четвъртък, 29 ноември 2012 г.

За Тити

 След като направихме две картички за Пепи - сина на Тони, редно беше да направим и две за Тити, прекрасната и щерка.
Ето ги тук, направени с помощта на моята Ева и батко и Марти.
На първата Ева нарисува точки и чертички със златен маркер, аз позлатих две стари снежинки и налепих малко от хартията от подаръка за имения ми ден. Използвали сме само въпросния маркер ( още има следи по Ева от него) и малко двойно лепящо тиксо.
Втората направихме с Марти от разни дребни шарени тикса, които складираме в една кутия за опаковане на подаръци. Надяваме се че ви прилича на елха. Ако са криви, то е щото сме ги късали със зъби :)

А ето я и дребосъчка в действие - тук рисува с едни пастели. Учудващо още не ги е пробвала на вкус. Явно и действа заразно постоянното рисуване из нас - прихваща  и тя.

Загори тенджера

Ако готвите често, значи знаете какво е да захлупиш здраво капака на тенджерата и млякото да изкипи хубаво и да загори на котлона. Е,аз бях въпросното мляко  снощи към 9 часа в офиса. Имах ужасно тежка седмица - не съм отваряла компютъра, не съм си пробвала още новите печати, не мога да стигна до любимите си деца, само бач и нищо друго. Та, снощи след поредното писане на 50 страници презентация дотолкова изперках, че докато обсъждахме промените с шефа извадих моливите и заформих картичка ( последната със снежния човек). Вярно, грозен ми стана снежния човек, но какво да се прави, после започнах картината да цапам. Всичко стана в мастило, но да ви кажа хич не ми пукаше. Явно бях толкова заразна, че в края на вечерта шефа ми режеше снежинки от листове А3, шефа на контролинг отдела ми остреше моливите, а баш шефа само стискаше зъби и си четеше кротко презентацията без да ни прави забележки.
Днес одисеята продължи - направих картичка с елхичка от остатъци и една друга за рожден ден на колежка. Освен това изнудих друга колежка да си припомни как се рисува Дядо Коледа с елени, и се сдобих с цяла зимна картина, която вече виси на стената в офиса. 
Въобще... изпуснах малко напрежението, а тази вечер дори смятам да намеря малко време за творчество и у дома, че баба Зима чука на вратата... и ей сега ще дойде Коледата...
 
 

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Коледно, нови печати и похвала за магазинче.

 
Това е поредната коледна картичка, която направих тези дни, докато сина ми твореше своята (по-надолу). Идеята беше да са посветени на едно приятелско дете, но после решихме, че няма да му харесат и  ги подарихме. Какво ще правя до Коледа не знам, но вече се разделих с 50% от направените до момента картички. Сестра ми пожела тази. А сина ми изненадващо подари своята на мен :) По случай имения ми ден в събота получих цели две коледни картички от него:
Лошо няма, още повече, че придружаваха страхотен подарък - голяма книга за рисуването и цял комплект контурни бои, за които мрънкам от известно време. Умрях си от кеф.
Другия подарък, който сама си направих бяха печати от едно магазинче, ново поне за мен: Кадифе крафт.  

Може да видите единия печат "Весела Коледа" на горната картичка. Тя претърпя известна модификация от бебето ми, така че снежко си остана с половин шал... но печата се вижда добре. 
Откъм качество на печатите има какво да се желае, но пък съм много доволна от обслужването и отношението им. Закъсняха с поръчката, но ми се обаждаха да ме държат в течение, не ми таксуваха доставката и ми пратиха няколко подаръчета, придружени от стандартно може би писмо, но въпреки всичко приятно написано. Уважавам такива търговци, които се стремят към персонално отношение. Със сигурно ще повторя поръчката си от тях, още повече че имат оригинални неща.
А пързалящото се мече с топлото шалче отива при фуриите - КФП 144 "Шалчета или шапки".

