вторник, 30 април 2013 г.

Лалета и още нещо


Днешната картичка не претендира за висока художествена стойност, дори напротив. Обаче в нея има нещо много специално - направена е с много любов за мама от нейните деца.
 
Понеже това е личен блог :)  няма да ви спестя сълзливите истории от личния ми живот. А именно прекрасните лалета, точно 35 на брой, които получих вчера. 


Снимката с любимите ми деца.
 
И аз, ухилена като репичка, така че да можете да преброите по лицето ми всички бръчки. Но пък да знаете, че не ми подариха крем за застаряващи жени. Замениха го с нови дистрес мастила, които са страхотни и ще увеличат бръчките с още една - не мога да спра да се усмихвам. Вече ги пробвах на дузина картички  - особено синьото на соления океан  и райската ябълка са върховни! Мисля че открих моя начин за оцветяване/рисуване - акварел и дистрес мастила.... ярки цветове, мац от тук мац от там и картинката сама се рисува. Вчера след купона седнах да направя една детска картичка ( всъщност станаха 3 вместо една) и едва се спрях. Тази вечер пак.

понеделник, 29 април 2013 г.

Бяло и жълто

 
Тези дни почти го докарвам на изчистен стил. Може би защото тези искрящо бели основи, с които се сдобих напоследък ме тласкат натам. Така е и в този случай - дори надпис не посмях да добавя, за да не разваля хармонията. 
 Ето за да сте в течение и варинат 11 и 12 на поканите - този с канелата е почти финален, има шанс останалите 49 да са същите. Или поне приблизително.

Предизвикателства/Challenges:  

Една жена на 35 :)

 

Как се чувства една жена на 35?
Хубава и млада, разбира се...
Също така самоуверена, в мир със себе си.
Влюбена като двадесетгодишна девойка.
Обича безрезервно две мишлета и е обичана също така силно от тях.
Харесва професията си.
Намира време за интересното си хоби.
Доволна е от живота си.
Очаква с нетърпение утрешния ден, защото е убедена, че той ще е прекрасен!


неделя, 28 април 2013 г.

Един печат, два слънчогледа и много любов


Напоследък прекалявам с дължината на заглавията си. И със слънчогледите, знам. Но въпреки всичко не мога да спра - като наркоманче съм станала. Ето, вчера дойде разкошен печат, нямах търпение да го пробвам - още в колата извадих листче и мастилце. Очакванията ми се оправдаха - разкошен е.
 

Показвам ви го в две разновидности - на първия ембоснат и намацан отгоре с дистреси, на втория пак с дистрес мастила, но леко оцветен.
С тези две картички ми се иска да пожелая Честит Имен Ден на всички прекрасни цветенца, които имат празник днес. Вие, които носите имена на цветя и дървета, и вие, които сте усмихнати, лъчезарни и прекрасни като пролетните цветя - чувствайте се специално поздравени днес от мен!


Предизвикателства/Challenges:  

събота, 27 април 2013 г.

Thank you или как дреболиите са спасени от кошчето.


Споделяла съм и друг път, не мога да изхвърлям остатъци от материали. Винаги покрай основната ми картичка се раждат още две три, ей така за да не прибирам извадените вече неща. Такава е и тази - малките парчета хартии останаха от поканите, които правих онзи ден  и така спонтанно реших да ги сложа на една благодарствена картичка, за колежка в офиса, която ми помогна. Може би донякъде стана по-мъжка като цветове, но въпреки всичко се хареса.
Обещавам скоро да направя и нещо в розово :) че тая кафяво-оранжево-жълта гама няма край.

Предизвикателства/Challenges:  
Vintage Stamping Ch #7.....thank you
Card Crafters #72 - boys to men

петък, 26 април 2013 г.

Изолирбанд и цвете

Днес държа да ви покажа още една картичка за да не си помислите, че само слънчогледи ще виждате от тук нататък. Ето едно набързо извъртяно цвете, музикално при това и подпряно на две лентички червен изолирбанд - чудесно изолира и контрастира, доволна съм от  него.

Предизвикателства/Challenges:  

Гатанка: цветенце, жълтичко, що е то?

Ето поредния нов слънчогледен печат.

И вариант номер 8 на поканите, който разбира се не е  последен - тази сутрин станах да сътворя номер 9. И той няма да е последен, пак имам забележки към себе си. Но пък новия ми печат е страхотен, дантелката също ми харесва как стои на буркана.
Но пък предложения текст беше приет с единодушие, така че поне той ще остане окончателно.



Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 25 април 2013 г.

Серийно производство


Ето ги и тях - моите първи серийни покани. Тринадесет броя еднакви покани за абитуриентски бал. Направени в обедната почивка за час. Оказа се много лесна тази работа, измислени веднъж ( а и с толкова лесен дизайн) нямах никакви грижи. Освен една де - как да ги направя еднакви и да не са еднакви все пак. Направих вариации на украсата и тук там смених цвета, но предвид поръчителя, за който ви разказах вчера, реших да не си позволявам много волности.
Имам си и любимци в тази серия:



Важното е че, задачката е отхвърлена така че сега трябва да изляза от тази цветова гама и да скоча в следващата - жълто-оранжева такава.  
 
