неделя, 30 юни 2013 г.

Вратата

Кой чука? На коя врата? А тя към какво води?


 Много въпроси. Отваряй там и влизай без много да му мислиш. Важното е да имаш ключ. Нищо че вратата може да е в полето. Ако имаш правилния ключ, значи си на правилната врата. Надявам се.

 Тази картичка е вдъхновена от шМи ( тя даде идеята за вратата с много ключове)  и една сватбена снимка. А причината все пак да стане факт, е наличието на една камара ключове - стари, ръждясали, златни, медни и каквито още се сетите. Все някой ще врътне в ключалката, нали?


Вратата намерих случайно. Хареса ми и тя и нейните сестри. Дала съм подробно обяснение в блога за обяснения.

Предизвикателства/Challenges:  

Бебешка

 
От време на време ми се случва да правя и класически картички. Най-вече когато не познавам получателя, а напротив - добре познавам поръчителя. Тогава нагаждам поръчката по него. Така е и в този случай - използвах бебешки цветове хартии от блокчето, което ми подари Деляна ( Слънев лъч). От нея ми е и рамката - красиво изрязана, която приюти едно малко сладко розово бебе. Него си го бях разпечатала от нета преди време,само малко  нацапах фона с боички. Стана една сладка бебешка картичка, която е за кръщане. 
Използвам случая да ви напомня, че днес е последния ден на Google Reader такъв какъвто го познаваме и използваме. Ако и вие сте от неговите фенове, спешно прочетете тази статия. 



Предизвикателства/Challenges:  

събота, 29 юни 2013 г.

Близки и далечни пътешествия


Оцветих с дистреси този чичка още в първия ден на Мър-мяуското предизвикателство. Стори ми се чудесен символ на разни далечни места вдън гори тилилейски. Не ви ли се струва все едно е излязъл от приказка на Шехерезада през някоя от хиляда и едната нощи?
 
Свиреше си чичото на работната ми маса и ме подканяше да го преместя нанякъде. Ей тъй да пътешества. До вчера не му обръщах внимание и щеше да си седи зверски прикован с кабърчета, но вчера в пристъп на буйство го направих на картичка. Повода за изгонване на едномесечния ми мързел е спора с един колега на тема пътешествия. Сутрин пътуваме заедно в една кола на път за работа, а това си е доста дълго пътешествие и успоредно със слушането на любимото БГ радио и дебатите на Симо и Богдана си провеждаме наши дебати на какви ли не теми. Най-често спорим защото аз съм му трън в очите с моята уседналост, нежелание да се променя, да ходя по разни места и да скачам като ми викат хоп. Той не може да възприеме, че аз не желая да хуквам към чужбината при първата индикация за тройна на сегашната ми заплата и по-добри условия на живот. Може и да е прав, но аз съм се запънала като теле на мост по тия въпроси и дори събитията от последните дни в държавата ни не променят позицията ми. Бягството не е решение според мен, както не е решение и протеста срещу, а не За нещо. Но това са други теми неподходящи за 1 по среднощ
Та направих тази картичка за него, за да му пожелая да пътешества толкова, колкото душата му иска. И жена му разбира се.
 Този сладък индиец спечели наградка в предизвикателството на Мър Мяу.

Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Пеперуден шаби шик


Днешното ключе и пеперуда кацнаха върху едни от най-любимите ми хартии в стил Шаби шик. Придружи ги още едно голямо розово цвете, направено от рокля на Ева, малко тюл и перлено копче. Известно време таях надежда, че въпросното цвете ще украси главата на дъщеря ми, но уви това е невъзможно в близко бъдеще. Зверчето е фен само на герданите, гримовете и високите ми обувки, но не и на красивите диадеми и фибички с цветя.
 

Самата пеперуда си изрязах с ножичка по един шаблон, който си пазя, после боядисах с боя, добавих брокат, още боя този път златна, малко дистрес, две-три камъчета и стига и толкова. Ключето е изрязано с ножичка и после обилно окъпано със сребърна ембосинг пудра, след което хубаво загрято, че даже на места позагоряло, да има по-автентичен вид. 
п.с. Сега надникнах в блога на Мила и видях нейната покана за почерпка по случай блого-годинката и. Понеже ни е почерпила с торта в шаби шик стил, реших че тази картичка е наречена и обречена за нея. 

Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 26 юни 2013 г.

Котешки му работи

 
Имам тези две котки отдавна - единствения ми по-традиционен печат за сватба. Сладки са така гушнати със закачените халки на опашките. Реших ги в малко по-консервативни цветове - черно и бяло, но пък така ми дойде.