Шапка за бебка

 
Това е резултата от уикенд пътуването ни. Обичам да плета в колата, защото това е един от малкото моменти, в които имам време и спокойствие да броя и разчитам схемата на плетката и да мога да плета без да се налага постоянно да разплитам, защото съм се разсеяла и забравила докъде съм стигнала. Два часа са абсолютно достатъчни за една малка бебешка шапка.
Ще ви покажа схемата и снимката от която гледах за да я изплета, но обещайте да не се смеете много:
Няма много общо, нали?
Май и с плетките съм като с картичките - трудно ми е да работя по схеми, правила и тн. - все вкарвам по някоя импровизация. Какво да се прави, отвътре ми идва.

Фирмен рожден ден



Тази картичка направих по молба на майка ми -  фирмата им ще празнува този месец юбилей, 20 години откакто е създадена и понеже тя е там почти от самото начало, поиска да подари на собственичката нещо специално. Разбира се от мен се очакваше да измисля картичката без никакви жокери и подсказки. Оказа се доста трудна задача. Винаги ми е трудно като правя картичка за непознат човек, а тук дори и човек липсваше - заместен от фирма. Накрая измислих това, като наблегнах основно на инициалите на фирмата и 20-те години.
Понеже като размер стана доста голяма - 17*17 см реших да я украся и отвътре.


петък, 23 ноември 2012 г.

Зимни мечешки игри


Тази картичка за момента е една от любимите ми от тазгодишния коледен сезон. Много харесвам хартиите на Forever friends, и се сдобих с цели две коледни блокчета за без пари от ибей, така че ще има да гледате бая сладки мечета.
Това е в чудесни лилави тонове, които аз комбинирах с собственоръчно нацапан в лилаво картон, изрезки зелен тюл от ръкавите на една блуза, и панделка от същите тия ръкави. Стана свежо и различно съчетание, че аз и без друго не си падам по класиката червено и зелено за Коледа.
И понеже на моите меченце и снежно човече им е бая студеничко навън, те са нахлупили зимните шапки и топли шалчета и са готови да се покажат при Картичкофуриите за тазседмичното предизвикателство на Гери:  "Шалчета или шапки".
Ще отиде още на няколко места:
YCU Challenge #16 - Happy Holidays
Bearly Mine snowflakes

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Сладки снежковци в каруца.


Една малко странна коледна картичка. 
Много ми харесаха тия снежковци натоварени в каруцата, тръгнали да радват сърцата ни с коледен дух и борови клонки. Дано успеят да ви усмихнат и вас така, както мен. 
Ще ги покажа в едно любимо мое предизвикателство - това на Flonzcraft - Challenge No. 2 – Colour – Red/Green/Blue/Purple.

На пързалката

В тази картичка се постарах да включа двете най-любими забавления през зимата - пързалянето с шейни и пазаруването на коледни подаръци в топли и уютни магазинчета. Съгласете се, и двата спорта са еднакво важни.  Ще покажа моите мацки на Ирина в тазседмичното предизвикателство на фуриитем а сега ви пожелавам лека нощ.

Еленчета в очакване на дядо Коледа


Това е картичката на Мартин за приятеля му Пепи.
Той си избра сам тези еленчета, както и елхичките. Аз му помогнах като изрязах кръгчето за луната. Той сам нацапа всичко със синьо дистрес мастило и много се изкефи, защото за пръв път му давам да се маже с новите ми мастила. Сетне с малко указания наслага печатите - къде сполучливо, къде не. Аз му оцветих дребните червени детайли по елените, а той  направи украса по елхите.
За финал реши да добави снежинки с ембосинг ( нали му е любима техника), но не станаха много сполучливо -нямам  бяла пудра, а с обикновената почти не се личат. Добавихме накрая една червена панделка за разкош и ето я картичката.
Аз много я харесвам, но дали Пепи ще я хареса, това е друг въпрос ( все пак животните са малко стилизирани).
Понеже много се гордея с моя малък син, реших да включа картичката му на няколко места:

Eureka Stamps - for the kids
Send A Smile 4 Kids - Anything Goes ( for a child)

Коледно мър-мяу


Появявам се в късни доби да споделя едно коледно котараче. Разбира се, вдъхновено е от Мър-мяу, Забавлятелство Тринадесето: "Черна котка, Бял котарак" и страхотните мацки, които се подвизават там. Да са живи и здрави Злати, Гери и Кали и все с такъв позитивизъм и настроение да ни забавляват и предизвикват.

