четвъртък, 30 май 2013 г.

История за балон, 4 счетоводителя и 1 мечта

Имало едно време.... една история с балон. Ето я и нея:


Пътуват четирима счетоводители в един голф. Не, не е пернишки голфа, а кореняк Софиянец. Пътуват си те, полу-заспали в прекрасна слънчева събота сутрин. Уви, не отиват на море. Още по-малко ги блазни близката планина с прохладните дебели сенки, дъхави полянки вмирисани на скара и бира (да си го кажем направо, Витоша е градския парк на софиянци). Тяхната цел в този безумно ранен за събота час е Полето. При това равното такова - засято с царевица и рапица, тук там нашарено с цветни петна от цъфнали макове и лилав бурен и един сив офис нелепо кацнал насред всичката тази прелест. 
Да престанем да го увъртаме и да си го кажем направо - те са тръгнали на работа. Защо ли? Отговора е защото 11 е много близко до 14. Колегите им ще ни разберат - колцина от тях не тръпнат в изнемога около тази светла дата 14-ти всеки месец? ДДС-то  - да поясня за по-щастливата половина от читателите, които са далече от цифри и сметки). 
Та, каквито и да са тъжните причини, факт е че героите на нашата история пътуват за да поработят в хубавия съботен ден. И както си дремят в колата изведнъж виждат цветно петно в полето. 

Голямо, шарено, синьо, почти нереално петно, което има наглостта да се мести - летейки!
Балон, един от онези, големите, истинските, с малки човечета вътре, които приветливо ти махат отгоре докато ти долу злобно кривиш врат и им завиждаш нескрито. Балонът тъкмо се приземява в полето, а какво мислите правят нашите счетоводители?
А) Отминават по-бързо, че лудостта може да е за заразна
Б) Пресмятат наум какви са разходите за гориво на балона и дали са признати по ЗДДС
В) Спират колата и тръгват през полето, крещейки като малки деца от кеф.
Всеки отговор е възможен, но в нашия случай е В). Или поне трима от четиримата вече са до колене в тревата  край пътя. Не им трябва много време да вземат решение - днешния работен ден ще започне с летене с балон над равното поле. Затварят очи и предвкусват удоволствието да се рееш свободно над полето, изпразнил от главата си всякаква сметка, цифра, дори мисъл. Какво, че колегите ги чакат да отключат офиса, че шефа ще им се кара, че работата се трупа, че няма как да се върнат, че колата е зарязана насред пътя... това са дреболии, маловажни детайли в общата картина, а това което приковава погледа е БАЛОНА, негово величество Балона, който ги очаква.
Налага се да уредят някои прозаични подробности като да съберат една сума от 200 лв , но те с хладокръвие и общи портмонета се справят (в тоз вид превозни средства кредитните карти хич не са на почит). И след финансовия въпрос вече няма пречки да протегнат ръка и да сграбчат детската си мечта - да полетят!!!
 
Няма пречки ли казах?  
А къде забравихме злата вещица? Нали това е приказна история, редно е да има и отрицателен герой? В нашия случай това е четвъртия счетоводител, когото ние услужливо оставихме да чака в колата. Тя ( нали е вещица), вбесена от детинските изпълнения на останалите трима и далеч от всякакви летателни напъни  (освен на метла), строява набързо колегите си. Припомня им сурово за задълженията, поетите ангажименти, хока ги за загубеното в "глупости" време... След тази яростна тирада нашите герои угасват като свещичка духната от вятъра. Изброените аргументи са железни, те капитулират един по един и като стадо овце тръгват кротко подир пъдаря си. Мъката им е безгранична, по детски нацупват устенца и едва сдържат сълзите си. Балона отлита...... но какво от това, нарежда тяхната мъчителка, те са сериозни хора, отговорни, не им отиват такива детински изпълнения - спонтанни емоции в събота сутрин. Щом искат да летят с балон, нека да го направят както си му е реда - да проучат фирмите, да изберат най-евтината, да се обадят да си запазят час, да чуят инструктаж по безопасност, да вземат предвид прогнозата за времето, да приготвят храна и вода и най-важното - да изберат почивен ден, пък после да си летят...
"Балони под път и над път" - какво сте седнали сега да ми ревете толкоз за този?
/реплика на злата вещица, счети No 4/
"Да бе - балони под път и над път, направо като градски транспорт са станали" - отговаря тихичко в колата счети No 2.
Тази история е истинска. Разказаха ми я четиримата колеги от офиса. Всеки с неговата си версия. Аз пък утеших тримата с горните три тематични картички. Написах им подходящо пожелание: да не оставят никому възможност да спира мечтите им.
Желая го и на вас. Приятен полет!

