вече на години, не се облича модерно и хубаво, по-скоро износва дрехи на щерките. Боядисва косата си тъмна за да скрие белите коси, които живота и подари отрано. Рядко слага червило, понякога грим набързо в коридора на тъмно. Може би няма да я забележите ако се движи по улицата срещу вас. Това е защото вие виждате само външната опаковка.
Но ако я заговорите, ако поседите с нея на пейката, ако поработите с нея на едно бюро... Или пък ако се случи да я наричате "мами" тогава ще забележите, че това е най-светлия, готин, прекрасен човек, който се виждали. Тя е усмихната, добра, винаги готова да помогне дори и на непознати. Себе си оставя винаги на последно място, винаги има някой за когото да помисли преди това. Тя е рядко и красиво цвете скрито сред обичайния буренак. Знам, че много хора я ценят - те самите са ми казвали, но тя сякаш не го знае и всеки път се учудва като и кажа, колко велик човек е. Аз я обичам! Много! Тя е моята мама!


пс. Да мами, знам че ще прочетеш това и ще плачеш. И аз плача докато го пиша, но е самата истина. Може би съм ти подарявала и по-хубави картички от тази, но пък в нея съм скрила обичта си към теб.
п.п.с  И специално за Роси един виц:
- Тате, тате! Знаеш ли колко е дълга пастата за зъби?
- Не - с досада отговаря бащата.
- От средата на килима в хола до края на антрето....



Предизвикателства/Challenges:  
КФП 180 - Използвайте любимата си техника ( техника късане на стари книги)

вторник, 6 август 2013 г.

Пощенска картичка от стари времена

 
 

Ето я и нея - пощенската картичка от шкафа на баба. Намерих я онзи ден докато търсех игла и конец. Стоеше при старата дантела -  и двете малко пожълтели, но запазили красотата на отминалите времена. Часовникът тиктака, но ако затвориш очи и върнеш времето назад се пренасяш в един по-спокоен свят, в който розите ухаят, пеперудите летят, а хората си пращат писма всеки ден. Обичам тези времена... както и да си ги припомням с моите картички - купчина разбъркани елементи от друг свят...
Ако се чудите как ги правя тези малки спомени - надникнете в Картишока и вижте.


Предизвикателства/Challenges:  
Simon says stamp Monday challenge - Air mail 
Simon says stamp Wednesday challenge - Anything goes.

понеделник, 5 август 2013 г.

Колажи


Нямах намерение да ви показвам тези колажи, щото щото...както казва моята дъщеричка Ева... щото щото... не са картички. Представляват А4 формат и първия е сложен в истинска рамка, а втория в направена от мен подобие на рамка.Предизвика ме все пак да ви ги споделя  Роси. Тя задава тази седмичното предизвикателство при Фуриите и ни е поръчала да покажем любима техника.Роси, колажите броят ли се? Защото на мен определено са ми любими.

Тези слънчогледи направих за шМи. Интересното тук е стихотворението върху платното, но ще ви разкажа повече за техниката тези дни в Картишока.

Останалото е ясно - много мацане, къде с бои, пастели, ембосинг, печати и няколко Джъмбо стикера отгоре да прикрият следите...
Втория колаж е още по-голяма мацаница, защото в него участваха децата. Искахме да направим нещо за лелите в детската ясла, които отгледаха първо Марти, а после и Ева, тъй като наесен вече няма да сме при тях.
Идеята за детските ръчички, които оформят сърце ми се виждаше много лесна, но се оказа че не е толкова лесно да си кривиш пръстите точно под определен  ъгъл. После пък нямахме червена рамка и се наложи да я режа на ръка от бирен картон, та стана малко шарена история... Надписите ги рязахме ту аз ту Марти ( моите са свръх криво изярязаните) и финално не се получи произведение на изкуството,  но пък придружава кутия МЕРСИ за да каже най-важното в случая - благодаря ви за грижите и любовта!