Предизвикателства/Challenges:  

Разхлопано сърце

Ето тази картичка лежа в полу-завършен вид на работната ми маса повече от две седмици. Махах и слагах неща от нея няколко пъти. То не бяха цветя, ноти, Париж, дантели, панделки и все не ми допадаше. До снощи, когато седнах да измисля нещо за рожден ден на жената на колега.

Моята утвърдена вече система на работа с трите жокера беше приложена и тук. Жокерите обаче ме затрудниха - подаръка беше скучен, опаковката червеникава, а на въпроса какво харесва жената отговора беше: огромния   мечок, който и подарих. 
Не я познавам, но мисълта ми веднага литна към романтика, сърца, нежност и тн. очевидни прояви на Любовта с главно Л. По мое мнение трябва да си доста влюбена за да търпиш такава огромна прахосъбирачка вкъщи, че даже да и се кефиш. Или пък може да е удобна за фотьойл, незнам.... Но пък вече си насочих мисълта в тази посока и изрязах едно голямо сърце от хартия.

вторник, 25 юни 2013 г.

Маргаритки No 6


Искахте маргаритки, ей на шести номер е наред. Този път на зелен фон, с бяла ембосинг пудра и крафт картон. Малко лилавичко за акцент, копчета от ризката на мъжа и палтото на баба и хоп- картичката е готова.
 



Предизвикателства/Challenges:  
Make it Monday: Anything Goes
Inspire me Fridays: Anything Goes
CMC#23 Use Kraft Paper

понеделник, 24 юни 2013 г.

за Джиджи



Тази история започва отзад напред. 
Първо е гърба на картичката. Опит за дърво. И то не какво да е дърво, а младо дърво Калина. Сещате ли се - с едни ситни червени плодчета. Идея си нямам дали се яде, но знам със сигурност, че е красиво, а такова е и бебето на Джиджи. А и е кръстено на него. Бебето на дървото, не дървото на бебето. Името е страхотно и фиданката която ще порасне носейки го ще е също толкова прекрасна, умна, мила и добричка. Поне така казва леля ти Кати, а тя е добрата фея - значи  разбира от тия неща.

Продължаваме тура около картичката с преглед на вътрешността и. Там вместо ръчно написаните стихове се мъдрят думи ( при това английски) и сърца. Алоооо ако може един превод за леля ви от Каспичан.
Извинявай лелче, ето го превода:
Първо АЗ имах ТЕБ и ТИ имаше МЕН. После НИЕ се сдобихме с ТЕБ! Сега имаме ВСИЧКО.
Обичам този надпис и ми звучи като написан за Джиджи, Бебо и Калина.
 
И най-накрая да се върнем в началото.
 Това е картичката, която направих за предизвикателството на сладката Джиджи. Бях решила да е картичка посветена на най-новия член на тяхното семейство, но ми се въртяха толкова много идеи в главата, че ги оставих да узреят една седмица. Вместо това те ферментираха и ме опияниха така че в пристъп на пиянска страст сътворих горното " произведение". Понеже Джиджи е готина, ще го понесе добре, сигурна съм. Всъщност да ви кажа какво най-много харесвам в нея. Заразителната и усмивка, способността и да гледа по детски на живота  и да е здраво стъпила с двата крака на земята. Готините картички, изпипани до съвършенство, много, ама много яките и надписи ( още размишлявам какво чувстват пеперудите в стомаха си, когато са влюбени) и бебето Калина - малко драконче. Опитах с думи, надписи и рисунки да ви доближа до нейния свят -  дано да съм успяла.


Предизвикателства/Challenges:  

Маргаритки No 5

 

Отново ми е маргаритено. Ще взема да си сипя една маргарита накрая.
Боли ме глава и съм в настроние - шефа си мисли, че съм си вкъщи, мъжа ми си мисли, че съм на работа, а аз съм се свила в някое ъгълче и си правя картички. Баси кефа. Само дето трудно ще ми се получи. Щото два броя разбойник и разбойничка трябва да влязат в уравнението.
Днешната картичка е от прашасала стара книга. Подтиквам хората към полезни действия - вече трети човек пристига при мен с торба стари пожълтяли книги, бабини дантели, юсчета и други "съкровища" и ми обяснява как специално си изчистил мазето в моя чест. Прави ми кеф да префасонирам нещата, спор няма. Правя същото и със старите си картички, които са останали неподарени - разлепвам ги и ги започвам наново. Втори шанс трябва да има за всеки и всичко. Но в очите на семейството оставам неразбрана....заслужих си прякора "вехтошарка".

