понеделник, 30 юли 2012 г.

Огнена лъвица в червено

    Както споменах в предишната си публикация, имам поръчка за картичка отпреди месец. И както винаги когато трябва да направя картичка по задание се скатавам до последния момент. Та вчера седнах да работя по темата. Бях си записала ключови думи, които да ме подсещат затова как трябва да изглежда картичката, но не ми се търсеше листчето, така че реших да карам по спомени. Това, което ми се въртеше в главата беше, че трябва да използвам червено-оранжева гама, да е нещо огнено като за лъвица ( ясно че е за жена) и че трябва да е нещо свързано с пътешествия, море, глобус и коне :) които са ми много далече от темата.
Първо констатирах, че хартиите ми са основно в синьо-зелено и в розово-лилаво. Почти нямам вариант в червено, а още по-малко в оранжево. Явно ще коригирам този пропуск в бъдеще. А едно време всичко ми беше в оранжево - като почнеш от количката на детето, дрехите ми, та свършиш до мъжа ми :) Но сега съм влязла в розова серия и очите ми виждат и харесват само този цвят, което се е отразило в поръчките на хартии.
Второ, не ми се връзваше море ( след като направих един залез на отделна картичка) с червеното.
Направих тези рози, и естествено покрай тях отидох пак към винтидж стила. След това ми хрумна, че бях сваляла някакви секси мацки и разпечатах няколко от тях. Тази ми се видя подходящо облечена - в червено :) но седеше някак самотно, затова я залепих на страничка от любимата стара книга за трактори. Намерих и една карта, която да навява мисълта за пътувания и така скалъпих картичката. Надписите сякаш се добавиха сами почти без мое участие.
Резултата - спорен мен интересен, но като намерих листа и прочетох останалите указания ( например възрастта на жената) реших че със сигурност няма да се приеме добре, твърде смела е. Ще трябва да опитам пак, но след като напиша домашното по немски!
Ще покажа тази мацка в TA - Challenge #24: Very Vintage (Or At Least Looks It)

Скъсало се джобчето, паднало му копчето

  Хайде народе на копчетата...месим, точим режем, копчета правим всякакви от фимо....
Тази игра стана любима на сина ми и пада голяма игра. Всяка вечер към 23:00 вместо към леглото поемаме към моя ъгъл и вадим фимото. Все по-добре се справя човека със сместването на цветовете и техниките, остава само майка му да научи как точно се пече това чудо и ще сътворим и нещо различно от копчета. Но дотогава ще гледате цветя от копчета, в комбинация с едни размазани облачета, които направих с "печат" от едни гумени облаци. Земята и дръжките са с остатъци от любимия coordination картон, а многото пеперудки, които са накацали по цветята дължа на една съседка ( благодаря ти лельо Снеже) защото тя ми е нащтракала цяло пликче с най-различни пънчове и аз прибягвам наготово към тях.
 И понеже стана пъстра и шарена картичка, редно е да отиде при Мър-Мяу.
А копчетата са точно за  Challenge #12 – Buttons!.
А Голди и Краси мисля няма да ми се разсърдят ако я пратя и при тях.

Морски полъх по залез слънце

  От три дни съм на вълна картички в червено-оранжевата гама. Оказаха се голямо предизвикателство за мен. Имам поръчка да направя картичка за дама, която обича морето, пътешествията, конете! и е огнена лъвица, така че търсим тази гама цветове. Е, много ми е трудно - снощи направих цели 6 картички на съвсем различни теми, но нито една не ми се вижда подходяща.
Все пак тази стана симпатична затова ви я показвам и ще я включа на финала в морското предизвикателство на Елшите.
Ще я покажа и в Крейзито - CCH# 125 Край морето, че отдавна не съм се включвала там и още при CCC -Challenge #33 CAS CLEAN AND SIMPLE!

Животински поздрав по случай рожден ден

  Като видях миналата седмица предизвикателството на Мигито при Фуриите реших, че няма начин да се включа в него. Най-малкото имах проблеми с дефинирането на "екзотично животно".
Обаче снощи търсих един кон за друга картичка и попаднах на тези картинки с животни. Харесаха ми и ги направих набързо на картичка. Със сигурност не са толкова екзотични, но не са и домашни все пак :)

събота, 28 юли 2012 г.