I love ice-cream


Беше горещ летен ден и Симо реши да се спаси от жегата в Борисовата градина. Разбира се не успя да избяга от компанията на малката си сестричка, но той нямаше нищо против. Така поне имаше с кой да си говори, вместо да говори на кучето от съседния квартал, което беше решило че Симо е длъжен да го разхожда. Не че е лошо да говориш на животните, но хората наоколо те гледат малко странно и ти предлагат студена вода да се охладиш. Друго е около теб да подскача руса топка кинта и пет облечена в розова пола тип принцеса или обърнат попилей както я наричаше Симо, и да те подръпва през две минути по джоба да провери не носиш ли от зелени бонбони. Кучето поне бонбоните си намираше само. То и сестра му понякога си намира като лази по пътеките, но майка им хич не одобрява този подход. 
С една дума Симо вървеше по пътеката в гората и се чудеше с какво да запълни дългия ден. Разполагаше с цифром и словом точно 2 лв и 45 ст. А майка му беше забранила да се купуват обичайните вкусотии или боклуци както се изразява тя. Единственото разрешено беше водата и сладоледа. Симо естествено избра водата... Шегувам се бе, споко, разбира се че купи сладолед. И то не един, а цели два, защото и сестра му е човек все пак, нищо че е малък. За нея взе такъв на клечка - тя много обича да си маже носа с него (явно си мислеше, че ще и изчезнат луничките а ала Пипи). А за себе си взе три топки във фунийка. Мама дава само по 3 топки, защото четвъртата според нея е критична за болно гърло. Симо всеки път се колебаеше кои три да си избере от четирите любими вида сладолед. Не е справедливо човек да има 4 любими сладоледа и всеки път да се налага да прави този толкова труден избор- ягодовия ли, жълтия лимонов, синия с боровинки или  зелената мента? Малинките за украса са ясни, както и вкусните шоколадови пурички. На лелята на сергията и писна да го чака да си избира и взе решение вместо него. Подаде му пълна вафлена фунийка и той я пое с тежка въздишка.
 
Надникна да види кой от любимите сладоледи липсва и хоп - оказа се, че леличката му е сложила 4 топки вместо платените 3. Симо така се зарадва, че реши да върне доброто дело и да направи и той нещо мило за някой непознат. Видя едно малко момченце закъсало в треволяка с детската си кола тип бутокрачка и побърза да го извади от там. Леле като писна това ти дете, та чак глухата продавачка на царевица дойде да види какво става. Ми откъде да знае Симо, че малкия си играел на джип 4 х 4 и тъкмо побеждавал в един offroad шампионат? Извини се нашия човек за причинените неприятности, хвана сестра си под ръка и хукна по най-горната алея в парка, по-далече от луди двегодишни рали състезатели. Там видя една баба да събира лешници. Втурна се с бойна стъпка и разрита шумата та по-лесно да се виждат лешниците. Уви бабата си търсеше чейнето дето и паднало от устата докато гледала новата силиконово подплатена рокля на една фолк певица. Търсенето на зъбките съвсем се затрудни от постъпката на Симо и бабата го нахока здраво. Симо обидено се врътна на другата страна и какво да види - две момиченца се бият за едно хвърчило. Той геройски се втурна, взе им хвърчилото, подаде го на сестра си да го поддръжи и се зае да обясни защо сестрите не трябва да се карат. Леле като се появи баща им, като го нашамари преди още да е успял да сложи точка на първото си изречение, грабна хвърчилото и двете си сърдити щерки и отпращи към тенискортовете. 
Наш Симо се почеса по русата глава и реши, че за днес е сътворил достатъчно добри дела  така че е време да се прибират вкъщи. Още повече че мама ги чака изморена от работа и разчита на него да направи вкусна салата за вечеря. Тръгнаха от парка под ръка - братче и сестриче, разказвайки си по път весели истории и смеейки се с пълно гърло. Пред вкъши ги видя татко им и толкова много им се зарадва, че реши да ги награди с голяма целувка, прегрътка и 5 лв да си купят нещо.  Какъв прекрасен завършек на днешния ден - с обещание  за утрешен  сладолед, лятна жега и нови приключения.

M a r t i


п.с Историята е от мен, картичката изцяло измислена и направена от сина ми Марти специално за предизвикателството на Simon Say: s,, It’s Time For a Kids Summer Vacation Challenge !