Желая ви хубав ден, изпълнен с мисли за  пътешествия и предстояща почивка. 

Абитуриентски ...


Когато ме помолиха да направя покани за абитуриент-момче бях много склонна да откажа. Миналата година правих картичка за момиче и ми беше супер трудно да измисля нещо тематично, а какво остава за момче? Обаче вечерта сънувах :) наяве едни нещица, които ми се видяха много подходящи. Първоначално ме осени идеята за балон и послания от сорта - "Напред и нагоре" или това, което ви показах по-рано днес: "The sky is the limit" ( Небето е безгранично, го преведе Шми). 
После се сетих за учения бухал, който тематично си представих с характерната черна шапчица, която напоследък е доста на почит у нас - дори и детската градина вече се завършва с тоги и хвърляне на шапки ( много филми гледат тия директорки).
Поръчах си и балон и бухал на Мигито и зачаках да си ги получа. Меги е много готина и втората реплика на картичкофурийската среща миналия уикенд след "Здравей" беше - "Ето ги печатите ти."
Та виждате тук два броя от опитите ми с бухали. Признавам си, че намирам първия за по-сполучлив, във втория прекалих с точките и синьото не ме кефи ( пусто peacock  feather не  е моя цвят това и толкова).
Тук спрях за момент и се замислих за две неща:
1. дали пък не е време да си лягам, часът минава 2 след полунощ
2. на какъв човек трябва да се харесат тези покани
Казвам го не напразно. Човекът, който ги поръча ми е слабо познат. Но всеки път като го видя незабавно се пренасям във филм. Филма " Да спиш с врага си". Помните ли го - с Джулия Робъртс в главната роля, дето бягаше от мъжа си психопат.  Човекът не е красив като Джулия, но пък е толкова педантично подреден - до степен че леко ме плаши. Бюрото е излъскано с препарати, документите са на спретната купчинка, цветята са в еднакви саксии в една редичка, дори общия шкаф със сладки неща е тематично подреден и надписан по видове чипс. От време на време се озъртам дали няма да извади някой перфектно излъскан нож от купчината фактури.... но както и да е, отплеснах се. 
Думата ми беше за това, че на такъв човек би се харесало нещо в стила clean and simple. Та се заех да докарам нещо подобно. Използвах чисто бяла ( искрящо бяла, като реклама на прах за пране) основа, печата, който дойде с едно списание подарък, малък неравномерно накъсан лист от стара книга ( това за да е е в мой стил все пак), малко канап и едно копче. Стори ми се ужасно постна тази картичка - с тия бели полета и тъкмо обмислях какъв надпис или нещо друго да и добавя и тока в нас изгасна.
 
Приех го за знак, че най-после трябва да си лягам и зарязах всичко така. На сутринта награбих картичките и ги презентирах пред поръчителя. Има ли смисъл да казвам, че последния опит беше посрещнат с радостни възгласи и молба за още петнайсетина бройки от същото. 
Горките ми бухалчета, отидоха да страдат на един рафт в офиса и да чакат някой друг да ги обикне.


Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 24 април 2013 г.

The sky is the limit

 
Още един балон искам да споделя с вас - той  е част от предложенията ми за покани за абитуриентски бал. Направих общо 6 проекта, но уви беше одобрен най-скучния според мен. Но пък и най-лесния за правене, което си е облекчение при условие, че бройката пак отива на 20 :) а още не съм почвала слънчогледите. Но пък напоследък се сдобих с толкова много нови неща, че ме сърбят ръцете постоянно да правя нещо. Ако можеше деня ми да е 36 часа щеше да е супер. Ето, днес съм замислила в обедната почивка да направя няколко експеримента, затова дойдох на работа с торба, пълна с печати, мастила, мрежички, канапи, стари книги, листове хартия и като за капак - няколко парчета кашон! Тук вече колегите паднаха от смях - увериха ме, че поне кашони няма нужда да мъкна, достатъчно е да поровя из кошчетата им... ама кой да се сети.
p.s. Приемам предложения за готин превод на надписа на български. На мен не ми хрумна нищо.

Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 22 април 2013 г.

Малка зелена картичка


Една резидаво зелена картичка, която е "зелена" и по друга причина - рециклирах я по случай Деня на Земята. Беше доста по-различна, но не ми допадаше и висеше над работната ми маса, чакайки нов прочит. Имам този навик, когато не съм сигурна, че картичката е това, което трябва обикновено я оставям наблизо за да си я гледам и обмислям как да я преобразя. В случая върху основата кацна тишу хартия в любимите ми зелени нюанси и букетче остатък от скорошна сватба.
Получи се свежо и пролетно. Ще я покажа тук и там.