А мисля да го подаря реално на едно друго палаво котараче, на име Пепи! Дано да му хареса.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Коледни елхички


  Както съм го подкарала, до края на декември заглавията се очертават основно:  "Коледни...незнам си какво...." 
    Днес изпаднах в дълбок размисъл, колко всъщност картички бих могла да измисля на коледна тематика без да се повтарям и да ми се повръща от елхи, снежковци, дядо Коледа и тн... но май  е рано да се каже... Какво да се прави - от сезона е - в процес на бюджетиране съм, и в главата ми са само цифри, прогнози и тн размисли. Което не пречи да си седя до 3 всяка нощ и да си съсипвам маникюра. Между другото, вие как се оправяте с този проблем - моите нокти са постоянно със следи от силикон, бои, лепило, брокати и други такива... а едно време си играех с часове да си рисувам по ноктите... сега се радвам ако имам поне някакъв що годе здрав лак. Но да не ви занимавам с моите козметични проблеми и да се върна на темата.
За основа на тази картичка използвах намачкана хартия за печене, оцветена с водни боички и грунд и силно намачкана. Тя всъщност беше подложена за да опази холната ми маса при оцветяването на една камара снежинки, но после реших да и дам втори шанс и набързо я залепих за основа. Елхичките изрязах на око от едни торбички.
Е,  моите малки елхички са далеч от прекрасните такива на Тони, нейните са чудно свежи и много ме радват, но аз подсъзнателно избирам по-убити цветове за коледните картички. За съжаление, защото разходката в блога на Тони показва, че готините цветове не са запазена марка на пролетта, даже напротив. Може би е време да се замисля :) и да напазарувам нови коледни хартии.... ( както се казва, търся си поводи само).

Коледна звезда

 Тази картичка е вдъхновена от червената звезда, която ни показа Тони в ден 5 от коледната и серия. Само че да си призная ме домързя да я правя от фолио и просто я изрязах от филц, при това никак не равно и право, затова реших, че няма как от нея да излезе изчистена картичка - твърде много ще се набива на очи... Затова натрупах куп зелени и червени елементи и сложих за фон малко зелена боя. Е, питайте ме как реших основата да е жълта... сега като гледам снимката си се чудя и аз на себе си.... но понякога среднощните решения са малко странни :)

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Скъпа,няма не мога!


По едно време бях силно запалена по така наречената дамска литература - чиклит. Изчетох всичко налично на пазара и после ми омръзна. Сега вече рядко поглеждам към този сорт книги, но затова пък с настървение се нахвърлям на всяка нова книга на Харуки Мураками - даже вчера си взех последната само че искам време и спокойствие да си я прочета.
Но от времето на чиклита ми остана една готина книга, която чувам е станала на филм. Това е книгата  " Скъпа, няма не мога". Как да не си купиш книга, чиято анотация гласи, че е написана за теб ( Кейт е главната героиня):
Това е роман за тайния гузен живот на работещите майки, самообвиненията, комичните измами, фалшификациите, шеметната преумора и отчаянието.
Купих си я, прочетох я, после пак я прочетох и после направих списък на всичките си приятелки  и почнах поред да им я пращам. Така де, да видят за какво става дума.
Но стига за книгата и за мен - горната картичка е илюстрация на книгата, която направих за  за предизвикателството на Вили при Фуриите тази седмица.