Предизвикателства/Challenges:  
КФП 170 - Буквите ( последната картичка, заради надписа)

Far Far Hill: Freebies Kit of Vintage Floral Postcards

 Не мога да се сдържа и да не споделя с вас тази прекрасна колекция от винтидж пощенски картички с цветя. Прелестни са всичките, убедете се сами и са напълно безплатни за вас.


Far Far Hill: Freebies Kit of Vintage Floral Postcards: By many requests I re- post this Freebies Kit of Vintage Floral Postcards . Click  HERE to download Freebies Kit . And see other Vint...
text 

Мак.И братовчеди.

Днес мака е червен.
 Сигурно защото се убедих от личен опит.
 Освен него - сър Мак, бързам да ви представя и една роднина - далечна моя братовчедка:

 Внушително изглежда, а? Особено ако върви насреща ти. Човек не се и замисля повече по чия семейна линия са дошли големите му рога....
За да компенсирам стреса от милата роднинска среща, се зарових да попаса малко дъхава родопска тревица. Че и за вкъщи си взех - да си овкусявам манджите с нея.

А сега отивам да направя едно нощно къпане в басейнчето, а вас оставам с една колекция схеми/скечове за картички, която изкуши дори и мен, твърдия противник на работата по по скечове. Клик:  Card sketches


 

Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 29 май 2013 г.

Писмото с хортензията

 

Усмихнато и слънчево добро утро от мен и моите щури хлапета. 
Идеята за днешната картичка дойде от предизвикателството на Шми. Още тогава ми се прииска да направя нещо подобно - което да съчетае в себе си писмо, цвете и дантела и да напомня на хербарий скрит в забравено в някое дълбоко чекмедже любовно писмо. Дали съм успяла точно с тази картичка, незнам, но едно е сигурно - ще опитам пак след някоя и друга седмица когато изсъхне напълно красивата червена роза, пъхната надълбоко между две банкови извлечения в дълбоката черна папка - точно там, на третия рафт вляво в офиса ми.

Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 28 май 2013 г.

I wish.../Иска ми се....

 

За тази "картичка" няма какво да споделя - освен да преведа надписа:"Иска ми очите ми да можеха да правят снимки".
Причината за да го споделя във вид на картичка е предизвикателството на Simon Says - TAKE A PICTURE  както и факта, че отдавна харесвам надписа, с цялото му многообразие и внушения.
Да, очите ми ( малко кривогледи тук) понякога запечатват невероятни гледки и моменти, и ми се иска да можех да ги споделя и с вас, но уви - те са само в моята глава и сърце.



Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 27 май 2013 г.

Посветено на книжните червеи

 
Добър вечер от Родопa планина и село Огняново. Тази седмица съм отпуска и ! забележете не съм си взела нито една хартийка за картички (е, нося боички и скицник, както и 6-7 вида прежди и куки, но нищо за картички). За ваше удоволствие или неудоволствие преди да тръгна направих за половин свободен ден 16 картички, така че ще има да ви спамя и от тук.
За днес бях приготвила други картички и история, но попаднах през махаленския събор наречен фейсбук на страхотен разказ на Георги Бърдаров, посветен именно на Родопите и хората тук. Затова избрах картичка, посветена на книгите, на страстта към четенето и писането. Четенето, това е една болест, която прихванах като бях на 8-9 години - спомням си как търчах всяка седмица към градската библиотека за да си вземам купчини с книги. За кратко време изчетох всичко в детската библиотека и се прехвърлих на тази за възрастни. Поглъщах книгите като наркотик - без особен подбор на автори, теми и истории. Преценявах ги по това дали ме пренасят в друг свят и друго измерение, литературните им качества зависеха от това, колко време ми трябваше да дигна глава от книгата и да се сетя къде съм и коя съм. Мама ми се караше, че нищо не запомням от толкова много текстове, но не беше права. Важни са думите, те са тези които си намират местенце нейде из дълбоките етажерки на мозъка ми. 
После минах период, в който четях с маркер в ръка - само учебници и "полезна литература", която се стремях да усвоя и запомня. Бях стигнала до там, че и в книгите, които четях за отмора подчертавах най-важните моменти - в случай че някой ме изпита след това.
Сега съм умерен читател. Уви, чета предимно в електронен вид, на телефона. Пак обичам със същата страст хартиените книги, и се възнаграждавам с по някоя такава когато много съм слушала, но телефона ми е винаги под ръка и чета във всяка свободна минута - в автобуса на път за работа, в обедната почивка ( разбира се ако не правя картички), най-често в колата докато ме возят на някъде. ( днес дочетох "Брулени хълмове" по пътя за насам). 
Сега  най-важното е да предам любовта към думите на сина  и дъщеря ми. Мисля Марти вече е трайно заразен от тази чудна болест - и в момента нервничи с един  " Никола" под ръка ( по-точно "Щуротиите на малкия Никола"). Остава да видим дали ще му е толкова интересно да си чете сам.  Напускам ви. Ако ви е скучно - отворете и вие някоя книга.