Предизвикателства/Challenges:  

Репортаж



Тук кореспондент Атанасова, вчера завърнала се от Първа Картичкофурийска Среща – едно събитие, очаквано с нетърпение и трепет от цяла творяща България. Ето моя репортаж, съвсем накратко.
Първо, искам да се  извиня за липсата на снимков материал , но аз като деен участник в срещата намирах за крайно досадно да гледам хората през окото на обектива, така че го метнах на рамо и забравих да снимам. Все пак имаше доста блясък от чужди светкавици, което ме навежда на мисълта, че снимки и компромати ще има предостатъчно.

Второ, искам да подчертая супер важната роля на двете ни дейни феи, Мариянка и Деси, които бяха помислили за всичко. Организацията беше на много високо ниво, имахме си баджове, плакати, тефтери в които да се запишат паметни думи, разменяха се визитки и тн.  
 Часът е 10:40. Моя милост , награбила едно дете под мишница и влачеща друго след себе си влетява в хотела и задъхано пита на рецепция – къде са картичкофуриите? От там една стресирана женица безмълвно ми посочва с ръка някаква зала. Продължавам тичешком, оглеждайки се за други мацки с блеснали очички. Все пак трябва да се разпознаем някак си, нали? Залата се оказва препълнена, първите места около масите отдавна са заети, в единия край забелязвам купчина красиви кошнички с яйца, както и две много добре изглеждащи пити. Оказва се, че старозагорки са изключително гостоприемни – посрещнаха ни по стар български обичай с вкусна ( ама ужасно вкусна) питка и с малки подаръчета. Страшно приятна изненада!

Сръчно ми подават бадж за да си напиша името и по-важното: ника, с който съм известна в пространството. Има защо, повярвайте ми. Повечето от нас живеем във виртуалното пространство по една или друга причина. Затова се получава следната весела картинка – става симпатична жена, казва си името – Калина, на което залата мълчи, след което добавя – известна като Калисто и се чува шумно възхитено шушукане : „ааааа да, знам я, страхотни картички, ооо много готини неща прави, ооо това ли е Кали” и тн.  В този дух протича и останалото представяне на присъстващите фурии. Някои са по-популярни, други по-скромни, трети още нямат блог и фейсбук профил, но общото е едно – всички творят и се кефят на готини неща. 

неделя, 21 април 2013 г.

Маргаритки

 

Още едно превъплащение на този красив печат с маргаритки. Малка картичка, която заедно с още двадесетина свои посестрими отиде да вземе участие в благотворителен великденски базар  " Да помогнем на Митко".



петък, 19 април 2013 г.

Мартини с маслинка


Бързам да ви подразня с ледено мартини, цели три маслинки, зелена картичка и добра компания.
Виждате съвсем нормално кафене в центъра на София, лекичко отрупано с печати, хартии, мастила, дантели и тн.

Жълтичко

 

Минавам на бързо в петък следобед да ви почерпя едно жълтичко цвете и да ви пожелая прекрасни събота  и неделя. Моите ще са такива, защото отивам на Голямата Картичкофурийска среща в Стара Загора. Нямам търпение да видя на живо толкова много от вас, които всеки ден "срещам във виртуалното пространство.
А вие, които ще изпуснете това събитие - очаквайте  подробен репортаж от мен.


Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 17 април 2013 г.

Да полетиш с балон

 
Има някакво вълшебство в балоните. Да полетиш и да се рееш без посока и билет, толкова романтично и приключенско ми звучи. Точно в момента имам нужда от подобно нещо - да си махна главата и всички тежки мисли от нея. Имах гаден работен ден и сега е редно да отида да сътворя нещо за да си почина. Далече от компютъра и бюрото, може би на пода в хола да разхвърлям любими неща. Очаквайте резултата....


Предизвикателства/Challenges:  
Simon Says: Travel and/or Cityscapes
WAW Ch. 76 - Anything goes 
Make it Monday: Anything Goes
Through the Craftroom Door: Anything Goes 
Challenges 4 Everybody: Anything Goes 

Слънчево без гръмотевици

 
 
 
 

Писна ли ви вече от слънчогледи? 
Все пак, това са само покани номер 4,5 и 6. Със сигурност ще има 7,8,9...69, 70 така че свиквайте. Обещавам да ви пускам само по една публикация на седмица.
Тези са пробните ми цапаници докато чакам да дойдат още четири слънчогледови печата. В тях най-важното е да видите надписите - и двата си ги поръчах на Мигито, и за мое очудване беше избран по-различния надпис, вместо стандартното "Покана".  Само че започва да ме гложди подозрение, че никой от поканените гости няма да разбере, че това всъщност е стандартната сватбена покана... добре че майка номер 1 и майка номер 2 вече са прозвънили по два пъти всички гости за да са сигурни, че няма някой който да е останал незпознат с темата.
Ще каже някой - тогава за какво са тия покани? Ми ей така, за удоволствие пък!


Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...