Картина с рози

      Напоследък правя някакви опити с нови неща. Някои се получават, други не толкова, но важното е да се експериментира. Това е картичка, направена с декупаж и салфетка. Тук е момента да се включат специалистите в тази техника и да ми помогнат да си открия грешките. Сигурна съм, че съм далеч от еталона за декупаж, но пък цялостно много ми хареса картичката, която се получи. Може би именно несъвършенствата и - набръчканата хартия, тук там скъсана и не най-добре залепена я направи някак по-автентична - като картина рисувана с маслени бои. Реших че не и трябва много компания - красива дантела и две от саморъчно направените ми игли, които са ми особено любими напоследък.
Със сигурност тази картичка ще остане не подарена - предпочитам да я запазя за себе си.
А колкото до това дали е стилна не знам, нека Двете елши решат.

петък, 27 юли 2012 г.

Вчерашен вестник в розово

Днес реших да се погрижа за вашата осведоменост, сервирайки ви за закуска част от таз седмичния вестник Капитал. Можете да прочете ( някъде по листата на цветето) статия за гафа на президентската институция, която нарекла официален документ  "Национална стратегия за интеграция на мангалите".
Цялата статия е под пеперудите и панделката :)

Шегата настрана - този вестник бях подложила докато боядисвах панелите за крафтърския ми кът и след като видях колко забавно се е оцветил в розово, сърце не ми даде да го изхвърля. Направих едно бързо цветенце, метнах една две пеперуди в чест на Goldie и  Хоби предизвикателство №18 Рецепта . Картичката посвещавам (надявам се  да мога и лично да я подаря) на една  много сладка моя приятелка, която днес има рожден ден. 
Доби, да си ми жива, здрава и много щастлива, а тримата мъже вкъщи да те слушат и носят на ръце.

Моят крафтърски кът

Ако се чудите къде се подвизавам напоследък да ви ориентирам - в хола, зад вратата. Там се помещава моето малко скромно царство, наречено "крафтърски кът".
Имах известни колебания дали да ви го показвам, защото не е еталон за красота и подреденост, но понеже някой може да си хареса идеи, затова нека го разгледаме подробно.
Първо да споделя недостатъците му:
  • няма дневна светлина. Това направо ме убива, завряла съм се в най-тъмното кътче на къщата, ужасно ми липсва прозорец...но пък се утешавам с това, че картички правя основно нощем, а тогава така или иначе няма светлина.
  • много е малко пространството. Тук виждам и положителни черти, защото колкото е по-голямо, толкова повече ще трупам.
  • разполагах с твърде ограничен бюджет. Нямаше смисъл да отделям пари за красиви шкафове, защото след два месеца тръгвам на работа и едва ли ще посвещавам на хобито си толкова много време.
По отношение на крайното оформление има две три неща, които си харесвам и са доста практични. Както можете да се досетите ( по малката черна масичка за 10 лв) повечето покупки са от Икеа. Изключение правят пластмасовите панели за инструменти, които мъж ми домъкна от Лидл. Бяха ужасно скучно черни, и аз първо пробвах да ги облепя с едни салфетки на овце, но не успях, така че грабнах розовия спрей и ги нашарах. Та, тия панели са много удобни за панделки, тиксо, ножици и тн. неща, които обичате да са ви подръка. Е, циганията е голяма, но какво да се прави - изкуството иска жертви. Другите много практични са тези чашки/канчета закачени на лайсна, които са част от кухненското обзавеждане в Икеа. Сложих си всевъзможните биговачки. уредчета, писалки, лепила и тн. в тях и пак ми остана място.
Свежото зелено петно, което виждате е дървена  плоскост, хваната към стената, която облицовах с помощта на такера с плат отново от Икеа. Предвидено е там да си кова пирони, закачвам текущи проекти и тн. И понеже аз съм скарана с шиенето, затова пък любимия се стегна и ми уши цели две джобчета, в които да си пъхам готовите картички.
Наложи се да ковнем и един висок рафт за да опазя хартиите си от Ева. Този рафт също е икейски - беше бял като го купихме. После претърпя боядисване със сива магнитна боя и днес до довърших като го направих на розови точки - реших че така ми се вписва повече.
Показвам ви и първото сътворено в новия кът произведение:
Тази рамка ми е подарък от една приятелка по повод местенето ни в тази квартира. Това означава, че скоро ще стане година и половина откакто я имам и чак днес ми дойде музата да я налепя със снимки и хартии. Даже я закачих на централно място в коридора.