Предизвикателства/Challenges:  
КФП 170 - Буквите

 Less Is More - Humor -  ( I love books)

неделя, 26 май 2013 г.

Идея за рециклиране на малка бутилка

Recycled Jam Jar
 Днес докато се ровех из мрежата в пореден опит да намеря приложение на многобройните ми цветни ембосинг пудри попаднах на много приятно и лесно уроче как да си направим свещник от малка бутилка. Аз обожавам такива бутилчици и съм ги правила на вазички по най-различни начини - с бои и пасти, с прежда, но никога не ми омръзва да пробвам и нещо ново. Признавам си - моята далеч не стана толкова сполучлива като оригинала, може би защото все бързам и нямам търпение. В случая се оказа, че е сравнително лесно да наклепеш бутилката с ембосинг пудра (тъмно синя при мен), но се оказа доста бавна работата със загряването и. Аз си оставих отпечатъците поне на няколко места в опит да проверя готова ли е вече пудрата.

 За да прикрия следите от нетърпението си боядисах дупките със алуминиева акрилна паста- хареса ми контраста между сребърното и сивото, затова взех и сребърна ембосинг пудра за печата с цветята. Ако се чудите къде е самия печат - отново бързах, не изчаках да изсъхне боята, обиколих цялата бутилка с безцветно мастило и печат на цветенца,  след което посипах  печата с пудрата..... и  тя полепна на всички боядисани места.

Затова не остана ни едно оформено цветенце, всичко преля в обща цапаница. 
 
За компенсация си добавих на финала малко бяла дантела и едно сребърно цветенце. После съжалих че съм го сложила, но късно е чадо, както обича да казва сина ми - вече го бях залепила трайно със силиконовия пистолет.
Но върха на моята дивотия не свършва дотук. Снимах си бутилчицата и реших да финализирам проекта като я напръскам с лак. Имам един универсален спрей-лак купуван от Лидл, с който бетонирам подобни проекти. Много е як, с изключение на факта, че има странна миризма и му трябва един ден на терасата за измирисване. Хващам аз спрея, ръся усилено навсякъде по бутилката и докато пръскам си мисля - я, този спрей вече мирише на такъв за хлебарки, не е онази гадна миризма... поглеждам и какво да видя - аз пръскам с машинно масло!!!
Ей много съм зле, наистина.


петък, 24 май 2013 г.

Честит празник на буквите

Честит 24 май -  празник на българските буквички - на всички българи, в която и част на света да се намират  и специално на нашите учители, които вдъхновяват всеки ден децата ни.
 
И тази година, както обещах миналата,  бяхме на парада - развявахме гордо голямото българско знаме и марширувахме в стегнати редици с батковците и каките от училищата. Хубавото е, че видях и други наши познати с деца - радвам се че се възвръщат някои традиции по повод хубавите български празници. 
Картичката, която ви показвам не е нищо особено, но важното в нея са думите. Имам много любими български думи, някои от които използвам всеки ден: 

благодаря, смях, радост, усмивки, обич, вдъхновение...

но имам и такива, които не чувам често:

бълбукам, дъхав, копнеж, вечерница, необятност, синева...

толкова красота и мелодичност има в тях.
Пожелавам си на днешния ден децата ни да чуват по-често последните отколкото тези, които всички използваме в наши дни: копирай, пейстни, кликни, лайквай ме и тн.



Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 23 май 2013 г.