 

събота, 22 юни 2013 г.

Слънчогледови сватби

 
Поредна сватбена картичка. 
За поредната слънчева сватба, на която ще ходи един колега.
Разправях ли ви, че слънчогледовите сватби били демоде. И още - били много селски цветя тия слънчогледи, друго били лилиумите, орхидеите и други такива "изискани" цветя. Поне според продавачките в сватбените магазини. Още ми е смешно като се сетя. Ми селски ще са - какви да са? Все пак са съществена част от реколтата по полето - олио си трябва и за манджата и за салатата. Дебна ги аз усилено да видя къде първи ще цъфнат и най-вече кога, ще се изкуша със сигурност да откъсна десетина стръка за сватбата на колежката. Засега съм поръчала наръч жито от полето пред офиса, но трябва хубаво да узрее, да стане златно жито както го пишат по книгите. И на царевицата под прозореца ми съм хвърлила око, но там по други причини не свързани с картичкотворенето, а с хранителното творчество...Обожавам варена царевица-  мамул както му викам аз като си отида в Плевен. 
По повод картичката няма какво да обяснявам - изрязах си силуети на булка и младоженец и после ги ембоснах с бяла и черна пудра. Сложих ги в рамка и ги украсих със слънчогледи. Семпло, но достатъчно според моите разбирания.


Предизвикателства/Challenges:  

петък, 21 юни 2013 г.

Червени маргаритки No 4

 

Предупредих ви за маргаритките.
Ще изскачат с повод и без, ще бъдат червени, зелени, лилави, бели и каквито се сетите още.
Тези, днешните са червени ( или по-точно цвят райска ябълка, дистрес мастило). Споделих ви вече, че окончателно открих своя начин на детинско оцветяване, благодарение на шМито :) и той е с тънка четчица, стъклена подложка за чаши и 25 броя налични дистрес мастила+7 дистрес маркера. Много им се кефя и като цветове и като приложения, сега се чудя защо толкова дълго време се дърпах да се присъединя към клуба на дистрес маниаците? То било супер готино там. Лошото е, че както разправяше една съмишленичка сигурно им слагат нещо упойващо в тия мастилца, че са толкова зарибяващи.
Тази картичка е сътворена в офиса набързичко, за около 5 минути. Маргаритките бях отпечатала предварително с бяла ембосинг пудра - и от тази си покупка съм много доволна. Имам доста ембосинг пудри, но доскоро рядко ги ползвах, твърде са различни -  с брокати, без, едри, ситни, пастелни, холографни, ярки, че всеки път като посягах към тях се двоумях коя е подходящата и ги зарязвах. Сега съм извадила на работната маса бялата и черната и нямам чуденки. Тагчето изрязах от една опаковка кашонче. Пеперудата се мъдреше из кутиите ми чакайки заветния си миг. Рафията е част от задължителните елементи. Толкоз. Изчистена картичка, защото искам да се виждат маргаритките ми.



Предизвикателства/Challenges:  

Ботуши и маргаритки No 3


Поредната, но в никакъв случай последна картичка с маргаритки. Това е едната от трите картички по случай рождения ден на колежката ми по бюро. Явно вече не мога да се ограничавам с по една, и тя като най-близо стояща до мен е най-затормозена от количествените измерения на хобито ми. Така де, вкъщи почти не се задържат картички, но пък в офиса е като галерия.
Фона в този случай е поредната ми "мацаница" ( даже не знам защо слагама кавички, то си е точно това - може да го третирате като цитат). Бял картон грундиран с гесо и после оцветен на места с гъбичка и дистрес мастила в лилаво и зелено. Такава беше поръчката за цветова комбинация. Маргаритките са отпечатани с ембосинг преди гесото и после с помощта на яко търкане се появиха. Дооформих ги с още малко дистрес за да не се сливат съвсем с фона.
 
И накрая - моята гордост - малка пеперудка същия цвят като панделката, която бях сложила. Изрових я от някъде - явно ми е подарък, че аз пеперуден пънч нямам, но пък ми завърши идеално картичката.
А ето и букета - не е много в тон с картичката, но предизвика усмивки и радостни възгласи, което беше целта на занятието. 




Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Карта

 

Това е любимата ми картичка от последните двайсетина направени. Беше по поръчка, но само я показах на поръчителката и си я прибрах да ми виси над работната маса за вдъхновение.За мен тя олицетворява детския поглед към света. Още от много малки със сестра ми имахме глобус и макар мама да ни обясняваше за света и земното кълбо, в моя детски ум си остана асоциацията за пъстра шарена топка, която крие тайнствени загадки в себе си. Такава се опитах да пресъздам и картата - без строги контури, граници на държави и континенти - просто детска рисунка с шарени боички. В днешния свят на глобализация всички живеем в една държава и тя се казва ИНТЕРНЕТ. Пътуваме седнали удобно в стола вкъщи и разглеждаме места и гледки през очите на някой друг, който е от зад черния екран. Научаваме за малки и големи народи, обичаи, особености и понякога ни се струва, че вече сме били там преди време някак си прелитайки през времето и пространството. Интернет ни дава много, но също толкова много ни взема. Създава ни илюзорното усещане, че всичко е преживяно и не си струва да отделяш  пари и време за да отидеш наистина на нови места. Трудно е обаче да помиришеш цвета на цъфналите японски вишни през екрана или пък да усетиш ледения вятър край Северно море или да хванеш хубав морски тен в слънчева Гърция, да се помотаеш безгрижно из улиците на Барселона, да се изненадаш на катедралата която изскача зад ъгъла в Загреб и да видиш необятното синьо на някой океан. Тези емоции нямат измерител и заместител, затова си пожелавам за мен и за вас да ги преживяваме по мъничко всяка година - за 80 или за 8 дни, в България или по света, но да пътуваме реално, а не виртуално през компютъра.



Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 18 юни 2013 г.

Маргаритки No 2 и балон

 

Нова картичка-колаж с любими маргаритки и актуалния в моето творчество напоследък балон....Предназначена е за една възрастна дама, която празнува 60 годишен юбилей, но въпреки това е дейна, бойна и готина бабка с кодовото име "Лелчето". Картичката вече замина към нея и е намерила своето място в бюфета, заедно с първата картичка от дъщерята и снимката на любимата внучка. Много се възгордях :) от това признание - то ми хареса повече от каквото и да е награда :) Сега ви казвам чао и отивам да пия биричка... да събера сили за нови нощни подвизи.


Предизвикателства/Challenges:  
CMC#23 - Use Kraft Paper

Simon Says Stamp and Show - Kraft 

понеделник, 17 юни 2013 г.

Happy you.

 

Една лилава картичка с няколко закачки по нея. Предназначена е за млада дама и се надявам да и хареса. Основата е  една от прекрасните хартии на Мигито, които тя щедро ни подари на Старозагорската среща. Другото е очевидно - забавни стикери от Джъмбо и една рошава панделка от подлепващо оцветена с дистрес мастила. И пожелание за щастие, разбира се.


Предизвикателства/Challenges:  
Eureka Stamps: Anything Goes

неделя, 16 юни 2013 г.

Колаж

 
Поглеждаш снимката, почесваш се там дет не те сърби и си викаш - леле колко боклучета е събрала тази... Поглеждаш втори път и се чудиш въобще може ли да ти хареса подобен "колаж". Моля те, погледни и трети път.
Виж балона на цветенца в дясно - той разказва история за свобода, пътешествия, вятър който свири в косите ти...Картичката и тя - леко остаряла, поомачкана от времето, но скъп спомен. Виж червените сърца, които проблясват тук там и ти нашепват за обичан човек.... Цветята подсказват, че човека е жена, а дискретния намек по средата говори за жена от семейството. 
Още ли го гледаш? 
Има и други закачки в него - виж птичето, което се гони с часовника. Опитва се да изпревари времето и да надбяга годините. Вярвам успява да го прави от толкова отдавна...
Мъничка калинка е долетяла от горска поляна за да покаже пътя към щастието. А той, пътя е там - навътре в сърцата ни. 
Надписите са два - и двата са ми много любими. Единия се явява дори нещо като девиз: Всеки ден по нещо ново! Другия е: Човек е щастлив само  когато е на точното си място.
ТЯ е на точното си място вече 74 години - между приятелките и любящото семейство. Там където дъщерите и внучката я гледат с обожание и силна любов, така както трябва да се гледа една страхотна майка и баба. За нея е този колаж, който направих  влагайки наученото за нея от приятелката ми - нейна дъщеря. Надявам се поне мъничко да съм допринесла за щастието и на двете им в празничния ден.
А дали ти харесва колажа? Не е задължително. Има какво да се желае от него, но пък ме водеха  емоции, не мисъл за композиция и цветови съчетания.




Предизвикателства/Challenges:  

събота, 15 юни 2013 г.

