вторник, 29 януари 2013 г.

Един час...сладки приказки на кафенце


(Source: inslee.net)
Влюбих се!!! Трайно и безумно! Беше любов от пръв поглед...мисля че ще  е за цял живот.
Не, няма да си сменям мъжа, нито пък любимата чанта, а още по-малко телефона или колата. Става дума за едни илюстрации  - тези на Inslee Haynes . Невероятни са и всяка от тях ме моли да я направя на картичка. И понеже са ми слаби ангелите, вероятно няма да им устоя, така че се пригответе за цяла серия картички с нейните мацки. Освен това илюстрациите се връзват чудесно с размислите ми в блого-играта "Ако имах един час време... щях...".
Ами щях да пия кафенце с приятелка разбира се. Едно такова мързеливо, следобедно, изпълнено със сладки приказки кафенце в някое приятно малко тихо заведение. Размечтах се!
А картичката, която илюстрира тази ми мечта отива при Картичкофуриите - все пак мацките са две и трябва и двете да получат картичка по случай рождения ден на блога. А освен всички приятни емоции, които ми носят фуриите и за които вече писах, другото с което ги свързвам са именно новите приятели, които срещнах в това любимо наше свърталище. Защото за тези три години сайта се превърна в това - едно малко тихо кафене, в което си дават среща тайфа приятели за да обсъдят общите радости, проблеми и да споделят хубави емоции.

Предизвикателства/Challenges:
Картичкофури на три години

понеделник, 28 януари 2013 г.

Лечение на зъбобол!


От три дни ме мъчи зверски зъбобол. Ама ви казвам не се трае, а не е като да не съм ходила на зъболекар даже напротив, пътека прокарах до там. Пусти зъб обаче не се поддава на лечение и пак болииии. Съответно аз съм ЗЛА та около мен не се седи. Пия аулин, но като видях че не помага реших да опитам с друго лечение. Купих си фотоапарат. Канон, DSLR, EOS 450D. Старичък е, а и обектива му е китов, но това не пречи да му се радвам като на малко дете. Тепърва ще го разучавам а и вече си харесах следващия обектив, който да става за снимане на картичките. Да ви призная тази покупка ме накара за около час да забравя и болките в зъба и събрах сили за една картичка. И то не каква да е, а посветена на предизвикателството на Кали.
 
И преди съм чела нейните урочета, но винаги ми е изглеждало много трудно да напасна нещата. Всъщност май е въпрос на правилен избор на печат - аз си намерих ей тази простичка девойа и успях да я напасна с рокля и шапка на точки от дизайнерски плат-хартия. Може пък и да ми хареса тази техника - поне ме спасява от оцветяването с което съм супер скарана.
Предизвикателства/Challenges:
 Хоби предизвикателство №31 „С парченца хартия/Paper Piecing“
 Simon Says Stamps - Paper piercing.
Картичкофурии - Детски рожден ден.

петък, 25 януари 2013 г.

Готвенето като вдъхновение



Може ли готвенето да бъде вдъхновяващо? Разбира се, особено ако често прелитате през любимите кулинарни блогове в БГ въздушното пространство. Аз имам няколко такива места, в които често надниквам и да си призная най-малкото, което гледам там са рецептите. Обичам да чета пътеписите на Дани Динева, да  зяпам жадно прекрасните снимки на Ева, да се смея с глас на забавните истории на Лулу, поднесени толкова закачливо. Е, от време на време ми се приисква да сложа престилката и да запретна ръкави за нещо вкусно.  Може би затова ми се случва някак си така да се уредя с един час свободно време, в което мъж ми с радост изкарва децата навън за да мога аз на спокойствие да се развихря в кухнята. Но определено най-високи върхове в кулинарното изкуство достигам, когато ще искам нещо - например дребно ремонтче в нас. Какво толкова, че детската била пребоядисвана преди 6 месеца, пък в спалнята размествах преди 2? Винаги има какво да се желае в това отношение и въпреки че моя мъж е нащрек, с някоя от вкусните ми тортички успявам да приспя бдителността му...
Друг един час посветен на готвенето отделям в петъчната сутрин в офиса. Там съм въвела традиция да се готви по нещо бързо и лесно ( имаме фурна, но не и котлон). В началото колегите ме мислеха за луда и ме гледаха странно, но сега всички се струпват в кухнята - кой за да помага, кой да хваща занаят, кой само да зяпа сеира. Едно от най-любимите им сладки неща е сладкиш-пирамида. Елементарен като изпълненение - сиропирате добре бишкоти в сварено и подсладено кафе, редите ги под формата на пирамида обилно мажейки с крем от бита сметана. Приготвя се за 10 мин, но големия проблем при него е, че трябва да престои поне 4-5 часа в хладилника за да се смесят добре вкусовете, а това е много трудно при наличие на свръх гладни хора. Но пък е много вкусен, лек и идеален за следобедното кафенце.
Няколко думи за картичката - тя е част от моята блог-игра - Ако имах един час... 
Ще я включа на няколко места, защото съм използвала една любима цветова комбинация в зелено-розово. А вие тепърва ще видите още няколко мои интерпретации по темата.
Предизвикателства/Challenges:  
Fab N Funky - Favorite Color Combo
Card Mania - Oh So Girly
Мър мяу: Аз обичам...