Опит за голяяяма скрапбукинг страничка
Нашето семейство през 2011
Работния кът в действие - почти готова картичка и чаша бира за трудещите се.

сряда, 25 юли 2012 г.

Ich mache Karten, или упражнения в час по немски

 Това е картичката, която направих по време на урока ми по немски. Така де, трябваше да илюстрирам изречението "Ich mache Karten", с което обясних на преподавателката какво правя по цял ден. Тя не можа да ме разбере какво имам предвид, така че и демонстрирах набързо с една картичка. Иначе можеше да си останем изгубени в превода...
Най-ценното в набързо сътворената картичка е това "копче" както и да е тази дума на немски :)
Направих го от хартии и пънч, по едно старо уроче на Елшите. Хареса ми, ще си направя още от различни дребни остатъци от дизайнерски хартии.
 
 А това тук е моята малка маймунка Ева.
Днес баща и получи сложната задачка да преобрази за порден път крафтърския ми кът, така че да стане недостъпен за нея. Защото всички тия шарени хартийки и забавни ножици, панделки и тн. са като магнит - не я спряха дори  качените една върху друга кутии - днес се научи да се качва по тях като стълбичка, така че положението стана съвсем нетърпимо. Сега следва окачване на по-опасните неща нависоко по стената, с помощта на едни панели за инструменти. Ще ви покажа тези дни готовия резултат. Дано дотогава да удържим фронта и да няма големи щети :)
И понеже се оказа, че съм спазила почти точно рецептата на goldie, ще включа картичката в Хоби предизвикателство №18 Рецепта 23.07.2012 - 6.08.2012

неделя, 22 юли 2012 г.

Плетена на една кука рамка

 Направих тази картичка по молба на свекърва ми. Тя е виждала и други мои картички, в които съм  включвала нещо като рамка обкантена на една кука и ме помоли да направя и сега подобна. Оказа се трудно да се плете с тънка прежда - тази рамка ми отне околко два часа плетене и пак не съм доволна от резултата. Ще опитам пак, но определено с по-дебела прежда и кука. Изплетох за акцент и цвете от същата прежда, добавих малко от бабибните дантели и това е резултата.
Ще го покажа в CYP - Kraft paper with Lace .

 

Цветно мини албумче

 Любимата ми сестра утре има рожден ден. Първоначално мислех да  и направя нежна романтично-розова картичка, защото това е любимия и цвят. Добре, но после ми хрумна да и измисля едно мини скрапбукинг албумче за да сложи в него любими снимки. Тя много обича да позира и излиза прекрасно на снимки, така че най-трудно ще бъде да си избере кои точно десет снимки да подбере за да ги сложи вътре.
Цветовете на албумчето са розово-синьо-лилаво и всичко е цветно и пеперудено. Мисля ще и допадне. За по-сигурно добавих към подаръка и една красива розова рокля, и направих цвете-брошка, което да използвам хем за украса на опаковката, хем да бъде акцент към роклята.
 
 

Вътре сложих малка картичка с пожелания и една нейна снимка, която направих черно-бяло, заразена от Диляна и нейната прелестна картичка.
 
 
 
Posted by Picasa

петък, 20 юли 2012 г.