Балерина

 
Музика, лъчи, две хубави очи... 
Голяма сцена, тежка завеса, прожектор.
Трепет, любопитство, нетърпение.
и ТЯ - нежна, грациозна, облечена в къса лилава поличка. Танцува като фея от приказките. Имаш чувството, че почти не стъпва на земята. Музиката я носи, танцува заедно с нея, върти я в кръг и квадрат, не спира и за секунда. Гледаш и се чудиш как е възможна такава магия?
Палците ти застават послушно в шпиц, потропваш под седалката и вече ти иде да станеш  и да затанцуваш като нея. Една секунда преди да се изложиш пред пълната зала настъпва тишина. Тя застива на място с ръце дигнати над главата и светът спира да диша за един миг. 
Красота!
п.с Повод за тази картичка беше поръчка за картичка, подходяща за хореограф. Друг е въпроса, че не ставало дума за балет, а за народни танци. Пак съм бляла в обясненията. А ако и на вас ви харесва балерината, може да си я вземете от ТУК.


Предизвикателства/Challenges:  

петък, 14 юни 2013 г.

Маргаритки No 1 и цветови въпрос

 

Заредих тези дни една серия с любимите ми маргаритки - има няма 8 картички с тях направих и пак не ми омръзнаха... изключително интересен печат, всеки път изглежда по различен начин. Тук специално фона е от обикновен картон грундиран с гесо и после нацапан с капки дистрес мастило райска ябълка. То също е едно от любимите ми - странен цвят между оранжево, червено и розово. Хич не съм сигурна, че това е цвета на райските ябълки, но пък чичко ни Тим е надарен с богато въображение при кръщаването на мастилата си. То не са окосени ливади, солени океани, лимонади, горчици, обелена боя, ръжда, петна от орех, китайски порцелан, лавандула, маслини, изсушени рози и какво ли още не...Всички тези имена за мен означават едно - че и той възприема цветовете не само като визия, а като усещане което те носят. Светът на цветовете е особено важен за мен, именно това се крие зад страстта ми към картичките. Обожавам да съчетавам цветовете, било то в дрехи, стени и дивани или хартии и панделки. Има магия в това да видиш как се отразяват на възприятието, на настроението и емоциите на хората. Мисля че няма да ми омръзне да експериментирам в тази посока и въпреки, че и аз си имам своите любими комбинации обичам да изненадвам и себе с понякога. А вие? Коя е вашата любима цветова комбинация? Покажете ми я да я помириша :)


Предизвикателства/Challenges:  
Simons Says Stamp & Show (Use a Button)
Make My Monday - Clean and simple - Flowers

четвъртък, 13 юни 2013 г.

Инч или два

 

Повода за тази картичка е простичък - да се изфукам с новите си печати. Отдавна исках да си взема такива с готини картинки и размер 1 инч - простички, но позволяват много интерпретации специално по отношение на изчистените картички. Днешната не е еталон - доста криво съм подредила печатите, следващия път ще ги слагам с линийка, но пък цветовете също са свежи и ми допадат в съчетанието затова реших да я ви покажа.
Някой ден ще направя идеалната CAS картичка...но не и днес :)


Предизвикателства/Challenges:  
Make My Monday - Clean and simple - Flowers

сряда, 12 юни 2013 г.

Роза от сърце

 
Една красива роза, поднесена от сърце за една музикална учителка. Бях замислила картичката като типична шаби-шик такава, но в последния момент реших да добавя и мъничко по-тъмен цвят - ей така да е на въпреки на останалите цветове. Обожавам този вид картички-колажи, може да се каже че те са моята запазена марка ( хаос, но облечен с подходящите красиви думи). Сега съм се заела да запълня един поднос за сервиране с 8 купички разни дреболии, които да са ми под ръка като почна да правя колаж - разни надписи, цветенца, пеперудки, тагчета и каквото още се сетите. Много е удобно когато са предварително приготвени - не ти спират творческия импулс (и не прегряваш силиконовия пистолет докато ги изрежеш). Лошото е че бързо ми свършват... явно ще трябва да си хвана  помощници в изрязването... днес идва мама и брата на мъжа ми, децата също са наоколо (вярно, малката още не може да реже с ножица, но тя пък придава "автентичен вид" на акцентите като ги дъвче и мачка) така че ще разпечатам разни дреболии и ще връча на всички по една ножица. Че нали знаете - който не работи, няма да вечеря!


Предизвикателства/Challenges:  
Divas by design: happy birthday
Fab 'n' funky 175: birthday
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...