четвъртък, 24 януари 2013 г.

Картичка за най-добрите!

Тазвечершната картичка е мъничка, простичка и много специална. Тя е посветена на третия рожден ден на любимия ми блог за предизвикателства, а именно Картичкофуриите. Мисля, че дори и бебката вкъши знае кои са те и колко много се забавлявам да правя картички предизвикана от тях. А колкото до Марти, очаквам  в скоро време да си направи и той блог и да почнем семейна конкуренция.... 
 

Много обмислях каква картичка да направя - нищо не е достатъчно добро за да изрази емоциите, които бликат в душата ми когато си помисля какво са фуриите за мен - мисля си за огнище, топлина, уют, дом, светлина, цветна дъга след летен дъжд,  мирис на първия пролетен зюмбюл, бира с приятели, тефтер с идеи, скрина на баба, пещерата на Аладин, тайната градина, убежище, сигурност, радост, награди, изненади, завръщане, бягство, срещи и разлъки, феи, вълшебства, малки ежедневни чудеса.... списъка е безкраен. Как да го изразиш в една картичка? Е, аз успях само да уловя донякъде багрите и да кажа най-важното - ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ!

Един час.... в Мола и още за кифлите

 

Кифла! Забавно ми е това определение, казано с ироничен тон и силно ударение на първата сричка. Днес в обедната почивка прескочих до Мола и срещнах бая от тази порода закуски.... Нарамили торбите, сложили слънчевите очила напук на дъжда навън, нагласени и нарисувани, те се размотаваха лежерно по магазините. Явно не бързаха за никъде, не ги чакаха двеста платежни за проверка, нервни одитори, поредна смяна на цифрите в бюджета и още куп отчети - те просто се наслаждаваха на деня. Аз пък успях за 1 час да хапна вредното, но любимо KFC,  че даже и сладолед и кафенце за десерт, да мина на бегом през трите си любими магазина,  да си  купя си туника, яке за Ева, блуза за Марти и да избера подарък за колежката и да  се върна навреме в офиса за поредната среща. На прибиране се засякох с колеги от другия етаж и те се оплакаха, че съм им липсвала на обяда. Като обясних, че съм била в Мола, те не закъсняха да подхвърлят любимата реплика: Кифла с кифла такава!
Е, кажете сега, аз видна кифла или съм, или прост кроасан?

Предизвикателства/Challenges: CMC 12 - Oh so girtly
Мър мяу: Аз обичам - шаренкотоо! 

неделя, 20 януари 2013 г.

Честит рожден ден, Тони!

Днес една  картичкотворяща дама, и случайно или не, моя съседка и приятелка, има рожден ден.  Тони, желая ти да си жива и здрава, децата да се гледат сами,  мъжа все така да купува  нови материали за любимото ти хоби, а ти да твориш нови и нови неща всеки ден!
 
Бях избрала подарък, посветен на шивашките страсти на Тони и бях разпечатала отдавна картинката за картичката. Но до последно не знаех как ще изглежда самата картичка. Снощи опаковах подаръка, тематично избирайки плат вместо хартия за опаковката.
 Тогава реших, че същото червено кадифе трябва да присъства и на картичката. Понеже картинката беше малка се губеше на фона на кадифето, а аз исках тя да е акцента. Тогава се сетих за предизвикателството при Фуриите тази седмица - Прозорец и нещата както винаги се подредиха сами....Ако искате да надникнете през моя прозорец, заповядайте:

Челси, Оле!