Сладолед...искам сладолед :)

 Ето я и моята сладоледена картичка, провокирана от Грета арт и Фуриите.
Но освен заради тях, направих тази картичка за да ви покажа една книга. Книгата се казва 365 Художествени проекта и е на издателство Фют. Подарих я на сина си преди две години, но трябва да кажа, че аз повече съм я разгръщала и ползвала от него. Това именно е книгата, която ме запали по картичкоправенето. От нея черпя идеи и до днес, както сладоледа, който ви показвам сега. Много ме кефи, че са представени техники, които да се направят в домашни условия, а да изглеждат почти професионално. Е, моите опити в някои от тези техники все още си остават на ниво 3-та група в детската градина, но пък и забавлението, наивитета и радостта с която се хвърлям в новите неща също са на ниво пет-годишно дете :)
 

И най-хубавото - сладоледената картичка веднага си намери собственик - сина ми беше възхитен от нея и помоли да му я подаря.

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Копчета от фимо

За рождения ми ден една приятелка ми подари Фимо, защото реши, че само такова си нямам. И беше права, струваше ми се че не е за мен тази работа, не ми се отдават приложните изкуства. Съответно не го и разопаковах и го прибрах за по-добри времена. Но пък покрай това предизвикателство :

Challenge #23: Button, Button, Whose Got A Button? 

и един друг подарък реших да пробвам да направя копчета от фимо. От тук научих много полезни техники, но предвид факта,че имах два броя ситни помощници, не стигнах до прилагането им.  Като за първи опит го броя тотално неуспешен, но ми беше забавно, така че ще има и втори скоро.
 
 

вторник, 17 юли 2012 г.

Дантели и роза върху вестник

 





 Това е първата картичка с бабините дантели. Не е в типичния винтдж стил, но пък е вдъхновена от отминалите времена и красивите, ръчно правени тогава неща, така че отива при Краси.

Готовата чанта от найлонови торбички

 
 
Това е.
Можеше и по-добре като например да има капак отгоре, но другия път. Засега и това стига  като за първи опит.
Изводите - плете се лесно, дори и за начинаещ като мен, но отиват бая торбички. Става по-готино като съчетаваш цветовете, така че почвайте да се оглеждате за готини цветове докато слагате зарзавата :) 
Posted by Picasa

Дантелено наследство

 
Вчера получих неочаквано наследство. Не, не е апартамент в центъра на София, нито старото семейно злато. Всъщност е купчина дантели, каренца, дори ръкавици и яки, които нечия баба е изплела с много желание и талант преди много години. Не я познавам лично, защото и този подарък дойде по линия на пердетата на Руми. Този път Стили, една друга позната майка се появи с тази торба съкровища, за което много и благодаря. Обещавам да ги оползотворя бързо и качествено, така че дори и бабата да ги зърне от някъде да е щастлива, че сме им дали втори живот.
  

неделя, 15 юли 2012 г.

Букет за булка с цветя от плат

Такава жега е тия дни, че направо не се издържа. Не е за хора, нито за животни, а за цветя съвсем. Но все пак традицията гласи, че когато отиваш на сватба, носиш цветя за булката. Обаче аз нали не си падам много по традиционните неща, реших да поднесем малко по-различен букет, и то такъв, който ще понесе 38-те градуса навън. Речено сторено - извадих парцалите, както ги нарича моя мъж ( и те са си такива - най-различни дребни остатъци от всякакви платове, откъснати от шалове, дрехи, каренца и тн.) и почнах да правя цветя по най-лесния начин - режеш кръгче, правиш му малък подгъв с конец, издърпваш здраво конеца за да се свие ( получава се нещо като торбичка с дупка в средата) после закриваш дупката с копче и си готов. Незнам доколко ме разбрахте, затова ето ви линк с чудесно обяснение.
Голям проблем ми бяха дръжките, ясно беше че да се огъват трябва да е някаква тел, но аз нямах нищо подходящо. Моя любим мъж се метна на колата и отиде в Мосю Бриколаж, купи от там някакви кабели, които обели така че да остане само медната жица и от това сътворих дръжките. Накрая го оформих на букет с помощта на едни остатъци от букет изкуствени цветя, от които стърчаха листата защото цветята са нарязани за картички и го опаковах в тюл за да има вид на булчински букет. Да ви кажа падна играчка но пък стана идейно и най-важното, цветята не увехнаха докато ги подарихме на булката :)
 
 
 
 
 
 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...