сряда, 28 април 2010 г.

Плахи опити

Това са първите ми плахи опити да правя картички за приятели, с повод и без повод. Има какво да се желае, но нали за това са приятелите - приемат всичко с усмивка, и ме потупват поощрително по рамото.

Канцеларски страсти.

В мен отдавна живее  тъмна  страст  - към канцеларските материали... Нали съм си дребен чиновник....винаги съм умирала да си поръчвам в работата всякакви /в повечето случаи излишни, разбира се/ листчета, разделители, ролери и маркери. Оказа се, че тази ми мания е много полезна в новото ми поприще - картичките, оригамито, куилинга и тн. В последните седмици колегите, а даже и шефа свикнаха да ме виждат докато чета скучни анализи да въртя по нещо между пръстите и в края на деня да подарявам на някой грозничка, но сътворена с любов дребна картичка...И понеже съм си по рождение с две леви ръце, и хич ме няма по художествените проекти, направо ми е жал да хабя хубавите хартии за моите нескопосни творения. Затова, да живеят офис материалите, ще се упражнявам с тях :) поне докато не са ме уволнили, за злоупотреби на работното място...

четвъртък, 22 април 2010 г.

Свикървата ма пудриди така

 Камелия Кондова  

Свикървата ма пудриди така 
Нъ чис бългЪрски
   
Ни съ уплаквам. Има дзверове,
пък моята по на чувек дукарва.
Ама да земи да ми дунисе
тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
Дън мислите дунеси гу ушит -
напротив - чака ас да гу дукосна.
Било дубре за нерви, за артрит,
за ишиас и за мира във Босна.
На болести съм свикнала, ма на -
мира във Босна малку ма разчуства,
ма не чак толкус, чи да уткача
да фана туй будливуту изкуство.
Виж кво - й викам - водих съ пует,
и на сина ти кът такваз пристанах.
Сига плита, прискачам даже плет,
ма Мона Лиза няма да пудхвана.
Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
Дай лози декар - ши гу изкупая,
ма гоблена ши гу брудирам век,
а можи два-три века - ни съ знае.
Закучи съ уж кротката жина
и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
Въпрос на чест било идна снаха
субственоръчен гоблен да си има.
На чест кът ма засегна и...успя.
Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
Дукът и стигна кривата уста -
тя Мона Лиза можи да пуметни.
Ни знам дали й за нервите дубре,
ма скърцам с зъби и на лай избива.
Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
излиза да пикай и пак съ скрива.
Дицата са разбягаха навън
и съ прибират саму в краен случай.
Ина ниделя саму нямам сън -
и вечи нямам мясту неубучено.
Бинтовах си ръцети, шия с крак -
със левия, чи по ми се удава.
Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.

Ма чест е туй и тряа са спасява.

Питрана /многустрадална/


сряда, 21 април 2010 г.

Блог мания

Работя във странна фирма... чужбинска, с правила писани в някоя централа на КГБ... Имаме интернет, разбира се, все пак се налага да го използваме всеки ден в работата си, но дотам. Стремежът е да се забрани всякакво ползване на нета за лично удоволствие... 
Хайде, свикнах с мисълта, че нямам под ръка любимия си скайп  - приятелите ми събраха крупна сума от залози, за това колко бързо ще напусна въпросната фирма, но ето, вече година и половина и още съм там. Е, вярно, измислих накрая начин да влизам в скайп ( да живе имото), измислих и начин да влизам в пощата си за секунди, когато много ми се иска да прочета някой личен мейл, но въпреки всичко не мога да свикна с тези нелепи ограничения. За бога - забранен ми е дори форума на БГ-мамма, а какво остава за другите сайтове? 
Но от вчера имаме нова забрана, която вече ми идва в повече! Забранени са ни блоговете... всички опити да отворя някой от любимите си местенца, с които вече свикнах да разнообразявам деня си, биват обречени на тотален неуспех - виждам огромен оранжев надпис, който сякаш ми се подиграва, крещейки Access denied! Ужасно е дразнещо, и не виждам начин да свикна с това поредно недомислено ограничение, така че реших - почвам да си търся нова работа! Че те утре ще ми забранят да влизам и в google, водени от някакви си техни измислени правила...

четвъртък, 1 април 2010 г.

Подаръците...

Миналата седмица изпратихме шефа ни обратно вкъщи. Той е латвиец, беше дошъл по заместване за 2 месеца в България.. в крайна сметка остана почти година и през цялото време страдаше за родината си, за семейството си, за приятелите... а накрая, на тръгване се оказа, че безумно се е привързал към всичко българско и родно - от планините през хората, които са толкова различни тук, до нас, своите колеги. А ние съответно направихме тръгването му още по-трудно като му подарихме подарък :) И то не какъв да е подарък - не нещо типично за заминаващ си чужденец като българска черга или бутилка ракия. А специално подбран - електрическа китара, защото от малкото изпуснати по време на правенето на бюджета реплики бяхме разбрали, че обича да свири и много би искал да има по-добра китара. Това го разби!
Държеше я в ръце и само повтаряше - crazy people, I am in shock....и наистина беше изумен. Не очакваше такъв личен подарък от някакви хора, негови подчинени, с които не го свързва нищо повече от  няколко направени заедно отчета... явно при тях там, в прибалтика хората са далеч по-студени и резервирани един към друг. Но огромното удоволствие, което му доставихме, не може да се сравни с нищо друго - обожавам да подарявам правилните подаръци.
И по този повод, много ми допадна тази статия:
http://optimistichno.com/litchni-usmivki/podaratsite/#more-2043
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...