Снежко с накривена капа


Този снежко нарисуван по детски, с накривена капа е вдъхновен от сладурските снежни човеци на Тони. Само че се оказа, че аз си нямам нито една хартия на снежни човеци, а нали съм скарана с печатите, та реших да си го нарисувам сама. Стана му малко дебел задника, но пък му накривих шапката :) за компенсация. Рисувах го директно върху основата от перлен картон, с "великата идея после да го наръся със спрей-сняг от тоя за прозорците. Добре, ама не стана - явно перления картон не е точно прозорец... Така че се наложи да вкарам малко грунд и водни боички в блеедо синьо за да замажа магарията.
Крайния резултат - нека да го наречем детска картичка ( това позволява доста своеволия и грешки) и да го покажем при Фуриите в тази седмичното предизвикателство Зимни игри и забавления, защото какво по-забавно от това да си направите един сладък снежен човек.
И за лека нощ да ви споделя няколко готини колекции в Pinterest, в които прекарах последните 3 часа, вместо да ги посветя на поредната картичка... 
и още от същата мацка, но си пригответе цял ден да зяпате:

 



Блясък в кралско синьо

Мисля не веднъж съм ви споделяла как протича процеса на правене на картички при мен. И за да не се повтарям само ще припомня, че никога не мога да направя само една - винаги почвам с една идея, а покрай нея някак си се промъква и нещо друго, със свой живот и реализация...
Така се получи и този път. Бях си състарила с кафенцето вчера сутринта един картон за коледната картичка, която вече ви показах. Нея я мъчих около 3 часа докато придобие завършен вид. А с остатъка от картона за около 3 минути сътворих тази картичка.






Стана небрежна, пеперудена, златна и с малко синичко за разкош. 
Може би точно поради любимия нюанс на синьото ( не винаги съм сложила розовите очила) ми стана много симпатична тази нахалница, която се промъкна неканена между коледните ми проекти.
Ще я покажа при Елшите, защото освен състарената хартия цветето направих от една дантелена ръкавица, романтично късче от миналото, в което хората са ценели такива детайли...

неделя, 18 ноември 2012 г.

Коледни ангели

Мисля че до средата на декември вече ще мразя думата "Коледно". Няма как - вече отвсякъде взеха да наизскачат дядо Коледа, елхи, обещания за подаръци ( споделих ли, че сина ми ще иска тъпан от добрия старец.... горките ние ;) ) и разбира се аз се настройвам да правя коледни картички. Не знам как ще ги докарам да са различни и интересни, но ще опитам и тази година да избягам от традиционните цветове и шарки :) Това е първия ми опит - състарена картичка за Елшите. Измъчи ме много, хем ми се искаше да е само в бежово-златно, хем ми се струваше постна :) без нещо контрастно... накрая добавих кафявите снежинки и сложих точка ( беше 2 посреднощ все пак) След точката отворих една скоба ( и направих още 3 други бързи картички... както се казва, отпуших се...

Колкото до хартията, която съм използвала тук, тя е обикновен бял картон, състарен с кафе и морска сол. Има малко ембосинг отгоре, снежинки от вестник, дантела и ангелче :) Простичка работа.

събота, 17 ноември 2012 г.

Розова девойка

 Това е една картичка, която не се отличава с нищо особено, освен че чрез нея се опитах да покажа на сина ми рецептата за бърза картичка. Може би за вас няма да представлява интерес, но все пак ще я напиша.
Първо си избирам какво ще е в центъра на картичката - цвете, тагче, картинка, печат и тн. - тук е разпечатана картинка с момиченце в странни цветове, защото принтера ми отказва да печата жълто.
После решавам каква ще е цветовата гама - в този случай картичката е за 5-годишната ми племенница, а момиченцата на тази възраст не признават друг цвят освен розовото.
После избирам подходяща хартия за основата - голям проблем ми е съчетанието на розово с розово, все нещо не ми допада като нюанс...
Следва контрастен цвят - бих избрала зелено, сиво или кафяво за розовото... но прочетете по-нагоре за 5 годишните момиченца...
Накрая още няколко дребни завършващи детайла - панделка, копче, цвете и тн.
Това всичкото като процес ми отне около 5 минути да го измисля, и още 15 да го налепя насам натам. Резултата го виждате - типичната момичешка картичка за рождения ден, на който сме днес.
Ще я покажа тук и там :)
Tuesday Alchemy - Anything Goes
Divas By Design  - Anything Goes