Предизвикателства/Challenges:  
Simon Say: s,, It’s Time For a Kids Summer Vacation Challenge ! - My six years son Martin has made this card alone, with his craft things. There are two ice-creams on it - one for him ( the bigger one of course) and one for his small sister Eva.
Забавлятелство Двадесет и второ "Ближи си сладоледа..."  ( ще го включа и при Мър-мяуките защото съм сигурна, че подсъзнателно беше повлиян и от тях - докато обмислях каква "храна" да направя за картичката вдъхновение, той ми повтаряше сладолед та сладолед. Е, аз не го направих, но той да).
Send a smile 4 kids challenge - Anything goes

неделя, 4 август 2013 г.

Изберете си коктейл!

 
Може да е раничко, но пък е неделя и е жега, така че ще ви почерпя с коктейл. Мохито, маргарита или безалкохолен - избора оставам на вас. Толкова ще е скучно ако всички бяхме еднакви и харесвахме еднакви неща.... нали?
Коктейлите нарисува за мен моята лична дизайнерка на дигитални печати - колежката ми по бюро, за която съм ви казвала и друг път, че е скрит талант на тема рисуване. Аз само сипах вътре напитките и украсих с лимони и листенца мента. Наздраве!

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 2 август 2013 г.

Пипи и Куко

 
 

Това са Пипи и Куко. Лятото ги срещам ги всеки ден в градинката пред блока. Почукват бодро с бастунчетата и вечно нещо си мърморят един на друг. Тя е накипрена закръглена бабка с пъргава походка. Той - все още строен и висок добре запазен старец с млад дух в старото тяло. Пият си кафенцето сутрин, четат пресата, хапват по някоя джанка от дървото над пейката и после се скриват нанякъде. Само в неделя маршрутът им е по-различен. Тогава ходят до бай Стамат в Слатина дето прави най-хубавите мекици в квартала. Не е близо бай Стамат, цели 367 почуквания с бастунчето, лично съм ги броила, но мекичките са толкова вкусни, че си заслужават разходката. Иначе Пипи и Куко хич не са фенове на дългите разходки, но там, между миризмата на пържено олио и пудра захар се събират всички набори. Такава раздумка се заформя, че току виж останали там до вечерта. Ми то докато всеки покаже на телефона снимките на внучето яхнало кенгуру, на внучката под ония палми на какъв беше оня остров с дългото име, докато качите снимки от сбирката у фейса, кой си забравил очилата, кой паролата за скайпа…. То не е лесна тази работа. После като се приключи със снимките, мекичките и се обсъди кой е умрел и какви цигански камъчета са избрали щерката и сина му на гроба както и последната мода в евро-погребенията е станало почти тъмно и иде реч за връщане. Компания по пътя им прави тяхна стара познайница – баба Калинка. Тя е една бойна бабка, дето още заглежда младите хубави мъже, с които се разминава ( разбирай всичко под 65 години и над 30) Като се отплесне баба Калинка на тема спомени….еееех като бехме млади помните ли дека крадохме ония слънчогледи за вашата сватба. Все едно беше вчера дет рипахме из нивата щот горския ни гонеше с пушката. То аз рипах най-малко де, че беше убав пустия му горски ма па не ме стигна тоз човек. Та поръчката беше за цветя по вазите, ма ние ги брахме с по два метра стъбла, да има. Да бяхме ги зяпали по-добре, че бая бурен изкоренихме покрай слънчогледите… От тогава спрях да ям семки, че ми писнаха тия слънчогледи. И жълтите рокли намразих покрай вашата сватба, но то и без друго сега съм са сбръчкала кат крокодилска кожа и в жълто много се навивам на очи… Тъй ги редеше баба ти Калинка и пуфтеше нагоре по слатинския баир. Хубави спомени са това. И още много такива случки си припомнят нашите приятели докато се прибират към къщи. А аз ги гледам отдалече – хванати под ръка да се крепят един на друг в лятната жега и им се радвам на любовта, която ги държи заедно. Дай боже всекиму такава любов – 50-60 години под ръка с любимия …


 


Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...