Тази седмица в Картичкофуриите гостува Диляна, която прави страхотни картички с оцветени дигитални картинки. Разбира се, нейното Предизвикателство по рецепта изискваше от нас точно това - да оцветим картинка. Ако ме познавате макар и малко ще знаете, че това е една непосилна задачка за мен - аз категорично избягвам такива неща, защото не ме бива. Та реших да пропусна тази седмица. Но пък днес сме на рожден ден на кръщелника ни - момче на 7 години. Много ме затрудняват момчешките картички. Първо винаги посягам към синьото, макар че точно аз съм много против тоя стереотип "синичко за момченце, розово за момиченце". Любимите блузи на Марти са бясно розови, а най-хубавата рокля на Ева - синя. Но пък при момчешките картички не ми хрумва разнообразие. После реших да завъртя нещата на футболна тема и използвах рисунка на Bang On The Door - много ги харесвам. Оцветяването ми е тип 2-ра група в детската градина, но при мен е така :)
Основата на картичката е лист бяла хартия, оцветен от Марти с водни боички - трябваше да са едни планини... но някак си стана лист синя хартия.... какво да се прави, той е дете на майка си - роден е за бояджия, не художник. Послед добавих отгоре малко синьо-зелено мастило нацапно през мрежичка. Двете футболни топки изрязах с пънч и оцветих с черен фулмастер. Добавих балон-надписа и копчетата, че да докарам рецептата на Диляна. А преди малко след като показах картичката на мъжа ми той горещо ме похвали: "Супер, хем футболна, хем посветена на любимия му отбор Челси!" Чиста случайност, но не казвайте на никого.
Хубав ден от мен, аз отивам на рожден ден.
П.С. Върнах се от рождения ден и много държа да ви покажа каква беше тортата:
Кой сега е номер 1?
Предизвикателства: CCH# 136 – Without design paper,

сряда, 16 януари 2013 г.

Тапетен тефтер

Днес наминавам за да ви покажа един тефтер. Отдавна бях обещала на една вече много бременна приятелка да и направя бебешки тефтер, но вдъхновението по бебешката тема все ми бягаше до снощи, когато получих пратка от нея.

 Пратката съдържаше....тапети!
Бая изрезки останали от декорацията на детската и стая. За повечето хора са ненужни и биват изхвърлени, но за мен са си истинско съкровище. Още повече, че имаха такива сладки животинчета из тях. Така се оформи и тефтера - тапетен, жълтичък с котенца, рибки и цветенца. Довечера ще го подаря, надявам се да се хареса.



Предизвикателства: Хоби Предизвикателство: Рециклирай!

неделя, 13 януари 2013 г.

Един час...плетене


През лятото докато дъщеря ми беше още бебе, а сина ми ходеше на детска, бавачката идваше за по два часа на ден. Тези два часа бяха моето време - можех да правя каквото си искам или каквото трябва. В единия случай това значеше да сготвя, да изпера, да подредя къщата...В другия случай - да позяпам любимите си блогове, Pinterest, Facebook, да початя  с приятелките си в скайпа или да направя поредната картичка. Още от тогава ме терзае следния екзистенциален въпрос : Дали крайния срок и малкото време са бич за вдъхновението или напротив, негов пръв помощник?
При мен е по-скоро второто. Та да се върна на лятото. Обикновено прекарвах час и половина в ровене из нета и в последните 15 минути се хващах да направя картичката, вдъхновена от нещо видяно в нета. Под "нещо" разбирайте красива снимка, мъдри думи, повод, предизвикателство или просто идея. Ако набързо сметнахте наум и ви се загубиха едни 15 минути, то е защото през тях имитирах дейност, свързана с домашните задължения. Там винаги си давам вид, че ми е отнело много време, но не казвайте на мъжа  ми.
Та от покрай тия 2 часа ограничено творческо време се научих да творя наум - да вадя хартии, мисля цветови комбинации, режа дантели... Това обяснява леко разсеяния и налудничав вид, който придобивам понякога.  После сядам и реализирам набързо измисленото. С една дума, в моя случай липсата на време е много силен стимул. И затова ако имах един час подарено време не бих го посветила на картичките - твърде много ми е.
Може би бих си изплела един шал на пръсти.. като този, който виждате по-долу.
 