Крафт със синичко

 
Една момичешка картичка в не съвсем момичешки цветове, с която искам да поздравя още една днешна рожденичка - голяма работливка! Да си жива и здрава Ани, и намираш повече време за готини разходки из планините вместо да висиш пред пулта денонощно.
Напоследък се опитвам упорито да правя еднослойни картички, или поне да работя директно на основата, но не е за мен това... Аз редовно изцапвам гърба на картичката докато я довършвам, или пък правя нещо, което ми се иска да изтрия а няма как... друго си е да си работиш на отделен картон, който да лепиш върху основата.
Тук опитах да ембосна едни точки ( фонов печат от Мигито).  После се намеси Мартин и го мина отгоре с дистрес Орех - съответно стана доста тъмничка картичка. Аз предварително бях определила цветовете да са синьо и кафяво, но ми отне няколко часа докато измисля как да я довърша. Слагах цветя в синьо, те пак се сливат с крафт картона, после слагах ръкопис в бяло, малко да просветне....накрая направих цвете от боядисани вестници, добавих и един таг с малко дантела и това е финалния резултат. Дано да си я хареса мацката.


Предизвикателства/Challenges:  

за Фотографията


Още от много малка съм фен на фотоапаратите. Всеки път като видех красива гледка, изпепеляващ залез, интересно цвете, вместо да си кажа - Ех да можех да го нарисувам, аз си казвах - ех, защо нямам сега фотоапарат. Така де, реалист съм що се отнася до собствените ми възможности. Но пък се пробвах да работя в едно фото, почти две години изкарах в успешни или не опити да снимам хора за документи. Понаучих доста за техниката и до там. Разбрах, че е едно доста скъпо и зарибяващо хоби, но може би някой ден......
Дотогава ще се възхищавам на хората, които умеят да снимат - един от тези хора е Хера, която беше моето вдъхновение за тази картичка.
Честит рожден ден, Херич!


Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 22 май 2013 г.

Голяма и мъжка

 

Това е една доста голяма (20/15 ) и определено мъжка картичка. За да бъде направена съсипах една готова, стандартна отпечатана картичка, защото колежката, която ми я поръча си я донесе и каза - искам ей тия неща да ги има (китара и  мотор),  ма картичката да е по-различна, по-раздвижена, да има и едно пате залепено, че много го харесвам...освен това той обича и фотоапарати.... пък да има и сърца... и нещо за четенето...пък и да изглежда правена от тебе....
Супер "лесна задачка", няма що.
 Почти се бях отказала да я правя, но пък после ми дойде музата за картичка тип колаж, каквито обожавам, но напоследък почти не съм правила. Изрових разните му елементи (в офиса я правих, носех основно неща в кафяво и синьо, че такива бяха първоначалните изисквания) и включих силиконовия пистолет. Леп от тук леп от там, малко дънки, стара книга, татуировки и готово... имаме си мъжка картичка за фен на мотори, китари, фотоапарати! 
Мисля и той си я хареса - снимката на картичката е от него, че аз не успях да я снимам.


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 21 май 2013 г.

За приятелка

 

Нощ е. Лежа в леглото с температура и зверски гърлобол, явно в резултат на любвеобилните целувки, които получих тези дни от болната Евичка. Не си намирам място и ставам. Часът е два след полунощ...Правя си чай, вземам два бързи нурофена и чакам да ми спадне температурата. Някак си не върви да гледам в една точка докато стане това. Като един истински крафтър, започвам.....познайте какво. Кой каза картичка?
Неееее не познахте. За това ми трябва свежа глава за да измисли нещо интересно. Аз реших да довърша няколко покани. Там поне е лесна работа - дизайна е фиксиран, само чиста проба физически труд без много мисъл. Докарах ги до 10, свалих температурата и се върнах обратно в леглото да си доспя. Днес кретам на работа, но в главата ми се върти еретичната мисъл довечера да сглобя нещо различно. Прави ми се.
п.с. А картичката, която ви показвам беше правена за приятелка, вървеше подарък с печат на слънчогледи ( този от картичката), но я забравих и не я подарих. Сигурна съм, че скоро в БГ-крафт пространството ще се появи по-сполучлива картичка със същия красив слънчоглед.


Предизвикателства/Challenges:  
Simon Says - Flower Power   
Make My Monday Challenge- Yellow and green

понеделник, 20 май 2013 г.

Цветно

Поредния среднощен поздрав от мен.

Правя много неща напоследък, но не успявам да стигна до блога за да ви ги покажа....Слънчогледовата история се разказва на бързи обороти - готова съм с поканата за кумовете, 1/3 от поканите, пликовете, украсата на чаши, свещи и шампанско и повече от половината подаръци за гостите. А до сватбата остават точно 53 дни :)


Ще ви покажа избрани неща тези дни, но засега да разнообразя с поредния син мак...Някой ми каза, че маковете били червени :), но  аз явно съм се заблудила по тоз въпрос.
 