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Писмо в бутилка

Тази картичка е провокирана от книгата със същото заглавие - "Писмо в бутилка" от Никълъс Спаркс. Не ми се случва много често да чета любовни романи, а тези , които помня дълго след като ги прочета се броят на пръстите на едната ми ръка - "Чучулигата", "Скъпа, няма не мога" и вече всичко, което съм прочела от Спаркс - С дъх на канелаТетрадката, Нощи в Роданте, 
Харесва ми как пише този мъж - красиво, трогателно, с толкова чувства, че спирах на средата на текста, почвах да роня крокодилски сълзи и ходех да гушкам мъжа си и да му казвам колко го обичам. Книгите на този автор са далеч от захаросаните хепи-ендове на Холивуд, но пък са много по-близко до реалния живот, за съжаление. 
Така че когато се чудех коя книга ( не си падам по филмите) да превърна в картичка, за предизвикателството на Вили при Фуриите, отговора сам се нарисува тази нощ. Освен това намерих приложение на красивите мидички, китайски шапчици и малки охлювчета и рапанчета които добра приятелка цяло лято избира по гръцките плажове за мен.

 
 

пс. Много е гадно когато снимаш със сапунерка, а още по-гадно е да го правиш нощем със светкавица. Ужасни са ми снимките напоследък, далече от реалността...но няма изгледи това да се промени, освен ако шефа не ми дигне заплатата :)

Коледни му работи - номер 2 и 3

Признавам, първата картичка за предизвикателството на Тони направих минути след като прочетох публикацията и. Втората и третата се забавиха, може би защото тези дни пътувах извън страната и се откъснах от шарения свят на коледните чудеса. Но въпреки това виждайки чудните шишарки в саксии и сравнявайки ги с моите миналогодишни такива, напъхани в дъното на една кутия, реших че трябва да им вдъхна нов живот и измайсторих  една коледна елха. Боядисах я в зелено и мъничко я украсих.
 Като цяло не знам защо обичам да си усложнявам живота, но така или иначе реших амбициозно освен да се старая да докарам 30 картички за Тони, да се стремя да ги правя изчистени и семпли, а това вече си е истинско предизвикателство за мен. Едвам устоях на тия двете да не им добавя по някоя дантелка, панделка, тагче и тн. Много постни ми се видят така, но няма начин - като съм се хванала на това хоро, ще го играя.... поне докато имам сили де.

неделя, 11 ноември 2012 г.

Елхичка


Тони от Творения и Вдъхновения винаги е извор на приятни емоции лично за мен.  Има много блогове през които наминавам, но в нейния обичам както да гледам, така и да чета - картичките винаги са поднесени по чудесен начин, със смислен текст и почти винаги с нещо полезно за другите. Освен това искрено се възхищавам на Тони за предизвикателствата, които си отправя и съумява да осъществи. Тя беше главната виновница за моите 30-картички с цветя през лятото, а сега ще я държа лично отговорна :) за следващите 30 - на коледна тематика. И понеже обичам да си усложнявам живота реших, че освен че ще бъдат на коледна тематика и вдъхновени от творенията и идеите на Тони, редно е да бъдат и подчинени на нейния стил - CAS (изчистени картички). Много ги харесвам, но трудно ми се отдават - липсва ми дисциплина и прецизност, каквито изисква този стил. Но не пречи да опитвам и това е първата такава, провокирана от тези елхи:

Чочко пие чай!