Него ми го изплете една приятелка, точно за час докато си пиехме кафенце. Без игли, без сложни схеми, само премятайки преждата на пръсти. Много е яко, особено с дебела пъстра прежда, а  и е много полезно за финната моторика при  децата. Затова май по-добре да прехвърля задачката с поредния шал на Мартин. Така де, да свърши и той нещо полезно, стига е редил тия пъзели и строил къщи от Легото..
Явно няма да пожертвам  моя един час за плетене на шалове......следва продължение по темата.
А вие? Ще се включите ли с размисли и творчество в моята блог-игра?
Предизвикателства:
 КФП 150 - Картичка с природни материали - чушки, канап
 CCH# 136 – Without design paper,

събота, 12 януари 2013 г.

Някои евтини идеи за съхранение


Мисля и друг път съм показвала циганията и шаренията, която цари в моя крафтърски кът. Въпреки привидния безпорядък обаче, в него има железен ред и на мен ми трябват по-малко от 3 секунди да намеря каквото и да било. Аз категорично не мога да работя в хаос, така че постоянно инвестирам в нови и нови решения за подреждане на хилядите ми дреболии. Най-любимите ми магазини в това отношение са безспорно Икеа и Джъмбо. Днес реших да демонстрирам по-отблизо някои от кутиите ми от там и за какво точно ги използвам.
Бързам да кажа, че ако си нямате вкъщи бебе, любопитен 6-годишен, куче или котка няма нужда да затваряте всичко под капак или да дигате на 2 метра височина. Аз обаче си имам две от  изброените  и това ме кара да съм свръх изобретателна.
Сравнително високо на стената са окачени пана за инструменти, боядисани в бясно розово, на които с помощта на кукички съм окачила ножиците си и каквото още се сетите. В малки панерчета закачени на по два пирона съм подредила панделките и двойно  лепящото тиксо.

Това е папка с джобове, в нея си държа всички силиконови и клинг печати. Стори ми се удобно, не заема много място и ги намирам доста бързо.

Тези розовите кутии ги купих от Джъмбо ( около 3 лв мисля бяха) и са супер удобни за много неща. Наредих си в тях ембосинг пудрите, боите и брокатите, мастилата...Вътре преградките се местят както ти е удобно на теб, абе чудни са. Друите пластмасовите са от Икеа, те са готини защото добре се комбинират с останалите ми по-големи прозрачни кутии от Икеа. Сега са приютили дистрес мастилата, гъбичките за тях и някои дървени печати, които използвам по-често.
Сред последните ми придобивки от Джъмбо са тия сладички в зелено и розово панерчета. Стояха на рафта с кухненски неща, но понеже цветово ми се връзваха си взех няколко (бяха по левче). Удобни са защото са лекички и лесно си ги закачваш на пиронче или кукичка. Другите малки кутиийки се водят за лекарства, но са чудни за онези ситни капчици роса, малки метални елементи, братс и айлетс и какви ли още не дребосъци които все губя из нас.
Зеленото панерче с кукичките ( в горния десен ъгъл на снимката) също е готино - изглежда бездънно направо. В него хвърлям остатъците от текущата си работа ако ме мързи в момента да ги прибирам по местата.
Голяма част от хартиите ми формат А4 стоят изправени във вертикални хартиени поставки - купих ги от Икеа - 5 броя за 4 лв доколкото си спомням.
В секцията за кухненско обзавеждане стоят и двете лайсни, (тръби или незнам още как се казват), на които са окачени тези висящи чашки и куки. Всъщност тази от Джъмбо е на секция Бани, защото се води "лайсна за хавлиени кърпи". Тя е по-доброто попадение от двете, защото е на вакум и няма нужда да си дупчите гардероба, както направих аз поставяйки първата лайсна. Самите закачващи се на лайсната чашки ги има и на двете места ( левче са) и са универсални. Много нещо побират и са винаги под ръка. Отделно на кукичките може да си окачите още какво ли не.