Другата картичка е синьо-лилава -  много е яко това дистрес мастилце - солен океан, голям фен му станах -  и в нея най-забележителното е шева отдолу. Изкарах шевната машинка за да шия възглавничка за халките ( добре де, признавам - аз само и избърсах праха от кутията, идеята беше любимия ми мъж да ушие възглавничката)  и понеже конеца беше син, викам да ударя един тигел по картичката, която работех. Тигела очаквано е крив, накъсан, и смотан какъвто може да е само моя начин на шиене, та дори и няколко пеперуди накацаха за да проверят как може да съм толкова зле :) но това е положението. Добре че не ми падат често копчетата, че иначе и тях щях да лепя със силиконов пистолет вместо да ги шия. 
Предпочитам "шева" в първата ми картичка - фалшивия такъв, направен с химикалка.


Предизвикателства/Challenges:  

петък, 17 май 2013 г.

Хвърчила

 


Задачката в този случай беше проста – бебешка момчешка картичка. Проста, проста – колко да е проста….замислих се бая и освен на синьото, реших да заложа на шареното, пъстричко, цветно и детинско – то взеха че се сглобиха от само себе си няколко хвърчила. Винаги съм искала да си направя хвърчило, дори и сега като си затворя очите го виждам: жълто-оранжево, нали е другарче на слънцето, със синьо зелени фльонги по опашката за да си го разпознаят облаците и да се върне все пак при мен на земята.
Въпреки, че обикновено бягам на далече от  такива „клишета” все пак си имам няколко особено любими – хвърчилото като израз на детското, балон като свободата, бутилката в морето – които обичам да използвам в картички.
А вие? Какво мислите за клишетата в живота? Омръзнало ли ви е да ги срещате под път и над път?
Белите гълъби летят само над младоженци...
Париж е града на любовта...
В Чехия пият бира....
Разголена гърдеста мад...ама рекламира гуми...
Ферарито е червено...
Четирилистните детелини ще ти донесат щастие....
Розата е символ на любов....
Щъркелът и бебетата….
и още много такива

Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 16 май 2013 г.

Къщичка от "Къщичката"


Зъъъъъррр. Телефона е. Шефа.Ужас. Какво пак???
"Искам вика да си поговорим за една Къщичка?!?!!!?
Айде сега - пак някой нещо му е разказвал за глупостите, които пиша из личния си блог. Тъкмо отварям устата да протестирам и той заговори преди мен:
Та, искам значи да те помоля да направиш една къщичка. Единия от колегите-управители е новодомец и рожденик и  искаме за подарък да му връчим малка картонена къща пълна с парички да си напазарува нещо за вкъщи
Отдъхнах си.Това звучи като възможно за реализация.
Докато шефа каканижеше от другата страна на жицата - " да има покривче, червеничко, и прозорци, и пердета, пък ако може и градинка",  аз се отплеснах да мисля от какво точно да я направя тази къща.
Ми от картон, от какво друго. Ето и самия процес:

Синьо цвете

 
 

Едно среднощно привет от мен. Напоследък не мога да стигна до комп, но пък за сметка на това работя усилено и трупам материал за показване. Докато го кача и обработя ще се задоволите с поредния неуспешен опит за one layer card.  Попаднах на това красиво цвете случайно докато търсех дигитален печат камера.
Първо, отпечатах го върху основата с главата надолу :) Но пък си казах - какво толкоз, просто е решило да виси така.
Второ, имах под ръка само сини мастила ( носех си ги в офиса за една мъжка картичка, която сътворих в обедната почивка набързо).  Син мак виждали ли сте?
Трето, по някаква причина мака се е отпечатал с едно листенце по-малко- подробности му викам аз на това.
Фона стана на точки по причина - виж по-горе ( само такъв печат имах).
Ами това е :) ... да ме пита човек защо все пак реших да ви я покажа. А, да, за да се изфукам с новото ми синьо - солен океан - страхотен цвят, много ми допадна :).


Предизвикателства/Challenges:  
 CASology - BLOOM Simon Says - Flower Power 
 Card Mania  Flowers

понеделник, 13 май 2013 г.