Чочко се казва един гигантски плюшен пингвин, който моето дете получи от един "приятел", когато беше на 2 години. По това време често се случваше Марти да се буди посред нощ с жалостив рев и да се паркира на спалнята между нас. Нормално, ние си го гушкаме с кеф и вече бяхме свикнали да спим по ръбовете на леглото за да може той да си намери удобно място по диагонала. Но! нещата излязоха извън контрол, когато се сдоби с въпросния Чочко и започна да настоява и той да идва в нашето легло. Е, тогава вече стана много пренаселено. ( макар че като замисля, в момента имаме по-лошия вариант - Марти е 1,20 и все още спи по диагонал, а чочкото е жива, мърдаща, едногодишна кукла ...но добре че не се случва често да се озовават едновременно на спалнята ни). Та за известно време бях намразила пингвините, но сега Ганима с нейното предизвикателство ме накара да погледна с други очи на тях. Така че ви показвам тази вечер още един - отново подходящ по-скоро за детска картичка, но пък аз имам да правя ужасно много такива, така че лошо няма.

Снежно дърво

 Както отбеляза Тони миналата седмица, едно нещо упорито опитвам да рисувам напоследък и това са дървета :) Накрая може и да се науча как става...
От вчера твърдо се настроих на коледни картички - вече поех доста ангажименти  и се налага да заработя известно количество картички, така че днес реших да започна... с гледане в нета и pinterest разбира се.От всичко си харесах това уроче за маски и реших да го изпробвам на практика. И тъй като нямах печат дърво, нарисувах си го криво-ляво. После малко сняг и снежинки наоколо.... и ето ви я зимната картинка. Добре че е само картинка, рано ми е още да я виждам на живо!

Ще я покажа тук: CMC#7 Embossing / Ембосинг

петък, 9 ноември 2012 г.

Даскалска картичка

 Тази картичка е за рождения ден на любимата учителка в детската градина на сина ми. Както не веднъж съм споделяла, аз много я уважавам, а детето пък я обожава. Затова снощи запретнах ръкави да сътворя нещо от името на родителския комитет, чиито член съм и аз с незавидната роля на касиерката :) Указания получих единствено от Марти - любимия цвят на г-жа Кюлюмова бил син така че да мисля в тази посока. Ами започнах със сините цветя, но после нещата някак си си тръгнаха сами.... Сложих за фон черна дъска - все пак за даскалица говорим, карта и цифри също - пуста математика, любима ми е (а цифрите са 12, защото рождения ден е на 12-ти ноември, и за да уважа втората блог-годинка на Краси.) После слагах и махах безброй пъти хартии, печати и тн. - все пак тази картичка ще бъде оценявана от строго и безпристрастно жури - това на петгодишните хлапета.... Накрая се спрях на детински нарисувания образ на госпожата, в комплект с други дреболии и надписа, който олицетворява мнението ми за нея - YOU ARE THE BEST! Подаръкът няма да е точно паричен, но ще е гифт карта, така че си имаше нужда и от  и джобче вътре. Снимките не са ми най-прекрасни, но не успях да снимам на дневна светлина - почти изчаках да се съмне :) но накрая съм заспала...
Разбира се ще включа тази картичка в Хоби предизвикателството, което има рожден ден на 11 ноември. Краси искаше да знае какво е мнението ни за този неин проект. Аз мисля, че няма нужда да споменавам, че той е един от любимите ми сайтове за предизвикателства и  винаги се стремя да се включвам с проекти по темите. Имаше и такива, които ме затрудниха, но повечето ми бяха извор на неизчерпаемо вдъхновение. Харесват ми и промените в блога - идеята да се канят гост дизайнери, дори и не само сред редовните участници - има ужасно много готини български творци, които могат да ни разкажат по нещо интересно за себе си, идеите и творбите си. С радост ще се запозная виртуално с тях.
 
 
 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...