Работната ми масичка също е от Икеа - знаете ги, за 10 лв. Тъй като е доста ниска си взех табуретка, на която да седя. Самата табуретка взех от магазинче тип 1 лев, уви не за 1, а за цели 12 лева, но съм много доволна. Представлява дълбока кутия, в която натъпках разните му там органзи, тюл и всякакви дребни парчета платове. Единствения недостатък е, че Евата и намери бързо приложение и сега я използва за стълбичка по пътя към достигане на нещата, които не искам да ми пипа!!
И като за финал да ви покажа една от най-ценните ми придобивки: 


Любимото ми кошче, в което изхвърлям боклуците, но в което често ровя обратно защото ме е осенила мисъл как да използвам някое миниатюрно късче хартия повторно. Ако днес ви го показвам празно, то е защото цели 3 дни не съм правила картички. Иначе обикновено е препълнено до горе, за радост на домашния любимец ( дъщеря ми) , който прекарва часове в ровене из него и разпиляване съдържанието му из хола.

петък, 11 януари 2013 г.

Блог-игра

Едно среднощно здравейте от мен. Ако четете това, значи сте забелязали, че отново преоблякох Къщичката (ми какво да направя като не ми е зимно на душата) и този път реших да отпразнувам новата модна линия с една Блог-игра.

       Условията са няколко:
  • Станете последовател на блога ( ако все още не сте) или фейсбук страничката.
  • Споменете за играта някъде между редовете в някоя публикация, че да могат повече хора да разберат и да се включат. 
  •  Напишете есе, направете картичка или  каквото ви душа иска по следната тема :

      Ако имах един свободен час време.....щях да направя.....

              ( If I had an extra hour... I would....)


       Срок на играта: 01.02.2013.

Update:
Награда No 1 - 15 22 броя хартии 12*12 инча, и каквото още ми се откъсне от сърцето - панделки, цветенца, платове, копчета....ще го измисля. Почнах вече да ги трупам в едно пликче.

 Победителя ще бъде избран от мен.
Награда No 2 - ако се включат и участници от некартичкофурийското сборище, съм  измислила още една награда , която да е по-универсална.
Моята интерпретация по темата ще видите тия дни.

Ето тук оставяйте  своите размисли и творения:


четвъртък, 10 януари 2013 г.

Офис макове

Офиса ми днес беше доста разхвърлян. Реших след като подредих и изхвърлих ненужните работи в нас, да направя и чистка в кутиите в офиса. Както и друг път съм ви споделяла, никой от колегите не смее да изяде кутия бонбони и после да изхвърли опаковката. Всички чинно носят и складират в един шкаф какви ли не боклуци, защото "може пък да свършат работа за картички". Дресирала съм ги толкова добре, че докато бях по майчинство бяха напълнили един кашон с глупости! Повечето разбира се не ставаха,та днес поизхвърлих голяма част за да отворя място на новата година. Покрай зимната чистка се роди и една картичка. С макове. От стара намачкана червена хартия. И малко зелени остатъци отдолу. За съжаление телефона ми не е успял да се справи със задачата да докара хубавото червено на картичката достатъчно реалистично, та ще се наложи да си го представите сами.
 Ще включа тези макове в Хоби предизвикателството на Биси "Рециклирай" защото всичко по тази картичка е рециклирано - като почнеш от плика за писма залепен отдолу, до хартията за макове и дръжки и панделката, остатък от някакъв букет.
И накрая нека ви покажа разкошната картичка, която получих от самата Биси, както и в чии ръце попадна тя.

сряда, 9 януари 2013 г.

Принцеса Тияна


С малко закъснение да покажа картичката за рождения ден на сладката Тити, дъщеричката на Тони. Да и е жива и здрава, повече да спинка и хапва и да радвам много мама, тати и бати.

вторник, 8 януари 2013 г.

Хъски картичка


Не обичам да работя по конкретни инструкции, достатъчна ми е само насока и две три думи за човека, ако не го познавам лично. Но в този случай насоката се оказа "интересна".  Тя беше - да е нещо с "хъски". Мъже, какво да ги правиш.... Картичката е за колежка, която познавам лично и смятах, че знам какво ще и допадне. Но след тия указания от колегите  и направо паднах. Това е втората най-трудно правена от мен картичка. Изгледах бая снимки на кучета и нищо не ме вдъхновяваше да ги направя на картичка. Изглеждаха ми едни такива намусени. То аз че не съм фен на кучета, освен ако не са някакви дребни сладки и пухкави кучета-бебета, това е ясно. Добре че накрая намерих това дребче, което ми изглеждаше миличко и подходящо да поздрави рожденичката, та го сложих него. Добавих и една дантела, за която в офиса ми имаше спор дали е от нощница или от чорапи, но ги разочаровах като казах че е от комбинезона на баба ми. Малко от пощенските печати за да предскажа бъдещи пътешествия, както и едни ноти за да и върви по ноти живота... За копчето не ме питайте, в него не съм закодирала послание, просто скрих една изтекла капка силикон.
Ще включа тази картичка в CCH# 136 – Without design paper,
и в предизвикателството по случай блого-годинката на Анелия Некезова.