Украса за минерална вода в лилаво


Малко странна картичка ви показвам днес, не съм сигурна че харесвам този печат и много рядко го използвам, а още по-малко го оцветявам (тук е  с дистрес мастила разбира се). Повода за картичката е покана за кумове за сватба, но мисля може да се подари и по други поводи - сватба или  годишнина от сватба, затова ще я покажа в предизвикателството на Тангента при Фуриите.
Другото което ви показвам е едно предложение за украса на минерална вода. Вземате едно шише от 0,5 л, любимия си цвят малки розички, малко тюл и красива бяла дантела и украсявате.

Шегата на страна, използвах бутилката за да щракна украсата, която направих за чашите и шампанското за сватбата на кумата ми докато бях във Видин. Разполагах с ограничен брой материали (помните ли онова хотелско бюро) но поне получих предварително жокер - знаех цвета. Беше ми приятно да направя нещо в лилаво и макар и за малко да спра да мисля в жълто-оранжевата гама.
 
Направих и малки бутониери, както и украсата за свещите. Вместо панделка избрах чашите и свещите да са свързани с красива бяла дантела, стори ми се по-романтично някак си. Като цяло това с украсата се оказа фасулска работа... ех защо не се женех сега, какви работи щях да си направя...
Нищо де, има надежда - все пак нямаме църковен брак, може пък някой ден да ме огрее с втора сватба.


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 12 май 2013 г.

За кутиите и спомените

Тази седмица една моя любима ( а  и не само моя) фурия задава предизвикателството при Картичкофуриите. Нямах търпение да видя какво ни е подготвила, защото тя блика от оригинални и нестандартни идеи. Така е и този път - само вижте как е озаглавила предизвикателството си:

Картичкофурийско предизвикателство 167 - "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

Толкова увлекателно и интересно е описала темата и книгоразделителя си вдъхновение ( който вече е прибран на топло в моята книга, фръц-фръц), че човек се пренася в друго време, даже в друг век и почва да мечтае за романтика, дантели, рози и шампанско и страстна любов. Засърбяха ме ръцете да извадя коша с дантелите и да замисля някоя нова шаби-шик картичка. Обаче! Има една малка подробност, а именно - в моето семейство си нямаме такива кутийки със спомени. Аз самата знам много малко за бабите и дядовците ми, за съжаление те, както и баща ми починаха и не ми се рови в минали неща. За това затворих здраво капака на вдъхновението си и прибрах надълбоко желанието за подобен вид картичка. Ще я направя друг път, по друг повод..... 
Продължих обаче да мисля за Шми и нейното предизвикалтелство. Някак си не вървеше да го пропусна. Почесах се няколко пъти по тиквата и реших, че нямам избор освен да извадя собствените си кутии за спомени. Аз си имам цели три такива. Избрах да ви покажа една от розовите такива :)
Това е кутията на първото ни бебче - Мартин. Беше едно дълго чакано бебенце, почти 3 години, минахме през разни перипетии, но това само направи очакването още по-сладко и тръпнещо. Още от момента, в който разбрах че съм бременна извадих една розова кутия ( като за момиченце) и започнах да слагам вътре малки съкровища - теста ми за бременност, първата снимка от видеозона, първото купено боди и подобни мили дреболии.

петък, 10 май 2013 г.

На път!


Наскоро се шегувахте с мен по повод нещата, които нося в дамската си чанта. Затова днес реших да споделя снимки от едно хотелско бюро. Намира се във Видин, където се озовах за ден два през майските празници. На цвят е кафяво :) макар че в момента това е трудно да се забележи. Върху него стратегически са разположени нещица от пътната ми чанта. Сами можете да видите за какво става дума.

Този път, понеже доста обикаляхме - тръгнахме от София, после Монтана, Белоградчик, Видин, Враца, Плевен - реших да не вземам почти нищо от крафтърските си неща ( ако разбира се папка с печати и 15 дистрес мастила, плюс няколко дреболии за украса, силиконов пистолет и тн. се броят за "нищо".
Разбира се изскочиха една камара поводи за направа на различни проекти - като започнеш от украса на чаши, свещи и шампанско за сватбата на кумата ми и минеш през няколко картички за именни дни.
Бях забравила в суматохата покрай рождения ден на Марти, че и майка ми има имен ден на Гергьовден и точно за нея спретнах една бърза цветна картичка.
 

Може би има какво да се желае в нея, но мама винаги харесва моите неща, независимо дали са измислени за 2 минути или за 2 седмици. Картичката вече е заела своето място в библиотеката при още десетина нейни дружки, със сигурност няма да се чувства самотна там :)


Предизвикателства/Challenges:  

CMC#20 Flower Power / Магията на цветята
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...