понеделник, 7 януари 2013 г.

Картичка с пълнеж "Калина"

Днес искам да ви споделя няколко неща и една картичка. Първо за картичката - направих я за една щура колежка, която имаше рожден ден тези дни. Първоначалния замисъл беше да бъде картичка с джобче за пари  и един червен Линд, към който споделяме  обща страст. После обаче решихме да и направим един по-специален подарък и сложихме вътре  ваучер подарък за фото сесия при Калина Арсова. Ако не сте я чували мога само да ви кажа, че сте загубили - тя е невероятен професионалист и много сладък човек. По-долу можете да видите две от тазгодишните коледни снимки на семейството ми - обожавам ги, особено снимката на децата.
Но да се върна на картичката. 
Като размери стана доста голяма - 24см /17 см и се чудех с какво да я украсявам. Тогава обаче музата ме тупна по главата и започнах наред да вадя от специалното ми кошче с изрезки  и боклучета. Сложих един опит за зиг-заг дантелка плетен от мен, няколко цветя от стари вестници, клонка зелена тел останала от незнам какво, мрежичка и хартиена панделка във вишнево от стар подарък, няколко правени преди време печати и две самотни пеперуди, които се мотаеха отдавна на дъното на кутията. Сбирщината непотребни вещи се  подреди като пъзел и хоп - стана на картичка. Заоблих леко ъглите да и придам професионален вид (ха-ха, шегичка, разбира се). Джобчето  побра важната част - подаръка и цял куп послания за колежката. Поне място имаше достатъчно за писане. Отвътре я нацапах малко с дистрес мастило на точки и това е моята картичка.
Като споменах преди малко кошче за отпадъци се сетих да се похваля. След четири часов маратон вчера в Джъмбо се сдобих с десетина вида панерчета и кошнички във весели цветове, в които сега прилежно подредени лежат нещата ми. Много се кефя защото въпреки че ужасно много разхвърлям като работя, не мога да работя в хаос. Странно но факт - обичам да знам всяко нещо къде е сложено и макар за околните ситуацията да изглежда безнадежно, все пак в хаоса има железен ред. 
Утре ако се сетя ще снимам новите придобивки да ви ги покажа. 
А ето ги и обещаните снимки от "Калина ме снима":
 

Картичката смятам да покажа при Фуриите, в предизвикателството на Грета Арт Картичкофурийско предивикателство 149 - "Картичка с пълнеж",   но ако решите, че не отговаря на условието моля да я махнете. 
Ще я покажа още в Хоби предизвикателство №30 РЕЦИКЛИРАЙ , което задава талантливата  Бисерка/Bearkis, един творец, който лично аз много уважавам.  
и още тук:
Kaboodle Doodles Challenge - Vintage - 14.01.2013
Bearly Mine Challenges - Something Old and Something New - 08.01.2013 (new paper, old ribbons, flowers, stamps)
 

неделя, 6 януари 2013 г.

Моите любими 5 картички за 2012

Време е  и аз да погледна назад и направя един бърз Топ 5 на моите любими картички, провокирана както повечето от вас от Деби.
Ето ги и тях, заедно със съответните публикации.
Френската ми любов
Писмо в бутилка, рисувано от мен ( с двете леви ръце).
Една пеперудена картичка, посветена на отлитащите мигове.
Любимата ми сватбена - казва всичко най-важно.
И една от многото коледни - тази за мама.

Разбира се дълго се колебах, имам си поне още двадесетина много любими, в най-различни стилове. Определено мога да кажа, че френската вълна още ме тресе, както и страстта ми към бабините скринове, старите красиви дантели, романтика и рози, перли и отминала страст....
Дали ще е така и през 2013 - само времето ще покаже.

Ако искате да видите  oще 241 картички от  2012 можете да го направите  ето ТУК.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...